Вървим към възраждане на нашето общество

Стоян Райчевски

в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Стоен Райчевски е роден В Бургас през 1944 г., зодия Рак. Завършва СУ "Св. Кл. Охридски", немска филология. Работи като учител, преводач, редактор, най-вече като специалист в областта на музейното дело - етнолог. Има стотици публикации в областта на историята, културата, археологията. Участва в много научни конференции - национални и международни. Автор е на книгите "Източна Тракия", "Кукерът без маска", "Странджа", "Нетлении свидетелства", "Българинът и морето" и др. Активно се включва в политиката през 1989 г. Бил е началник на управление "Социално и духовно развитие" в областната администрация на Бургас. Народне представител  в 36, 37 и 38. Народно събрание. Председател на Комисията по културата и медиите. Вносител е на няколко законопроекта за обезщетение на бежанците от Егейска Македония и тракийските бежанци. Подготвя законопроекти за библиотеките и за задължителния депозит. Работи и по промените в медийното законодателство и законодателството в областта на културата.


- Г-н Райчевски, узпява ли вашата комисия със своята работа да възкреси свободата на словото и славата на българската култура?
- Това са две наистина големи задачи. Проблемите на медиите и културата са органически свързани. На първо четене мина Законът за закрила на културата. Това е един уникален закон, който поставя рамките за бъдещото развитие на нашата култура. В момента преживяваме тежък ограничителен период на валутния борд. Този закон трябва да действа по време на борда, а след това да способства за разширяване на нашето законодателство с приемането на няколко конкретни закона. Те ще поставят новите измерения в тази област.

- Смятате, че валутният борд няма да е за дълго?
- Той е за ограничен период. Колкото по-рано излезем от него, толкова по-добре. Въпросът е той да изпълни целите си, а това вече става. Спомняте си какви подмятания се правеха, какви страшни неща щели да се случат с борда - а виждате сега, че животът се регулира, въвежда се ред и обществото се успокоява. Т.е. ние вървим към възраждане на нашето общество. Със Закона за защита на културата, който ще бъде приет до края на тази сесия, ние ще поставим рамките. Готвим и други законопроекти като този за музеите, забиблиотеките. Решен е въпросът с медийното законодателотво.  Повече от година бяха положени максимални усилия, дискусията бе доста разгорещена, голяма част от предложенията са вече взети предвид. Не трябва да търсим страхотии, където ги няма. Лошото в нашата политическа практика в момента е, че много често нещата се предпоставят, преди да се видени резултатите и да се провери как действа един закон. Ние не изграждаме общество, в което да се налагат недоверието и страхът.

- Как ще се проследи например работи ли добре новият Закон за радиото и телевизията?
- Ние наблюдаваме как действат поправките в стария закон, приети преди няколко месеца. Националният съвет за радио и телевизия пое функциите, които изпълняваше парламентарната Комисия за радио и телевизия. Каквито и забележки да се правят от страна на опозицията, този съвет действа като орган извън властта. Това е крачка към демократизирането на обществото и превръщането му в гражданско.

- Нужно ли е разширяване състава на НСРТ?
- Съветът е обществен по дух, независим орган.  От него зависи до каква степен ще привлече експерти, оътрудници и т. н.

- Вие сте и чест гост в Западните покрайнини. Как би могло да се помогне на българите там за защита правата им пред сръбските власти?
- Този проблем ще се реши съобразно международните стандарти и закони.

- Но Сърбия не се ослушва в никакви международни стандарти - и спрямо Косово дори.
- Сърбия трябва да спазва своите закони, където правата на малцинствата са гарантирани. Ако се подхожда разумно, съгласувано, упорито и настоятелно и от двете страни, може да бъде намерен начин за разрешаване на този въпрос. Имаме разговори между двете наши външни министерства. Необходимо е на място да се поработи и проявят разум и добра воля. Не става въпрос за нарушаване на териториална цялост, а за гарантиране на човешки права на малцинство. Нашето малцинство там е признато и от тяхната конституция, и от техните закони.

- Какво предвижда законопроектът за музеите?
- Не всички общини имат еднакъв подход към този проблем, а и възможности. Някои' имат финансови ресурси, но не разбират значението на местните музеи. Там държавата трябва да засили функциите си на надзор. Законът трябва да бъде по-категоричен, да не се оставя само на общинската власт да решава съдбата на музеите. Тази регламентация ше стане наи-добре със Закона за движимите паметници на културата.

- Музеят на София стана общинска фириа "Стара София", почти всички служители бяха уволнени. Вашето отношение къи случилото се?
- Дълги години съм работил в областта на музеите, пристрастен съм към тяхната съдба. Не съм оптимист, преди да видя какво ще стане. На мен ми се щеше Музеят на София да се разгърне като музей. Може би и общинското предприятие ще създаде форми на някакъв живот, може би е добра идея. Не искам да коментирам, но като член на гилдията ми се щеше музеят да се запази. Нека да видим първо идеята, тогава ще коментирам.

- Може ли да стане музей на София сградата на Централната баня?
- Сградата е паметник на културата и може да стане великолепен музей. Но това ще реши Софийската община, не е моя работа.

- Наскоро излязоха две Ваши книги - "Родопски народен календар" и "Нетленни свидетелетва".
- Чакам да излезе и книгата ми за българите мохамедани. Родопите са част от Тракия, те са духовно и културно средище. Странджа и Родопите са двата духовни центъра на Тракия, по своему много специфични. В Странджа преобладава раннохристиянската византийска традиция. Неслучайно там е школата на исихастите. Там, е силно влиянието на древна Мала Азия. Неслучайно там са нестинарите и най-старите кукери, възпроизвеждащи култа към Дионисий. В Родопите пък е жива античната традиция - там е светилището на Дионисий, през тази планина е минавал пътят към Средиземно море и древен Египет. В Родопите е по-силно влиянието на Рим в сравнение   със Странджа. Населението на Родопите  и Странджа е близко, като ететнография и деалект, но като история и културно наследство - различно.

- До падането ни под турско робство районът на Странджа е бил едва около 150 години под българска власт, но се е знаело, че живеят българи.
- За да си българин, не е необходимо да  бъдеш в границите на българската държава. Българите са създали четири-пет държави - край Волга, в Кавказ, край Дунава. Така че - ако си в Банат, това не означава, че не си българин, както когато си в Македония и т.н.

- Има стари българи, които са забравили езика.
- Има много българи по света, които знаят за своя корен, но не говорят езика.

- Малко се знае за Странджа.
- Това е голямата ми любов. Беше време, когато мислех, че Родопите а уникалните, но... Към тях запазих почитта си. Другата година ще издам книга специално за Странджа. За десет години я обходих, опознах я, разбрах, че е  древна култура. Архаична, уникална, много затворена в себе.си. Нещо от Родопите има в Егея, даже в Рим, но в Странджа има неща, които са само там и никъде другаде.

- Защо според Вас е така?
- Имам своя теория, но тя е дълга за обясняване. Около кампанията "Странджа-Сакар" имаше интердисциплинарни симпозиуми. Тогава един биолог ми каза, че в Странджа има видове - растителни и животински, които ги няма никъде. Те са преживели милиони подини. Той каза, че Странджа е нещо като остров - по време на ледниковия период е имало размествания, но този къс земя е оцелял. В този смисъл има връзка между Странджа и Кавказ. Но в Странджа има и уникални културни явления.

- В книгата си за Родопите разказвате за вече забравения Роженски събор.
- Когато част от Родопите остава извън България след Берлинския конгрес, местното население от двете страни на границата започва да се събира, за да поддържа българските си корени. Турските власти разрешават този ден да се преминава границата. Местната власт не е гледала с добро око на събора.  Там са се уговаряли и други неща - създават се комитети и разраства влиянието на ВМРО. Там идвал и Пейо Шишманов - войвода и началник на революционния окръг. Център на това движение става село Славейно. Оттам са моите корени. В това село всички са били заклети, всички са били членове на революционната организация, наричана тогава ВМОРО. През септември очаквам да излезе моя книга за Родопите, където ще се говори и за тези събития.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]