Светла Караянева

в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Този материал беше изпратен до редакцията на в. "Тракия" преди една година. И още един път - през юли т.г. Но са съжаление не беше публикуван във вестника, за чиято аудитория беше предназначен.

Затова предоставям написаното на в. "Македония" - като най-близък до каузата на българите, които и днес се чувстват бежанци в българската дуржава, чиито духовни територии се простират далеч зад днешните й предели. Дълбоко съм уверена, че не противопоставянето по конюктурни политически ориентации, а обединението в името на напреходните национални идеали е благородната перспектива пред две организации, които всъщност имат общо родово начало. Начало, което задължава потомците и следовниците.

Искам да поставя един въпрос, който вълнува и други членове на Съюза на тракийските дружества въпросът за стратегията и тактиката на Тракийската организация. За съжаление нито на конгресите, нито на честванията в национален мащаб имаше кръгла маса, възможност за свободен диалог с ръководството относно същността и целите на СТД в настоящия момент, позициите по националния въпрос, по вътрешната и външната политика на сменящите се правителства. Събитията в национален мащаб вървят по познат и станал удобен сценарий: типови отчетно-изборни изказвания на конгреса, исторически сесии за трагични минали събития, богати фолклорни програми и уводни строфи с илюстративно-декламативен патос. Без да омаловажавам направеното досега от ръководството (а то действително е значително), ще си позволя да изразя впечатленията си от неколкогодишното си пребиваване в организацията. Нещата се повтарят ежегодно по познатия календарен план, въртят се в затворения цикъл на едни и същи събития все повече с инерцията на повърхностното маркиране и все по-малко в дълбинната им същност. Никакви реални опити за актуализация на подхода (както напр. прави ВМРО), за вписване в сациалния и политическия живот. Вече познавам по физиономии участниците в националните чествания - по един рейс от Хасково, Кърджали, Варна, Бургас, Ямбол и пр. - почти винаги едни и същи възрастни хора (да са живи и здрави!), теглени от умиление, от сантимента по безвъзвратно изгубените родни места. Тракийци от младото, а и от средното поколение реално липсват. И в това няма нищо чудно. Една организация може да привлече, да ангажира младежите със силата на своите идеи, с магнетизма на една кауза, идваща от миналото (по-точно възкръснала от миналото), но дерзаеща в бъдещето - с ясно формулирани, завладяващи умовете и сърцата цели. Иначе е безпредметно да се ласкаем с мисълта, че тракийското движение е широка, народно (и всъщност застаряващо) движение. Защото внушителните национални тържества на паметни дати, пищните фолклорни събори, откриването на поредица построени с героични усилия паметници (а кога ще се инвенстира в хора?) са все епизодични културно-масови мероприятия, които не могат да компенсират липсата на постоянна, динамична родолюбива политика (не само с книжни декларации), на живо съпричастие към социалните и националните въпроси.

Впрочем Тракийската организация има съвременна теза, изразявана и мотивирана нееднократно от ръководството на организацията - "Тракия без граници!". Сама по себе си идеята е подчертано съвременна, цивилизована, съзвучна с европейската политика за Европа без граници, за интегриране на модерните държави. И същевременно тя звучи съвсем абстрактно, неприложимо в контекста на балканската ситуация, на шовинизма на съседните ни държави, издигнат в държавна политика. Същите държави, в които българите от завладените ни етнически територии бяха подложени на безмилостна асимилация. Девизът "Тракия без граници" много лесно се перифразира - Балканите без граници, Европа без граници...

Възможна ли е наистина Тракия без граници - като една отворена територия за безпрепятствено движение на хора, капитали, стоки, култура? На практика България години наред вече е без граници за множество фирми, заведения, а в проект и банки на турци, гърци, араби, арменци и пр. чужденци, които срещу символичен капитал се установяват в отечеството ни не само за икономическа дейност. Символична до голяма степен е защитата на границите ни, разграден двор е национапната ни сигурност. В българския парламент се изявява, единствено на Балканите, етническа партия. А и в исторически аспект българите винаги са противопоставяли на агресивния национализъм на нашите съседи национализъм в отбранителен дух. Спотаяваната десетилетия наред историческа истина е, че от пределите на Източна и Западна Тракия, на Мала Азия беше протонено компактно българско население, по-точно над него беше извършен геноцид, предшестващ с две години геноцида над арменците. Цветущи селища в Одринско и Беломорието бяха изравнени със земята, а населението им - прокудено или избито по най-варварски начин. Тези, които имаха смелостта да останат в родните си земи, нямаха право да се наричат българи. Стигна се до обезбългаряването на изконни наши селения противно на всякакви европейски норми и традиции, до жестоката асимилация на българите в Зададните покрайнини, Македония, Тракия, Мала Азия.

Млади абаджии в гр. Драма, 1907 г. Това са за времето си родопските аристократи

И докога ще приемаме равнодушно безродната, нихилистична политика на поредица български правителства, демонстриращи удивителна незаинтересованост спрямо съдбата на сънародниците си в земите, граничещи с днешното ни отечество? Нека формулираме по-ясно и по-конкретно идеите на Тракийската организация, действителните идеи, които бяха заложени като крайъгълен камък от съвдателите на организацията преди сто години -Тракия без граници означава възстановяване на българското присъствие в териториите, от които беше изтръгнато от корен без вина виновното трудолюбиво българско население, чиито интереси бяха авантюристично и престъпно проиграни. Началото може да бъде адекватно на вече установената икономическа интеграция да се даде възможност на български бивнесмени, аналотично на съседските си колеги, да създават неограничен брой фирми с български наименования и български флагове. Може би, както ние слушаме до насита гръцка, сръбска музика и турски кючеци по заведенията, някой ще се наслаждава на българска народна музика в околните държави.

Тракийската организация по своята същноот е родолюбива, патриотична земляческа организация, създадена със съвсем конкретна цел - защита на интересите на тракийските бежанци, съдейотвие за връщането им по бащините огнища. Разтуряна на два пъти, Тракийската организация беше принудена години наред да вегетира под формата на културно-просветни дружества. Изглежда, оъздадената инерция е доста силна, защото и днес нейните прояви са предимно с културно-просветен характер, без достатъчна изява на националистичната й същност. А днес повече от всякога на българския народ, обезверен, загубил всякаква национална конослидация и национално самочувствие, е нужна силна национална идея, която да укрепи българското самосъзнание сред хаоса и шовинизма на Балканите. Едно националистично движение като начин за оцеляване в момент, когато нацията просто се разпада в икономическа, социална и политическа безпътица, самоизяжда се в безплодна двуполюсна конфронтация или се разпилява по света. Очевидно е назрял моментът организации с патриотичен характер да се обединят около идеята за силна българска държава, национално единство и съхраняване на българщината, на културната ни идентичност. Свещено право на всеки народ е да брани себе си в екстрени ситуации. И в това единение край националната идея, което не трябва да се отъждествява със "страшната" представа за национализма от недалечното минало, би следвало да осъществим тясно сътрудничество с другата национална организация, с която при това тракийците са генетично свързани от времето на ВМОРО - организацията на ВМРО. Независимо от разликата в методите и политическата ориентация общото в съдбата на двете организации и в бъдещите им цели е толкова много, че едно пълноценно взаимодействие несъмнено ще удвои усилията ни.

Четата на Кръстьо Българията от Одринския революционен окръг

За разлика от експлозивните и политически изяви на ВМРО Тракийската организация прилага дипломатичен начин за поставяне на проблемите. Което й носи някои успехи. Но има неща, за които "тихата" дипломация просто не върви - опитите за формиране на помашка нация в Гърция, продължаващата забрана от страна на гръцкото посолство родените в днешна Гърция да посетят дори и за три дни родния си край, драстичното нарушаване на човшките права на сънародниците ни, живеещи извън пределите на страната, и пр.

"Бъдещият век е векът на нациите" - заяви в лекцията си пред студенти от ПУ проф. Н. Генчев на 16.12.1996 г. в Пловдив. И ако ние не играем с печелившата в момента карта - националистическата, - обричаме каузата си на забвение.