в-к "Македония", брой 10, 11 март 1998 г.

Петър Захаров е роден в с. Вълковия, Царибродско, преди 65 години. Топонимът "Вълковия" се среща и в Р Македония - при Гостивар. Бил е учител по югославска  литература и немски език. По майчина линия в рода му има опълченец, дядо му Апостол Кръстев - Комитата. В Плоещ той се присъединява към българското опълчение и е участвал в боевете за Шипка, Стара и Нова Загора, Шейново. След Освобождението - и в Сръбско-българската война през 1885 г., както и през Балканската, Междусъюзническата, а след това на Солунския фронт като доброволец превозва храна за войската. Умира от мъка след неуспеха ни в Първата световна война. Издъхнал е с думите: "Защо съм се борил през пет войни - сръбската граница ли да минава през село?"

През 1964 г. П. Захаров емигрира от Югославия в Германия, а от шест години живее в Швеция. В края на януари т.г. той дойде в България - за първи път след 1989 г.

- Г-н Захаров, поради коя причина напуснахте Западните покрайнини и Югославия през 1964 г. и се озовахте в Германия?
- Учителствувах във вътрешността на Югославия - там, където имаше свободни места, но никой не отиваше. Там бе ужасен тоталитаризъм. За назначаване на работа имаха значение два фактора - УДБА и партийния комитет. ВОювал съм и с двете институции. Преминах през сръбската голгота. Първия път като студент - затвориха ме през 1955 г. Бях осъден на три години - не зная за какво.

- Сега може да се заинтересувате защо сте били съден.
- Не искам. То пише в присъдата, ама всичко в нея е лъжливо. Аз не съм бил бранник - само мечтаех да стана. В гимназията в Цариброд организирахме една група ТАМО - тайна антиюгославска младежка организация. Но тя бе само проект. Аз бях най-младият.

- Каква заплаха сте били за югославските власти вие, шепата момчета?
- Никаква - процесът срещу нас бе за сплашване. През 1956 г. бях в лагера Голи оток - Голи остров, каменист, изолиран. После с Хрушчов бе постигнато споразумение и в България бяха освободени сръбските затворници, а в Югославия - българите, около 1200-1300 души. Най-много бяха тези от Царибродско и Пиротско, от Македония. Но аз нямах свобода и извън затвора. На Голи оток също нямаше решетки, наоколо имаше море. Това беше най-големият и най-тежкият затвор. Между нас, българите, нямаше комунисти, съдеха ни като националисти, т.е. отказваш да се сърбизираш. Комунизмът не бе добре за ограбена България, той бе сполучлив за империите като СССР и СФРЮ, за Чехословакия, за Версайските държави, защото потвърди тяхното съществуване.

- Къде завършихте образованието си?
- Заради арестуването не завърших първи курс. След затвора ни казаха, че няма да дадат право да учим по-нататък, всеки да си търсел работа, тъй като сме държавни неприятели. Като кажа, че идвам от Голи оток - никой не иска да ме вземе на работа. В Скопие се срещнах с Кирил Кимилев - голям българин от Велес, бил е гимназиален учител в Цариброд. Макар че е бил на Голи оток, бяха му позволили да бъде професор във Философския факултет. Благодарение на него се записах да уча в Скопския университет - югославска литература. Паралелно записах следващата година и германистика.

- Къде се установихте в Германия?
- Първо във Франкфурт, после в Хамбург. Бях се свързал с Българския национален фронт, но избягвах връзките с тях, защото ме преследваше УДБА. Когато царят бе в Мюнхен - не посмях да отида на срещата с него. УДБА има пипала навсякъде.

- Дори и сега?
- Да, не ме забравят. Някога познавах много емигранти, но и избягвах да говоря с тях. При едно посещение в България преди 1989 г. ме задържаха десет дни - защото съм познавал хората от БНФ, имал съм в бележника си адреси на българи емигранти. Едвам се отървах - искаха да ме дадат на прокурора. Мислеха, че идвам от Германия в България с някаква задача, тъй като тогава пътувах много - Гърция, Турция, Италия, Испания. В Германия работех във фирма, която продаваше земеделски машини, дори и на България.

- Вярно ли е, че Швеция е построила социализма?
- Да, това е шведският социализъм. За България спасението е... Една държава без цар с една тринадесетвековна традиция като царство не може да бъде република. Трябва да си дойде царят, короната. Не защото ще получи благоденствие и помощ от другите царства, а защото всички българи ще се почувствуват под защитата на короната - и тези в Пиротско, Царибродско, и тези в Скопие. Короната винаги е била обединяващо звено. Тя ще бъде еднакво важна и за ляво, и за дясно ориентирани. Лично познавам царя. Когато съм говорил с него, чувствам, че все едно говоря с някой от моето родно село. Аз се притеснявам повече от някой нахакан комунист, отколкото от него. Има добър характер, много обича България, мечтае за нея. Преди две години го видях в Будапеща - на откриването на българското училище.

- Повече от десет години не сте били в България. Кава е оценката ви за промените у нас?
- Има голяма вербална свобода - всеки може да каже какво мисли, по-рано всички мълчаха. Видях много носталгици за миналото, за комунизма. Те не могат да разберат, че предишните управляващи са съсипали държавата. Вярно, че сега при вас положението е трудно - виждам го и при поляците, и при словаците, в Унгария също.

- Хората от бившите соцстрани ще издържат ли на трудностите - у нас те продължават вече осем години? Свободни са да говорят, но гладни.
- Зависи колко са търпеливи.

- Каква социална държава трябва да станем - като в Швеция?
- Швеция има неин социализъм, който наподобява националсоциализма. При смяна на партиите у тях - консервативна със социалистическа, няма промяна в начина на живот. Швеция е уникална социална държава - с много високи социални осигуровки. Там има силна икономика, богати залежи. Но и грижи към децата, старите хора, към всички.

- Неотдавна нашият премиер Иван Костов бе на посещение в Германия. Обещанията, които получихме оттам - за морална подкрепа най-вече, ще бъдат ли изпълнени?
- Германците ни са традиционни приятели. Германската дума или германското обещание не е еврейска или сръбска. Или руска. Вземете пакта Рибентроп-Молотов - русите изневериха. Имаше пакт за ненападение с Япония - русите нахлуха в Манджурия. Германецът изпълнява обещанията си, но много зависи и от вас. Новото поколение е с комунистическо възпитание, няма я българската работливост. Има хулигани от типа на американските. Изгубили сме почвата. Целта е и в Германия
да се изгуби почвата...

- Кой го иска?
- Победителите от Втората световна война.

- Кога те ще проумеят една стара максима: "Горко на победените, тежко на победителите".
- Човекът поначало е егоист - свещен егоизъм. Никога хората няма да бъдат братя, както се казва в Библията, в християнството и в други идеологии. "Братство, единство" - това е само една фасада. Победителите от Втората световна война бяха решили да разорат Германия като Картаген. После видяха, че без Германия не могат. Всичко е нейно дело - и ракетите, и атомът, автомобилът на Дизел, двигателят на Ото и т.н.

- България няма намерение да "превзема" Европа. Засега. Как виждате нашето място на Балканите?
- Като член на ръководството на БНФ - комунистите ни наричат фашисти, макар че никога не сме били... В България хората трябва да знаят за катастрофалните поражения върху нас от т.нар. мирни конференции и ограбването на страната ни. Автори са сърбите. Те майсторски са ни тласкали и използвали, когато е било нужно, а после са ни насочвали към губещата страна, както през 1915 г. например. После казаха: "Не ви даваме нищо от Македония". Най-много ние сме давали жертви на Балканите и най-много сме губили.

- Как да не губим - научете ни.
- Няма да губим във външната политика, ако си вземем и платим на един евреин. Или сърбин, или грък. На сръбската дипломация аз свалям шапка. Милошевия започна войната, води я, сега е пожарогасител, ангел на мира.

- Как виждате бъдещите отношения с Р Македония?
- Трябва да са братски, защото и в двете държави народът е един. В момента е твърде важно да се премахне задържалата се на власт сърбокомунистическа управленска номенклатура в Македония, предвождана от Киро Глигоров, и да се демократизира общественият живот в страната. Така ще се създадат условия за взаимно приближаване на държавно и народностно ниво.

- Какво ви е мнението за т.нар. "македонски език и нация"?
- Аз наблюдавах отблизо как по нареждане на политически фактор се създаваше един нов, "литературен" език. Като филолог мога да кажа, че такава изкуствена езикова творба е престъпление спрямо найката и народа на провинция Македония. Там бе създаден старобългарския език, станал по-късно основа на всички славянски езици. Македонската нация е измислена и да се признава това, което не съществува, е абсурдно. Моето мнение по този въпрос е непроменено от времето на моята младост и от научна гледна точка се смята за абсолютно изправно.

- Какво мислите за открития наскоро в Цариброд БКИЦ?
- Сръбската завоевателна политика е била открай време националшовинистична особено спрямо нас, българите, още от края на миналото столетие. Техните завоевателни стремежи към наши земи и днес не са изчезнали. Те затвориха българските черкви в Ниш, Пирот, Лесковец, които не пречеха на турците по време на тяхното владичество. Същото искат да сторят и в ньойските си завоевания. Убеден съм в това, че на сръбската експанзия в наше време е дошъл краят. Населението от българските Западни покрайнини, както всички национални малцинства, има право на културна автономия и ще я получи.

- Вие сте от ръководството на БНФ. Откъде се поражда у вас тази привързаност към ВМРО?
- БНФ е създаден през 1947 г. в Германия от д-р Иван Дочев. Организацията на македонските българи там и БНФ са две части на една монолитност, свързани с обща национална кауза. Ние сме две братски партии. Още преди да науча азбуката, знаех буквите в, м, р, о. Бях чувал за Ванчо Михайлов, за Менча Кърничева, която е живяла в родния ми град Цариброд. Тогава, в условията на непоносимия сръбски гнет, народът мълвеше благосклонно имената им и ги имаше за свои
закрилници.

Разговора води Светлана Войнова.

[Back]