Таня Мангалакова

в-к "Македония", бр. 11, 18 март 1998 г.

Екс-посланик Наумов - новобогаташ в Тирана

Летището на Тирана, което се намира на 45 минути от София е толкова малко, че от самолета до гишетата за митнически контрол се върви пеша. Чиновниците обработват много бързо документите и ви пожелават приятно прекарване. Добре е някой местен човек да ви чака, защото летището е на 25 км до Тирана, няма автобуси и единствената възможност са такситата. А на Балканите този вид услуга не е препоръчителна за чужденец, който посещава страната за първи път. В Тирана видях най-много мерцедеси, и то всякакви поколения. Курсът на долара към леката е 1:160.

Средиземноморски полъх

Топлият средиземноморски климат придава особена екзотика на Тирана. През февруари тук вече е пролет, ослепително жълтите мимози прецъфтяват, оскъдната растителност започва да избуява. Бункерите са навсякъде - край самолетната писта, през целия път до Тирана, досами града. В центъра се преплитат много архитектурни стилове - къщите от времето на албанската "рилиндия" (възраждане) са като нашите пловдивски "а ал франга", дворецът на кралицата майка от фамилията Зогу е крепост като нашите късносредновековни, а административни сгради като парламента и министерствата са строени от италианците. В Тирана няма високи постройки, повечето къщи са неизмазани, макар че има и чудесни  вили в средиземноморски стил. Къщите на новобогаташите, които и тук са забогатели от ембаргото и контрабандата, личат отдалеч. В Тирана все още се строи без разрешително, просто се огражда парцел, дори и в центъра на града, и след няколко месеца се издига я къща, я ресторант или бар, които в албанската столица са безчет и винаги пълни. В бар "Уест", където се събират студенти, журналисти и интелектуалци, стоях час и половина и видях, че за албанците толкова трае времето на едно кафе с приятели. Уличните телефонни автомати са въведени отскоро и до апаратите има човек, който продава импулси от фонокарта. И това е начин за припечелване, защото безработицата в Албания е голяма.

Контрабанда с български привкус

Албанците пътуват много по света, най-вече, за да работят в богатите страни. От една страна, така в страната влиза много валута. От друга, това деформира икономиката - всички стоки са вносни, дори и портокалите, маслините, лимоните, които растат на юг, но отглеждането им не дава високите доходи, които ще получат, ако вършат същата работа в Гърция например. В Тирана хората имат по-високи доходи от българите, но това са пари, които са дошли отвън, а не от местно производство. Контрабандата, куфарната търговия и тук са нещо обикновено, но са по-масови. Разбира се, и тук "едрите риби" обират каймака. Нашенци също са се облажили. В Тирана, срещу луксозния ресторант "Гарибалди", се намира новичката къща на бившия български посланик в Тирана Наумов. И понеже говорим за архитектура, и този новобогаташ си е дигнал дом тип прогимназия. Наумов скоро е получил албанско гражданство, а освен това и вкусът към колите му е албански - кара мерцедес с кръгли фарове, от партидата 1996 г. Хората тук знаят Наумов най-вече като бизнеспартньор на обкръжението на Бериша. От София се осигуряват камионите със стоки, а на границата чакат албанските другари. При това високо ниво е смешно да отваряме дума за плащане на мита и данъци, разбира се. Българската връзка е и в многобройните зали за бинго и всякакъв вид хазарт, включително и уличното лото. Този вид дейност е монопол на българи, регистрирали фирми с албанско участие. Печалбата се пренася кеш в куфарчета. Говори се, че на седмица за България отпътуват 50 хил. долара в брой.

Партията на Бериша - на изчезване

В Тирана, година след бунтовете и извънредното положение, е спокойно. Страната е управлявана с парламентарното мнозинство на Социалистическата партия. Няма изгледи, че премиерът Фатос Нано, когото режимът на Сали Бериша вкара в затвора със съмнително обвинение и при съмнителен процес, има желание да отмъщава. И сякаш затворите и лагерите трайно присъстват в албанското житие. В историческия музей има цял етаж за жертвите на комунизма. Стените са облепени със списъци на избитите от режима на Енвер Ходжа албанци. Албанските интелектуалци искрено се надяват, че най-после ще бъде сложен край на политическата отмъстителност и че управляващите ще разрешат да се водят дебати, а не безкрайни монолози. В Тирана най-редовното нещо са всекидневните пресконференции на шефа на Демократическата партия Сали Бериша. Понякога и два пъти дневно. И въпреки това Демократическата партия е застрашена да изчезне. Съратниците на Бериша го напускат, защото той не им дава право на различно мнение, на нюанс дори. Той няма доверие на никого от екипа си и върши всичко сам - затова си тръгва вечер последен от офиса на Демократическата партия.

Косовското присъствие

Италианското присъствие тук е силно. Сериозните бизнесмени отсядат в новия хотел "Рогнер" - над 200 долара за една нощувка. Кафето в Албания е силно еспресо, а всеки минувач може да упъти чужденеца на италиански. По улиците на Тирана хората се отнасят мило към чужденците. Всички ме питаха откъде съм и като чуеха София, България, изразяваха своето добро отношение към страната ни.

В Тирана има доста косовски албанци, тук е издаван всекидневникът "Рилиндия", който има редакции и издания в Прищина, Германия и Швейцария. Тук е и посолството на т.нар. "Република Косово". Макар че македонските вестници пишат, че Армията за освобождение на Косово има тренировъчен лагер край Тирана, не открих следи от подобен вид структури. Мои събеседници ми разказаха как още през 1992 г. в Тирана дошъл косовски албанец от диаспората, който обявил, че ще строи хотел "Хилтън" в центъра на града. И когато пирамидата била построена, той изчезнал в странство с парите. Най-интересното е, че след няколко години се върнал и възстановил парите на своите акционери с лихвите. В момента този предприемач е съветник на Ясер Арафат. Албанците се плашат от косовските албанци, за да не им донесат война. Интелектуалците се отнасят с подозрение към националистическите партии като "Бали комбетар", които искат Албания в етническите й граници.

На връщане, когато самолетът се издигне над града и завие край морето, но можеш да устоиш не желанието да се върнеш отново в Тирана.

Таня Мангалакова.
София-Тирана-София, със спонсорството
на фондация "Отворено общество".

[Back]