Владимир Йончев

в-к "Македония", брой 20, 20 май 1998 г.

"За Белград легендата за "южните сърби", които наследили Македония, вече не е достатъчна. Затова той заложи на друга карта - в Македония живеят македонци и те говорят на "македонски". За броени дни бе измислен македонски книжовен език, който бе приспособен към сръбските пишещи и печатарски машини и който игнорираше специфичните български букви. Създадени бяха македонски граматики и по този начин белградската власт успя блестящо да сервира на Запада един несъществуващ народ. Македонците ("македонските славяни") доста често започнаха да се споменават в западните трудове като самостоятелен народ."

Цитат на Е. Кюнелт-Леддин, "Ди Пресе", Виена, 10-11 юни 1978 г., използван от проф. д-р Ото Кронщайнер в статията му "Кой има изгода от македонския език? (50 години югославски "разделителен" език 1944-1994 г.)"

На специално тържество в аулата на Софийския университет проф. д-р Ото Кронщайнер беше провъзгласен за доктор хонорис кауза. Голямото академично отличие е скромно признание в сравнение с научните разработки на професора по славистика в Залцбургския университет и огромните му заслуги в популяризирането на българската култура на Запад.

Той скромно сподели, че славистите все още малко са направили за изграждането на образа на Източна Европа. "В нашите учебници няма нито дума за България" - тъжно констатира професорът и въпреки коректността си не се сдържа да упрекне българистите, че не искат да продават знанието си.

Речта си проф. д-р Кронщайнер произнесе на прекрасен български, без нито една грешка, за разлика от други говорили. В мекия му и поетичен стил думи като "национализъм" и "българска идентичност на Македония" звучаха съвсем естествено. "Всички европейци са националисти и това е хубаво, без притеснение заяви големият учен. И от всички национализми българският ми е най-симпатичен. Той е особен, вътрешен национализъм, насочен към себе си, а не агресивен като сръбския. Българите са толкова търпеливи - възкликна чужденецът - след като могат да гледат как с помощта на руснаците и сърбите се създава втора норма на българския книжовен език."

Научните доводи за българската същност на македонския език са ясни за учените, но за неуките трябва да измислим нещо друго. Българистите имат за задача да търсят нов модел за развитието на българската история и език. Българският е малък език. Има опасност той да се загуби сред големите европейски езици и е абсолютно безумство той да се разделя на две. Македонски език, който се говори само от един милион души, няма бъдеще, още повече, че самите македонци нямат идентичност със служебния си език, чийто най-стар писмен паметник е в. "Нова Македония". Освен тези препоръки проф. д-р Кронщайнер посъветва за по-активна задгранична дейност и изрази надеждата си, че би могъл да помага за популяризирането на България в Западна Европа.

След награждаването се очакваше проф. д-р Кронщайнер да произнесе лекция. Тя не се състоя, защото стожери на родната култура толкова се опияниха в нравоучителните разкази за всеизвестни неща, че за австрийския професор не остана време. Срамна сцена пред най-големия посланик на българската кауза.

[Back]