Проф. д-р Симеон Янев

в-к "Македония", бр. 7, 18 февруари 1998 г.
 

Ще започна с това, че намирам дълбоко погрешни всички ония анализи за Македония, които се позовават на македонската реалност там или пък - другата крайност - се основават на наши исторически факти. Като резултат на подобни нагласи днес в България Македония се мисли или като изцяло и окончателно чужда на България (тъй наречените реалисти), или изцяло заблудена по отношение на българския си произход и историческа съдба (едно обвеяно с носталгизъм и макар научно коректно мнение).

Наблюденията ни от много години и особено в последните няколко ме карат да мисля, че не съществува македонска реалност, а най-малко - поне две реалности сред славяноговорещите там. Ще ги нарека македонска и македонистична.

Отцепването на Македония от Югославия бе най-силния ефект и доказателство на македонската реалност. Македония като държава вън от Югославия бе създадена от македонците. Но Македония като държавен образ (след правителството на Никола Клюсев) се дължи на македонистите, които истерично искат да наложат този образ като единствен образ на македонската реалност и на македонската държава.

Ясно е обаче, че емблематичността на днешната македонска държава е изцяло доминирана от македонисткия ефект. Мисля, че точно тия два ефекта могат да позволят да се каже, че в Македония македонски е народът в масата си, както и най-просветената и най-рискуващата част от интелигенцията.

Македонистки е политическият елит, икономическият елит, свързан с него, голямата част от интелигенцията, която е направила кариера с македонизма и която се чувства застрашена в позициите си при едно свободно културно общуване. Поради това тя е истеризирана и агресивна. Самото й поведение обаче достатъчно добре описва несигурността на позициите й.

В същото време не бива да се заблуждаваме, че някой друг, а не именно тая прослойка диктува поведението на македонската държава днес. Именно тя създаде и тъй наречения езиков въпрос. с България в мнимо крайно неблагоприятен (ембарго, остри полемики с Гърция за името, албански културен национализъм) момент, а всъщност много благопритен, за да се демонстрира най-удобната за нея политика на самоценност и на т. нар. еквидистанция. Казвам най-удобната, а всъщност става дума за единствената, защото единственото, от което македонистите се страхуват повече и от огън, е близки или нормални отношения с България, и именно тоя страх е психологическата основа на тая политика. за тях (не за македонците) това е екзистенциален въпрос.

ЗАЩОТО МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНЦИ СА ВЪЗМОЖНИ
в едно културно и икономическо съжителство и сътрудничество с България.

Македонисти и македонистична държава - не.

Македонецът може да има и пробългарско съзнание или дори изцяло да се чувства българин, оставайки лоялен гражданин на Македония. В същото време македонистът не може да има друго съзнание освен само правилното и то не може да бъде друго освен антибългарско, защото иначе носителят му напълно би се покрил с македонеца. За македонистите България е варварска страна, а българите - варвари; тяхното отношение (за справка учебниците по история, както и ред публикации в скопския печат) към българите е такова, каквото е било отношението към евреите във фашистка Германия; те са по-низша раса и за един наследник на Александър Велики е недостойно влизането в диалог с тях. Този образ на България е бил отглеждан много настойчиво почти половин век, в резултат на което за някои македонисти разговорът с българи е тежък грях.

Вътрешен проблем на Македония е какъв образ ще има тя в бъдеще - македонски или македонистки. Но новото, което светът трябва да знае за нея, е, че след като 45 години в рамките на плазмодиращата между социализъм и капитализъм Югославия Македония бе представяна само като македонистична, сега се вижда чсно, че тя е и македонска. Може би това е най-голямата изненада за македонистите, след разпада на Югославия, която те и до днес не могат да преживеят. Съвсем неотдавна например президентът Киро оповести фарсово, че с българизма в Македония било свършено, визирайки може би македонците, които изведоха Македония от югославския казан.

Раздвоеният образ на Македония породи и езиковия проблем - най-острият проблем в момента за отношенията между България и Македония. Този проблем изглежда тактически, но решаването му има всички изгледи да се превърне в стратегически избор за България и македонците.

Тръгвам към едно възможно решение на проблема за една възможна българска стратегия към Македония от анализа на днешната ситуация, т.е. от тактическите стъпки, които могат да се предприемат или да не се предприемат сега, когато е активиран тъй нареченият езиков проблем - един по същество тактически проблем.

Ще покажа два основни варианта за преодоляването на сегашния "камень преткновения" - ПРОБЛЕМА ЗА ЕЗИКА.
 

I ВАРИАНТ

БЪЛГАРИЯ ОТСТЪПВА И ПОДПИСВА ДОКУМЕНТИТЕ, КАКТО ЖЕЛАЕ МАКЕДОНИСТКАТА СТРАНА

СЛЕДСТВИЕТО И РАЗВИТИЕТО ИМ:

- размразява се икономическото и културното сътрудничество;
- печели се авторитет пред европейските институции, за които е важно падането на противопоставянията и улесняването на пътя на парите.

Ако такова развитие е възможно, невъзможно е да не се допусне с категоричен процент на вероятност, ЧЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ПРИ ТАКАВА СИТУАЦИЯ  НЯМА ДА НАПУСНАТ СВОЯ АНТИБЪЛГАРИЗЪМ, ТЪЙ КАТО МАКЕДОНИСТКАТА ТЕЗА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НИКАКВА ДРУГА ОСВЕН АНТИБЪЛГАРИСТИЧНА И СЕ ОБЕЗМИСЛЯ  НАПЪЛНО КАТО ПРОБЪЛГАРИСТИЧНА ИЛИ ДОРИ НЕУТРАЛНО ТОЛЕРАНТНА.

Това означава, че македонистите нямат никакъв избор, освен при такива обстоятелства да действат по логиката:

- не ние, а българите изземват историята ни;
- не ние, а българите изземват историята на езика ни;
- българите са окупатори, тъй като ние сме други, били сме други и те са идвали не като освободители, а като агресори.

Или най-общо
- те не признават нашата другост, те са лишени от европейско мислене, те трябва да бъдат лишени от достъпа до т. нар. европейски дом.

Само политически наивници трябва да допускат, че без постоянното удовлетворяване на македонистките искания, които по същество са културно-исторически искания, България ще има в лицето на една македонистична Македония съюзник в общата цел на включване в Европейския съюз. Ще изложа съвсем накратко основанията за едно такова поведение:

Македонистичната теория страда от тотален културно-исторически недоимък. В границите на огромната Югославия, с нейното прагматично барбаронско поведение между двете системи, този недоимък можеше да се компенсира с тези без доказателства. В новата културно-политическа ситуация това е невъзможно. Затова е наложително перманентно да се получават уверения в истинността на македонската идентичност не от друга, а от България и българите, тъй като, ако те ги отказват, това неминуемо ще породи в едно обозримо бъдеще - бъдеще на свободни културни контакти, каквото сегашните европейски тенденции обещават, глобална криза в македонското съзнание,с непредвидими и по-скоро с предвидимо отрицателни за македонистичната теза последствия.

Македонистичните стратези много добре са отчели тази опасност. Трябва да им бъде признато, че те намериха изключително ефективна форма за поставяне и в същото време за покриване на стратегическата си цел. Те представят стратегията като тактика. Предлагат признаването на езика и почти аркадийско блаженство по-нататък в отношенията между двете страни. Голяма част от българските политици, културни дейци и голяма вероятност и самия президент изглеждат захапали подхвърлената им въдичка. Тяхното мислене е: Нека подпишем, пък после при отворени граници, при една засилена икономически България истината сама ще си проправи пътя.

Каъв ефект ще има подобно съглашателство за македонистичното правителство, първо, и за България, второ, ще изложа само в най-едри щрихи.

ЕФЕКТИ ЗА МАКЕДОНИСТИЧНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Признаването на език би героизирало сегашното правителство и някои от най-популярните политици и културни дейци. Те ще протръбят високо, че справедливостта е постигнала естествената си победа. Такъв ефект ще се изполва пълноценно за мобилизиране на националистическия македонизъм  като антибългарски стимул. Но в същото време постижението далеч няма да означава сваляне на ръкавицата към България. Защо ще се налага това?

Колкото по-малка е възможността за изолационизъм, толкова по-голяма трябва да бъде настъпателността в идеологията. Само експанзивната идеология може да спаси една националистична теза, която има вътрешни противници, рискуващи самото й съществуване.

В тая ситуация близко е до ума, че идеологическите (скандали) противопоставяния ще гърмят като бомби, заредени не уж от правителството, а от неговите безпристрастни учени, журналисти, писатели и т.н., отстояващи културната си идентичност.

ЕФЕКТИ ЗА БЪЛГАРИЯ

Може би размразяването ще се отрази в някаква степен благоприятно на икономическите отношения. Това, което е напълно сигурно обаче, е, че не икономическите отношения на България с Македония и на Македония с България ще ги изведат от дълбоката криза, която и двете страни преживяват. В този вариант резултатите ще бъдат несъществени в икономическо отношение и много двусмислени в културно. За никого не е тайна, че така постигнати, те ще бъдат положени върху актове, които не са валидни (признаване на език, признаване на култура, признаване на история) в международната практика.

Българската страна трябва освен това да консумира редица негативни следствия на уж тактическия компромис, оказал се стратегически, по-важните от които са:

1. Силен негативен психологически комплекс сред населението в Пиринска Македония, което ще се почувства в ситуация, която вече е преживявало;

2. Силен негативен психологически комплекс сред македонската емиграция, която в масата си се чувства исторически съхранила българщината. Ако не е вярно, че тази емиграция и потомците й са около два милиона и половина, съвършено сигурно е, че те не са по-малко от половината от тази цифра, а това означава, че са повече или почти толкова, колкото самото македонско население в Македония без албанците. Така политиката към Македония може да се окаже в крайна сметка политика към България и по-точно срещу България. Добре е известно, че тази маса е политически организирана от ВМРО и тракийските дружества и че няма признаци тази организационна сила в близко бъдеще да отслабне в полза на която и да било друга партийна кауза. Всяка политическа власт, която предприеме подобна стъпка, ще се окаже на практика нанесла удар върху самата българска държавност. Нещо повече - така ще се стимулира дезинтеграция, която може да се задейства в геометрична прогресия, още повече в едно общество, което идеализира консумацията.

3. Резонансът на удара ше бъде особено болезнене в самата Република Македония, където за разлика отпреди 6-7 години има вече доста хора, които са наясно с българския си произход. Те в момента са най-прагматичната и най-перспективната част от македонското общество, защото познавайки и признавайки българския си произход, те ясно отчитат натрупаните културни различия в последния половин век, чувстват се свързани с тая културна традиция и виждат разрешение, подобно на онова, което съществува отдавна в някои европейски страни - две езикови норми на един и същ език.

4. Такъв крайно болезнен ефект ще има българският компромис и македонските организации по света и по-специално в Западна Европа, Америка и Австралия. Нужно ли е да се припомня, че дори против българската държава именно те в последните десетилетия поддържаха българското съзнание сред македонската емиграция?

5. Най-неочакваният, но най-силен ефект аз предвиждам върху българомохамеданите. Има един парадоксален закон в балканското политическо пространство, който ще се опитам да формулирам така: Всеки несъществуващ национален проблем, обявен за съществуващ, един ден се превръща в действително съществуващ, в мига, в който самите му създатели отказват да са го сътворили... Примери - Титова Босна като националност и бисненска мюсюлманска националност във войната в Югославия; Македония на Тито и македонската националност в плебисцита за излизане от Югославия. Да припомня ли думите на Шешел, че точно в този момент той отново видя македонците като южни сърби?

Но да се върнем на въпроса. Съществува реална опасност под натиска на Гърция и вероятно в съгласие с Турция в близко бъдеще да се заговори за помашка националност, разбирана като мохамеданска. Такъв акт би бил помиряващ за Гърция и Турция и крайно опасен за България. От поведението на България в езиковия спор с Македония могат да произтекат неудържими дезинтеграционни процеси.
 

II ВАРИАНТ

БЪЛГАРСКАТА СТРАНА ОСТАВА НА ПОЗИЦИЯТА СИ

Като признава македонската държава, като първа в направила това, като е работила сред великите сили за нейното признаване, не намира за необходимо да прави признавания за език, националност, име, знаме и т.н. предмети, които не се налага да бъдат международно признавани.

Българската страна изявява готовност за сътрудничество без никакви предварителни условия и е готова да подпише документите на всеки език, който с наименованието си не посяга на нейната цялост, на нейната история, на самосъзнанието на нейните граждани.

Каквато е обикновено практиката в такива случаи, българската страна предлага документите да се подписват на английски или друг международен език, който македонската страна желае.

РЕЗУЛТАТИ

Резултатите ще избегнат всички посочени по-горе негативни следствия, защото сътрудничеството се прави само със страна, която го желая, но не със страна, която намира претексти да го застрахова идеологически, националистически и т.н.

Ето че стигам до идеята за българската стратегия, която искам да предложа.

Наличието на раздвоено съзнание в македонското общество е единствената действителна реалност, с която една българска политика не може да не се съобрази. Ако тя се съобрази само с македонистичната реалност, то тя ще премаже отново науката, историята и личностното, националното самосъзнание на значителна част от своите граждани. Тя ще премаже и духа у много македонци, които (в България, в Македония и по света) се чувстват българи. Ако политиката се съобрази само с нашето преживяване на историята, тя рискува да зачеркне усилията на поне две македонски поколения, които са вложили живота си, за да създадат македонска култура, македонска самобитност.

Стратегията на България (не партийната, а националната) при тия обстоятелства трябва да се положи върху следните постулати:

- Македoния е самостоятелна държава, която България, след като призна първа в рамките на своите сили и възможности, подкрепя и гарантира;

- България признава правото на всеки за самобитност и различност, освен ако това право е развивано върху основат ана българофобия, срещу която тя си зашазва правото да действа в рамките на международно приетите норми;

- Въпросът за националното съзнание и език е граждански въпрос на всяко общество и следва да бъде демократично решеван в рамките на гражданското общество както в България, така и Македония.