в-к "Македония", бр. 6, 11 февруари 1998 г.
Господин Стоян Груйчев е роден през 1938 г. По образование е инженер. Дядо му Стоян Зашев Сантев и вуйчо му Асен Стоянов Сантев за безследно изчезнали през октомври 1944 г.
Веднага след 10 ноември 1989 г. се включва в обществения
живот на София. Заместник-председател е на движението "Екогласност". Женен
е, има един син. Кмет е на район "Триадица" в столицата.
- Г-н Груйчев, какво бихте споделил за идеята за построяване на паметник
на жертвите на комунизма?
- Тази идея, естествено, се съдържа в личния ми опит като човек, като
гражданин, като българин. Отказвам да приема за нормално безследното изчезване
на дядо ми и вуйчо ми - още от есента на 1944 г. Единият беше земевладелец,
другият - търговец. Отказвам да приема за нормално насилието и унищожението,
на което беше подложен българският народ. Отказвам да приема за нормално
физическия и духовен геноцид над моя народ, когато той изгуби водещите
свои общественици, политици, хора на словото, своите духовници. Станалото
през и след 1944 г. из основи сгромоляса нацията ни, унищожи културата
ни, трагически подмени ценностната система на бъгарина, преследвайки и
Бога, и човека. Комунистически мислещите и действащите подменят днес "турско"
с османско робство, "комунизъм" с "тоталитаризъм". Категорично не споделям
налагането на понятието тоталитаризъм. Много добре знам - и мен, и родината
ми ни осакати насилието на комунизма, страхът от комунизма - близначната
форма на фашизма. Идеята за мемориалния паметник на жертвите на комунизма
дълго обсъждахме сред приятели в СДС-"Триадица", още през 1990 г. Сложихме
началото през 1991 г. Председателствувам фонда за набиране на средства
и изграждане на паметника, заместник-председатели са Васил Станило и Асен
Кобиларов. През есента на 1994 г. чрез национален конкурс бе избран архитектурният
проект. Беше труден конкурс, защото и сред традиционните, и сред модерните
проекти имаше истински стойностни архитектурни решения. В момента е започнала
изкопната работа по паметника - в градината пред националния дворец на
културата. Дано успеем с откриването му до края на октомври т.г.
- Какво включва този мемориален комплекс и как той се приема от гражданството
в столицата?
- Параклис, в който можем да запалим свещичка за погиналите от комунистическото
безумие. мемориална стена с кръст, символизиращ гроба на безследно изчезналия,
и текст (написа го Димитър Коруджиев) с названията на лобните места, лагери,
затвори, единични или общи гробове, места за мъчения. За цялостното изграждане
на паметника разчитаме единствено на дарения и благодаря на вестник "Македония",
че обнародва банковите сметки на фонда в левове и долари. Впечатленията
ми за това, как се възприема паметникът са богати и разнообразни. При мен
идват от семейства на загинали и преследвани за да благодарят; идват хира
с комунистически убеждения, одобряващи идеята, защото виздат пълното отсъствие
в нея на всяка мисъл за насилие, за отмъщение; видях и гора, конкретно
пречещи на идеята, ето например, при ограждането на строителното място
- през деня слагахме оградата - на другата сутрин вече я нямаше... Дълбоко
вярвам, че в параклиса в бъдеще ще влизат децата и внуците не само на жертвите,
но и на извършителите на репресиите. иска ми се бъдещето на България да
ги обедини, без да забравят историята ни.
- А отношението ви към днешната връзка помирение-закон?
- Аз не мисля, че днес въобще може да се говори за помирение. Защото
помирение означава наличие на две воюващи страни (например в църквата днес
има основание да се търси помирение). Аз не воювам с никого. Аз нямам с
кого да се помирявам, защото не желая зло никому. Не че ще прегърна "братски"
мъчителите и престъпниците - изборът на приятелите е личен, съкровен акт.
И като представител на определена политическа сила, и като човек аз отричам
дори всяка мисъл за насилие. Въпросът е в друго - проведеният спрямо българския
народ геноцид да не бъде забравен и да не бъде отново допуснат. И още -
връщането на ограбеното чрез законодателен акт. Не виждам нищо ненормално
и осъдително крадецър да върне присвоеното имущество. Това не е репресия.
Ненормалното е крадецът, вместо да върне откраднатото да поставя въпрос
за някакво помирение. Възможността за крадеца е една - да се подчини на
закона...
- Като кмет на столичния район "Триадица" какво мислите за предложението
на ВМРО за преименуване на улици и булеварди?
- Споделям напълно възприетата позиция за възстановяване на старите
имена на улици, квартали. Същевременно в София има много ненаименовани
улици, в това число и в "Триадица", които имат само номер. Напълно естествено
е те да бъдат наименовани на дейци и радетели за национална свобода и независимост,
на личности, работили и отдали живота си за македоно-одринското дело. В
момента правим градоустройствен план на един квартал, който ще бъде от
най-чистите, красиви и модерни квартали - кв. "Манастирски ливади" (включващ
и квартал "Кръстова вада"). Той е непосредствено под Витоша, в близост
до жилищния квартал "Гоце Делчев" (знаете, това е бившия жк "Емил Марков").
Смятам за целесъобразно и в най-скоро време ще внеса предложение той или
само "Кръстова вада" да получи името "Македония", а улиците в него да носят
имената на дейци от Македония, Одринско и Тракия.
- Каква е грижата на район "Триадица" по изграждане на паметници
на големи българи?
- Отдавнашна моя идея е Южният парк да бъде обогатен с мемориални паметници
- да стане паметно място за историята и борбите на българите от Македония,
Тракия. Така ще се противопоставим на някогашния опит Южният парк да е
"домакин" само на революционери от латиноамериканските държави. изпълнението
на това начинание засега е затруднено от липсата на финансови средства.
Но се надявам, че заедно с ВМРО можем да се опитаме да открием фонд и так
в блиско време да сложим началото.
- Какво бихте казали за културната програма на район "Триадица"?
- Радестен съм да споедля, че централно място в културната ни програма
заема зала "Триадица". Намира се на бул. "Витоша" 15. Вечерите, които провеждаме
и ще провеждаме там, вярвам, ще донесат вълнуващи мигове за съгражданите
ни. Това са театрални, музикални, литературни вечери, часове на срещи,
разговори, изложби. Иска ни се да запознаваме столичани с гражданската
и културната история на България, отделяйки повече място на забраняваните
доскоро имена, за малко известното и почти непознатото за младите днес.
Обявяваме програмата на залата месец по месец. С цялостни и самостоятелни
вечери или в съавторство с нас надявам се да участвуват и ВМРО, и издателство
"Македония прес". Толкова много може да се разкаже за съвременния човек
за историята и борбата ни за освобождение и независимост, за съдбата на
Македония, Тракия, Добруджа... Сегашното младо поколение знае малко и така
превратно културата и историята за родината си!
- Какво по-конкретно?
- Всеки ден от седмицата отделяме за определен вид проблематика или
насока. Например вторниците ще бъдат посветени на духовни и нравствено
етични въпроси под общ наслов - Вечери на Вярата, Надеждата и Любовта,
под ръководството на писателя Дим. Коруджиев; петъците ще са открита трибуна
за срещи, за диспути по наболели проблеми от ежедневието ни със съвременни
обшественици, политици, бизнесмени; средите и четвъртъците ше са дните
ни за литература, музика, изобразително изкуство, за книги и издателства;
в събота и в понеделник тук има своите представления новият частен театър
"Галерия" с ръководител Ева Волицер. Неговата сцена обединява артисти като
Коста Цонев, Йорданка Кузманова, Петя Силянова, Румен Цветков, Ивайло Герасков...
Убеден съм, че днес повече от всякога артистите трябва да бъдат подпомогнати,
театърът трябва да бъде подкрепен, съхранен. Към зала "Триадица" имаме
и кафе-клуб (в момента той се дообзавежда). В него заедно с клуб "Начала"
(доброволно обединение на частни малки фирми) хора на културата и хора
на бизнеса ше могат взаимно да си помагат, да споделят трудности и успехи.
Този кафе-клуб ше бъде с карти за членове. Предстои да представим първата
му проява-програма "Бизнесинкубатор". С две думи - зала "Триадица" очаква
своите гости, слушатели, зрители...
Разговора води Видка Николова
[Back]