Спас Ташев
в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.
Една от балканските стратегически цели на САЩ и Западна Европа е опазването на мира и стабилността в региона. Твърде прибързани са заключенията, че за постигане на тази цел се залага на македонизма. Всъщност даването на дипломатическа поддръжка на Р Македония по-скоро трябва да се разглежда като намерение за запазване на status quo на Балканите, което, напълно естествено, е нормалната първа реакция срещу всяка тенденция за промяна, пораждаща много неизвестни. От друга страна обаче, идеята за съхранение на фактическото положение означава, че вниманието на великите силе е ангажирано с други, по-важни за тях проблеми, поради което те не желаят да отделят допълнително вснимание и средства.
В Р Македония текат обективни процеси, които водят към дълбока промяна на фактическото положение. Още по-опасна е перспективата тази промяна да бъде свързана с големи и продължителни кръвопролития. Това на практика означава, че чрез запазване на status quo не се постигат целите на западната дипломация.
Основното съдържание на текущите промени се изразяват в динамичното нарастване на ролята на албанския фактор в Р Македония, което води до етнодемографски дизбаланс. Скопското поле заема едва 2.7% от територията на Р Македония, но в него са 45% от всичките й жители. Годишно населението на Скопие се увеличава с 19 000 жители, от които 9 000 са новородени, а другата част представлява миграция на населението. През изминалите десет години основните преселения са от Косово и Санджак, което означава, че за този период албанците в Р Македония са се увеличили изкуствено с около 70 000 - 80 000 души. Общият прираст на албанците е значително по-голям, защото раждаемостта сред тях е 19,9%, докато сред "македонците" е едва 3.8%. Кризата в Косово допълнително увеличава броя на албанските бежанци. По данни на македонските гранични власти от началото на конфликта до днес в Р Македония под формата на "туристи" са ористигнали повече от 30 000 албанци, които са финансово обезпечени и се предполага, че трудно биха напуснали Р Македония.
С оглед на тези данни македонските социолози отчитат, че към 2025 г. броят на албанците в Р Македония се изравнява с този на "македонците". Ако обаче продължи заселването на външни албанци, изравняването на двете групи население ше бъде преди този период. Етническото нарушаване на вътрешното равновесие води до дълбоки външнополитически промени. Ако този процес не бъде проучен и добре овладян, Р Македония в сегашния си вид след няколко години вече няма да може да изпълнява роляра на стабилизираш фактор, а ще се превърне в поредното огнище на напрежение.
Политическата доктрина на македонските албанци се изразява в идеята, че те не са малцинство, а държавотворен народ. Оттук произтичат исканията за равноправие на албанския език и пропорционално участие на албанците във всички нива на изпълнителната власт. Неприемането на тези искания само радикализира албанските претенции, поради което техни лидери вече често заявяват, че предстои дележ на Р Македония.
На запад става все по-ясно, че идеята за запазване на status quo не се че не решава, но дипълнително утежнява ситуацията на Балканите. Същестуват няколко разработки на западни специалисти, според които в сегашния си вид Р Македония не би могла да съществува. Оттук произтича и необходимостта от разработването на алтернативни проекти за бъдещето на Скопие. Все по-ясно се схваща ролята на България като бъдещ стабилизиращ фактор в Македония.
[Back]