Нансен Бехар
в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г.
Нансен Бехар е професор по международни икономически отношения. Зодия Овен. Баща е на три деца. Автор е на 7 монографии по проблемите на икономиката и икономическите теории и на националната согирност, на 150 публикации в чужбина, член е на Пьогушкото движение на учените, основано от Айнщайн и Ръсел. Член е на 5 международни асоциации по политичекси науки и 4 международни редколегии, заместник-председател на Комисията по национална сигурност на 38. Народно събрание.
- Г-н Бехар, вие се връщате от Хърватия. По какъв повод бяхте там?
- Бях поканен в междууниверситетския център в Дубровник за да изнеса
серия от лекции по сигурността на Балканите. Този център е много известно
старо учебно заведение. По време на войната е бил бомбардиран. Сега е възстановен.
Средно на година се провеждат по 20-30 сесии по различни проблеми. Световноизвестни
професори четат лекции пред студенти от Централна и Югоизточна Европа.
Тази година срещата бе посветена на следкомунистическите предизвикателства
и проблемите в Източна Европа, но обективните обстоятелства насочиха разговорите
към Косово. Имаше американски представители от университета във Уисконсин,
които показаха голямо неразбиране на процесите на Балканите. Те са достойни
хора, но за да се разберат процесите при нас, трябва да познаваш психологията
на "хомо балканикус". Всички участници изявиха загриженост за евентуален
верижен ефект от косовската криза. Аз изразих свое становище, което следвам
в свои лекции и публикации за неконтролируемото движение на бежанците.
Неслучайно спешно приехме в парламента Закон за бежанците. България няма
никакъв или почти никакъв опит в това отношение. Не сме привлекателни за
по-развити от нас страни, а за по-малко развити сме желано кътче на спокойствие.
В света се сблъскват две идеи за самоопределение. Едната е всяка нация да си има своя държава. Това е абсурдна идея в края на два двадесети век. Тя е от времето, когато нациите се бореха за независимост от империите, за самостоятелност. Това би означавало на Балканите да има двадесет и пет - тридесет страни. Другата е за европейска интеграция. Затова сред световните сили е актуална идеята, че в Косово трябва да се намери решение за по-голяма културна и друга автономия на косовските албанци, без да се поставя въпросът за политическа автономия, защото това би довело до кървави сблъсъци с верижен ефект. Разчита се на спокойната позиция на съседните страни, но тази позиция може да бъде спокойна дотогава, докато не тръгнат потоците бежанци и тогава би било трудно да се представи в каква насока ще се развият събитията.
- Вие сте един от шефовете на Комисията за национална сигурност,
какви бяха дебатите в нея за Косово?
- Въпросът за Косово се обсъждаше в Комисията за външна политика, а
в Комисията за национална сигурност проблемът присъстваше косвено. Принципът
в Комисията за национална сигурност е да не се визират отделни държави,
а да се търсят принципите и институциите, които могат да защитят националната
сигурност. Позицията на редица експерти, които гравитират към комисията
е, че изявления като това на Холбрук са много контрапродуктивни. Те могат
да влошат отношенията между България и Македония. На семинара в Дубровник
имаше представители от Македония. Никои от тях не прояви враждебно отношение
към България, никой от тях не се съгласи с постановката, че трябва да се
разполагат войски между Македония и България, за да се гарантита територията
на Македония. Лично съм се срещал с г-н Холбрук във Вашинтгон по време
на посещение на наша делегация в Пентагона. Той ни посрещна тогава в Държавния
департамен и не останах особено впечатлен от неговото непознаване на балканските
процеси. Може след това да е натрупал известна информация, но тогава той
неколкократно бъркаше Македония с България. Не искам да коментирам тази
грешка. Доволен съм от позицията на американското правителство, което се
разграничи от неговите думи. Разговарял съм с много американски политици,
които считат, че България трябва да продължи своята позиция. Колкото по-малко
активно се намесва в конфликтите, толкова по-добре. За съжаление някои
български политици не смятат така. Те смятат, че активна намеса чрез силите
на НАТО в Косово би помогнала за издигане на авторитета на България, което
не е така. Уважават по-хладнокръвния, който допринася за мирно решаване
на конфликта. Дали ще участваме с някакъв контингент, макар и спомагателен
в Косово или не, светът няма да го забележи.
- Обсъждахте ли в комисията въпроса за българите зад граница, по-точно
за териториите на България, които не влизат в сегашните й граници?
- Въпросът за българите зад граница, където и да се намират те, се
разгледа в комисията във връзка с анализа на концепцията за национална
сигурност. Възприе се европейският стандарт тези хора да се третират като
легитимна част от българския народ като цяло, без под каквато и да е форма
това да води до териториални или други претенции. Изрично бе заявено в
концепцията, че България няма териториални претенции към която и да е страна.
Ще подкрепяме българите в културно-икономическо отношение, за изграждане
на институции за съхраняване на българската идентичност, без това да ги
прави непременно да се чувстват граждани на друга държава. На Балканите
предстоят няколко десетилетия още лутания, докато се присъединят към европейския
принцип: Европа на различните нации като едно цяло. Тогава понятието граница
ще загуби смисъла си тук. Балканите от разделителен фактор ще се превърнат
в обединителен фактор. Но ако се върнем към Македонския въпрос, тогава
ще стане безсмислен спорът за македонски език и нация. Хората ще общуват
помежду си и ще се радват на културните достижения от двете страни, ще
стане интеграция по пътя към Европа, която реши всички натрупани в десетилетната
история вражди и спорове.
- А за Еgейска Македония?
- Там е по-сложен въпросът. Гръцкото правителство отдавна е "разрешило"
този проблем. Доста от македонците, живеещи там, са разселени по островите
и по други места. Гръцките институции разглеждат Македония като географско
понятие. Затова лозунгите "Македения е гръцка" визират географското, а
не политическото понятие. Разглежда се Македония като географско-етническо,
а не като историко-политическо понятие. В последно врема има ревизиране
на тази позиция. Интензивно се развиват контактите между Гърция и Македония,
даже бяха свалени някои от исканията към Македония като условие за всеобхватно
признаване на държавата. То има икономически измерения: пътищата към Европа
за Гърция минават не само през България, а още по-напряко - през Македония
и Сърбия.
- Съветнинът на президента П. Стоянов проф Стив Ханке каза: "Предпочитам
България да не се ангажира толкава с МВФ". Вашият коментар?
- В световната практика има много малко страни, които могат да се похвалят,
че напълно са се обвързали с МВФ. Един от бащите на монетаризма - още през
миналия век - Давид Рикардо казва, че всяка страна има свои сравнителни
предимства и каквото и да било обвързване с една единствена институция
и една едиствена страна е противопоказно. България има предимства като
географското си положение, разумна външна по литика, природни дацености
и т.н. Ще бъде наивно да считаме, че зад МВФ не стоят икономически интереси
на мощни държави. Не трябва безпрекословно да станем техен заложник. Не
е допустимо в една страна, която си има социални проблеми и намаляващ демографски
прираст,сляпо да се спазват принципи, които налага МВФ в името на някаква
псевдоефективност.
- Може ли да изберем либералната теория на икономиста Милтън Фридман
за ненамеса на държавата в пазарните отношния?
- Аз лично съм разгов с Фридман преди десетина години. Той счита, че
държавата не трябва пряко да се намесва в икономиката, но голяма грешка
е да се счита че Милтън Фридман е изобщо срещу държавата. Според него тя
трябва да има своя социален гръбнак и да протектира слабите икономики.
Именно в този смисъл през последните години от своя живот Фридман се обърна
против МВФ.
- Приватизацията и одържавяването не са ли две страни на един процес?
- Когато идват на власт социалноориентирани политически сили - тогава
се залага на пряката и непряката държавна намеса включително одържавяване.
А когато идват монетаристки ориентирани в своята политика сили - започва
процес на приватизация. Тя е един естествен процес, който никоя страна
не си позволява да го прави във всички области едновременно. Това може
да допринесе за колапс в икономиката. Китайците казват - те също приватизират.
че когато се реконструира един храм, никога не се свалят всички колони
едновременно. Поправят се две колони, после още една и т. н. Иначе, ако
едновременно се свелят всички колони, храмът ще падне.
Въпросите зададоха
Феня Декало, Светлана Войнова
[Back]