Н. Стойчев,
експерт в Националния съвет по обезщетенията на бежанците, ВМРО

в-к "Македония", бр. 16, 22 април 1998 г.

След дългогодишно отлагане българският законодател по настояване и с решаващата намеса на ВМРО в края на 1997 г. законово оформи реда и начина на обезщетяване на бежанците от Беломорието от така наречената трета вълна (1944-1947 г.).

С имотите на тези прокудено от родните си огнища българи съгласно Спогодбата от 1964 г. между България и Гърция е изплатен нашият външен дълг към Гърция, останал след Втората световна война. Законодателят е разделил тяхното имущество на две различни категории и обезщетението в два различни закона.

Имущество, което е било земеделска земя, се обезщетява по реда на ЗСПЗЗ (Закона за земята). В него е предвидено обезщетението да се извърши с компенсационни бонове и/или със земеделска земя от държавния или общинския поземлен фонд. Поради факта, че оебзщетението за земеделските земи се третираше и в предишните редакции на закона, правоимащите са подали заявления в Министерството на земеделието и хранителната промишленост в които са описали вида и начините за обезщетение - компенсационни бонове или земеделска земя. Обезщетяването със земи се извършва от поземлената комисия по писмено искане на собствениците със земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд пропорционално на наличните в землището земеделски земи от съответните фондове.

Левовата равностойност на дължимото обезщетение в инвестиционни бонове се определя по цени, посочени в наредба на Министерския съвет. Когато в представените документи е посочена само стойността на земеделския имот, превръщането й в актуална левова равностойност се извършва по ред, определен от министъра на финансите.

За недвижимо и движимо имущество, което не е земеделска земя (имат се предвид къщи, предприятия, стопански сгради, както и стада от домашни животни, стока и др.), обезщетенията се извършват по реда на новоприетия "Закон за обезщететяване на соственици на одържавени имоти" - ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г.), получил популярност като Закона "Лучников". Правоимащи по този закон са българските граждани и техните наследници, с чието недвижимо имущество (без земеделски земи) е погасен държавен дълг съгласно цитираната спогодба от 1964 г. Обезщетението се извършва посредством компенсаторни записи. Компенсаторните записи по този закон са поименни и могат да се прехвърлят брз ограничения. С тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества и да се купуват държавни ценни книжа.

Стойността на умиществата, срещу които се дават компенсаторни записи, се установява по клетвените декларации, издадени при пристигането на бежанците в България. Стойността на обезщетението се изчислява, като деноминатор се използва средната месечна работна заплата по следната формула: Стойността на имуществото, записана в клетвената декларация, се умножава с коефициент, получен от разделянето на средната месечна работна заплата за тримесеяието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи, със средната месечна работна заплата през годината на издаване на клетвената декларация.

Например, ако в клетвената декларация е записано имущество на стойност 1 000 000 лв. и средната месечна работна заплата за първото тримесечие на 1998 г. е 150 000 лв., средната работна заплата за 1947 г. е била 20 000 лв., то стойността на компенсаторните записи ще бъде 7 500 000 лв.

Исканията за обезщетяване по този закон се подават в шестмесечен срок от влизането му в сила (т.е. краен срок 21.10.1998 г.) до областните управители.

Подадените искания се проверяват и се решават от съответния областен управител в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от вземането им по реда на ГПК. Неполучаването на решението след изтичане на двумесечния срок за вземането му се счита за мълчалив отказ. Уважените искания се предават за оценка по посочената вече методика на вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи по списък, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и от министъра на финансите. решенията и мълчаливите откази подлежат на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването им пред съответния окръжен съд. Влезлите в сила съдебни решения, както и необжалваните решения на съответния областен управител, с които се уважават искане за обезщетение, се изпращат на Министерството на финансите, което в едномесечен срок от получаването е длъжно да удовлетвори правоимащите с компенсаторни записи.

Компенсаторните записи се отпечатват върху специална хартия в кюпури от сто хиляди лева, от един милион лева и от десет милиона лева. Правото на лицето да получи записи се закръглява нагоре или надолу до сто хиляди.

[Back]