в-к "Македония", бр. 14, 8 април 1998 г.

Малко преди да предадем за печат броя с втората статия от гръцката преса, отнасяща се за събитията от февруари в Леринско, получихме писмо от Русе. В него авторът ни пише следното:

"Казвам се Трайко Зеринчев. Моят дядо Петър е родом от с. Пътеле, Леринско, едно от двете воюващи села. Той почина през 1979 г., но толкова много ни е разказвал за с. Пътеле, че ние, неговите внуци, го заобичахме като наше родно село. Той е избягал от гръцкия терор там. В България е дошъл някъде към 1931 г. Тук се е заселил със своите роднини като в истинска родина. Бяха цяло колония. И когато се съберяха, те си говореха на лерински диалект, пееха лерински песни.

Като прочетох в бр. 13 на в. "Македония" статията за сблъсъка през февруари, едва не се разплаках. Та тези хора, които воюват за земята си срещу пришълците понтийци, са мои роднини. Аз им стискам палци. Дръжте се, мили мои братя, изоставени и забравени от онази България, в името на която нашият дядо Петър се беше борил и мечтал."

Трайко ЗЕРИНЧЕВ, Русе.

Тайни служби, тъмни сили и крайни елементи подклаждат стълкновенията между двете села за притежаване на земи около Островското езеро. (Публикувани са две снимки от разигралите се събития  и текстът на два позива, разпространени от двете общности, от които първият, на бежанците - пришълци в този край, гласи: "Селото те кани да защитим синорите и земята си от "гърка" - окупаторът от село Агиос Пантелеймонас - Пътеле". Съдържанието на втория позив е следното: "Вън турците от Македония. Смърт на понтийците").

Никос Румбос

Спадът на водното ниво на Островското езеро не осигури само плодородна земя, заради която избухна известното и диво стълкновение между съседните на езерото общини на селата Агиос Пантелеймонас (Пътеле) и Вегора (Нови град). Това стълкновение разкри най-важния елемент на събитието. Това е фактьт, който потвърждава, че жителите на Лерински окръг продължават да плащат дан дори и днес на последствията от гражданската война.

Тъй като разделителните линии на местни и на понтийци, на гърци и на "в по-малка степен гърци", на патриоти и на хора с понижено национално съзнание се крият причините за избухването на печалните събития, които наблюдавахме на екраните на телевизорите.

И въпреки че противоборството между жителите на двете села приключи с едно ръкостискане на двамата общинари пред правителствените фактори, същностният аспект на проблема не може да се "прикрие" с любовни възгласи и помиряване. И това не може да се случи, тъй като не са жителите на Лерински окръг тези, които поддържат разделителните линии, а те са далеч от всякакъв вид "кръгове" и механизми, но тук е налице и отношението на държавата през тези години. Държавата се оказа факторът, който ако не използваше разделителните линии, търсеше дейността на тайните служби, на организации и сили.

Факт е, че характеристики като "скопски цигани", "българи", отнасящи се до местните славофонни, както и "турци"за понтийците и бежанците от Мала Азия, които се чуха от жителите на двете села, не е тяхно хрумване. Както жителите на Агия Пантелеймонас (Пътеле), така и жителите на Вегора (Нови град) викаха с пълен глас, че са гърци и отдават на трети "тъмни кръгове" разпространените тези дни позиви с подпалваческо съдържание...

Както е известно на всички, партийни фактори поддържат политическото си бъдеще върху дискриминационното отношение спрямо жителите. Национално предани, от една страна, и хора от тайните скопски служби - от друга, сноват из областта, пратеници на посолства посещават региона, а дейността на Гръцката осведомителна служба идва да сложи капак върху сцената на извършващото се "престъпление".