Срещи: Трудно е да си българин в Царибродско

Веня Иванова

в-к "Македония", бр. 14, 8 април 1998 г.

Наричат я баба Снежа, въпреки че кръщелното й име е Станка. Къщата й не се заключва, защото в нея няма какво да се краде. Властите в Цариброд не са позволили на старата жена нито да работи, нито да се омъжи. Вината й е била една - винаги е заявявала, че е българка.

"Двама братя имах - разказва старицата, - единият бе офицер в крайграничната застава, а другият следваше агрономство. Беше 1949 година, времето на най-яростните нападки на Сърбия срещу България. Сърбите гледаха да задушат всяка проява на българско самосъзнание. Братята ми обаче не забравяха, че са българи, и участваха в нелегална българска организация. Когато студентът разбра, че УДБ, тукашната държавна сигурност, е по петите му, премина границата, която е само на 5 км от града ни.

Властите хванаха по-големия и го изпратиха по бързата процедура на "Голи оток", нашето Белене. Жена му, още докато траеше процеса, се разведе с него и отведе децата. Останах сама с майка си и баща си. Татко беше дърводелец, но му сложиха специален данък, та го накараха да затвори дюкяна. Препитавахме се от продажба на плодовете от овощната градина.

Аз бях отличничка в царибродската гимназия, но не ми разрешиха нито да следвам, нито да започна работа като нередовна учителка по селата въпреки голямата нужда от кадри. Всъщност не ми позволиха да работя ни един ден, въпреки че накрая бях готова да се трудя и като чистачка.

Край дома ни дебнеха агенти, които причакваха избягалия ни в България брат, ако дойде да види родителите си. Виждахме светлините на фенерчетата, та дори лицата, които надничат през прозорчето. Исках да се омъжа. Малко преди сватбата "доброжелателка" от УДБ уговорила изгората ми да ме остави, ако не иска и той цял живот да бъде преследван като мен.

Ето ме сега сама като кукувица, без пенсия или помощ отнийде. Дори брат ми, който беше в България голям човек, съветник на земеделския министър, умря и сега нямам помощ."

Историята на баба Станка не е единствената в Царибродския край. Дори и в последните няколко години сърбите имат предимство при заемане на работните места пред българите. Може би затова при почти 92-процентовото българско население в района при последното преброяване почти една трета са се декларирали като "югославяни", въпреки че такава нация не съществува.

[Back]