Васил Хаджикимов
в-к "Македония", брой 30, 29 юли 1998 г.
Продължаваме да отпечатваме "Едно мнение" от 1939 г. на покойния Васил ХАДЖИКИМОВ. Читателите вече се запознаха с изложеното в миналия брой. Убеждението на автора, че националните идеали на България трябва да бъдат определени ясно, да бъдат отстоявани последователно и по този път да се стигне до обединяването на разпокъсания българския от международни договори български народ, е застъпено още по-категорично в частта на неговия труд, който предлагаме в днешния брой на в. "Македония".
"Едно мнение" всъщност е добър урок и за днешните политици, които по чужди внушения преувеличават значението на "новите реалности" за сметка на изконни български ценности и интереси.
Позволихме си да публикуваме текста на Васил ХАДЖИКИМОВ под заглавие "Нация без национални идеали е тяло без душа", думи, взети от самото негово изложение.
(Продължение от бр. 29)
Защото не един, но сто подобни преврата да станат, пак не ще бъдат в състояние да унищожат Македонския въпрос, които е един общоевропейски, не само български и балкански въпрос, нито да заличат от лицето на земята Македония, а още по-малко да заприщят пътя на македонското освободително движение, което далеч не се изчерпва с поражението на михайловисти и протогеровисти. За всички българи и още повече държавници ще трябва да бъде ясно, че додето има поробени българи в Македония и съществува България, свързана исторически и духовно с тях, ще съществува и македонско освободително движение. Колкото пък до Македонския въпрос, който, както вече подчергахме, не е само български и балкански, но и европейски въпрос, той ще съществува и след като не остане нито един българин не само в Македония, но и в България...
Националните идеали на България не започват и не свършват само с Тракия. В националните идеали на България влизат и Македония и Добруджа. Това и децата го знаят. И ако в даден момент се наложи да се позатулят последните, за да се сполучи с първата, то още не значи, че ще трябва да ги отречем - привидно за успокоение на съседите и политиката на сближението, да, но фактически, не. Кой може положително да каже, че утре условията няма да се покажат по-снизходителни към тях, отколкото към Тракия, която в такъв случай ще отиде на по-заден план? Или тогава ще почнем да гоним тракийците и освобождаваме от затворите македонците, за да покажем, че си патим от главите!
Пак повтаряме, няма да се намери нито един македонец след 19 май извън средите на комунистите, който да е против подчиняване националните идеали на политиката на българската държава, когато, разбира се, тя не е в ръцете на престъпници и държи сметка за границите, до които може да отиде, без да наруши хармонията между тях, без да ги отрича в тяхната цялост или части, дирейки най-безболезнените форми на това подчинение, впрочем налагани от конкретния политически момент. Тогава никога няма да се изпада в положението на вътрешно раздробление в страната и никога няма да се разбие гранитната основа на националния фронт, върху който се крепи не само борбата за освобождението на поробените българи, но и съдбата на самата България.
19 май направи пробив в самото ядро на националния ни фронт - македонското освободително движение, от което ще се възползват само сърбите и гърците Защото да разтуриш една опартизанена организация, опартизанена от самата българска действителност и излязла от своето истинско предназначение както довчерашните партии е едно. Да посегнеш върху един идеал - е друго. Последствията от това са грамадни: разочарование на масите в Македония от България и нейната външна политика, разложение на ВМРО и емиграцията, превърнати в готова плячка на партийно-комунистическите домогвания, изкопаване пропаст между свободните и поробените българи.
На това непоносимо положение трябва да се тури край, и то колкото по-бърже, толкова по-добре. Ако държавата смята за свой дълг да канализира работническото и други движения в страната и полага всички грижи за това, още повече се налагат нейните усилия за канализирането на едно движение, разполагащо с петстотинхилядна емиграция, около което се е въртяла цялата й политическа история до днес и ще продължи и занапред да се върти. Освен това то представлява от себе си постоянно клокочещ рвволюционен елемент, способен на всякакви изненади, които невинаги българската държава със своята армия би могла да осуетява.
Македонското освободително движение трябва да се изправи на краката си и превърне в опора на българската държава и нацията.
Но как?
4. МАЛКО ТЕОРИЯ
Самостоятелната форма на македонското освободително движение трябва да се запази на всяка цена, и то не защото трябва "отделно да вървим, а заедно да нападаме", както беше, а защото по такъв начин се отнема един от най-важните козове на нашите неприятели: обвиненията срещу външната политика на България, че тя е душата на това движение и че инспирира всичките му акции. По съдържание обаче, имайки предвид миналото и условиятя в по-ново време, то трябва да претърпи коренна промяна. Промяната да засяга както легалната, така и нелегалната дейност на движението. Общото, което свързва тези две дейности, е идеологията. Това, което ги разделя е тактиката и стратегията.
Да ги разгледаме поотделно
А. ПРОМЯНА В ИДЕОЛОГИЯТА
Крайната цел на македонското освободително движение е присъединенивто на Македония към България. Но предвйд сложността на условията, съпътстващи борбата за осъществяването на тази цел, на първо място, заинтересоваността на нашите съседи и, на второ място, съществуващите порядки в международния живот, тя трябва да остане скрита, неофициална. Вместо нея още открай време първоапостолите на македонската революция, изхождайки от горното и с желанието да съберат под знамето на ВМРО цялото население в поробена Македония без разлика на национална и политическа принадлежност издигнаха лозунга за автономията до обособяването й в самостоятелна държава, който лозунг не е изгубил своето значение и сила и до днес. Той трябва да се разглежда като най-подходящата форма за освобождението на Македония, през която трябва да се мине (поне до момента, който ще ни наложи да я прескочим, ако, разбира се, това е възможно), за да се дойде до обединението на България. Възприели тезата, че националните идеали не могат изведнъж да се постигнат и че е необходимо да се осъществяват на етапи, ние логично трябва да възприемем и съответното им идеологическо или, ако щете, политическо нагаждане и съзряване също на етапи по един исторически път, извеждащ края на краищата до победата.
Лозунгът за автономията на Македония до обособяването й в отделна държава да се разбира и разяснява като свободна Македония, Македония без национален гнет било в състава на югославянската държава, било в състава на Балканската федерация, било най-сетне под протектората на великите сили и пр. възможности в зависимост от момента, което няма никакво значение за крайната цел. Важното е освобождението - другото лесно ще се постигне. Пример: двете Българии от 1876 г. Той е доста нагледен, за да се разпръснат всички съмнения на повърхностните патриоти, които смятат, че с обявяването на автономията и независимата македонска държава македонците се обявяват срещу България. Сигурно, имат предвид собствената неблагодарност на България към освободителката Русия. Ако днес се говори за обединението на Австрия с Германия, които, макар и еднакво национални по характер, с векове водеха самостоятелен държавен живот, толкова по близко до ума е, че македонските българи при първа възможност ще сторят това с България, към която не самонационално, но и исторически държавно принадлежат още от първите дни на появяване българската нация.
Лозунгът за автономията на Македония до обособяването й в отделна македонска държава трябва да остане специфичен лозунг на македонското освободително движение. Той трябва да предхожда всички останали лозунги, като тоя за Балканската федерация и пр.
Премахването на националния гнет, под каквато и да е форма, няма значение, е първато условие за Македония, без което е немислима и неосъществима каквато и да е друга идея, целяща заобикалянето на този въпрос.
Общият пък за всички българи лозунг да бъде "свободна Македония". Той е най-безобидният и не представлява никакво предизвикателство към поробителите. В кръга на този лозунг трябва да се възпитават масите в България и насажда у тях чувството за национален дълг към поробените българи.
Б. ПРОМЯНА НА ТАКТИКАТА
1. За ВМРО
Всяко националноосвободително движение по своята същност е революционно и затуй революционната борба трябва да остане, но да се ограничи, както в миналото, само за поробена Македония, като се спазва наи-строго принципът на вътрешността. Той гласи: "Населението се осланя преди всичко на себе си, на своите организирани сили. Организираната маса е ВМРО." (Матов) Този принцип под натиска на партийните домогвания не един път бе опорочаван, докато след 1928 г. не остана нито следа от него. Той бе потъпкан, а ВМРО опартизанена до степен да последва участта на всички партии, премахнати на 19 май. А тази организация има значение и историческо оправдание само в територията на поробена Македония. Нейният център трябва да бъде там, а не в София, Петричко, и въобще България, където е излишна и служи само за мезе на политическите партии и групировки. По такъв начин ще се запази неопетнена в очите на народа, ще упражнява върху него благотворно национално самочувствие и като авангард на българските национални идеали ще доведе поробеното население, за да го кали и закалява в борбата за свобода и национално самосъхранение. При това ще се изстудят много горещи глави, страдащи от манията да революционерствуват в свободна България, а така също на годните и способни подрастващи поколения ще се даде възможност да изразходват своите истински революционни чувства и копнежи по един път, достоен за тях и делото, на което са се посветили, без да се унищожават взаимно на почвата на чисто българските политически борби, както беше до вчера.
ВМРО трябва да остане свещена и неприкосновена опора на българската държава и българските национални идеали, до която да не се докосва нито едно партийно домогване. нейната революционна дейност, обаче, по съдържание трябва дс е измени. Никакви чети, никакви атентати, никакво прескачане на границите. Конспирацията вътре в територията на Югославия - ето единственият възможен метод на борба днес, който е достатъчно гъвкав (пример от комунистите) да се приспособява към всички условия и остане непобедим при всички възможни преследвания. Този метод позволява освен това главната квартира на ВМРО да бъде извън България. Така тя ще обезоръжава всички нападки от естество да спънат нейната държавна политика.
Възелът за разрешението на Македонския въпрос се намира понастоящем в Югославия и така трябва да бъдат насочени всички наши усилия, та когато почне да се развързва, да имаме и ние думата. Това, впрочем, населението в поробена Македония отдавна е разбрало и търси пътищата за една координирана с опозицията борба против сръбската хегемония и тирания.
Ролята на една конспирация с легални и нелегални формации, водена от ВМРО, в Югославия ще бъде грамадна и от голямо значение както за политиката на българската държава, така и за успеха на националните идеали.
Македония има нужда от водач. Македония чака и ние трябва да се отзовем на нейния вик за помощ и избавление.
2. За емиграцията в България
Нейната борба, бидейки легална, трябва строго да се разграничи от революционната на ВМРО, което, разбира се, не отрича техния взаимен контакт. По своята същност тя е културно-просветна, отрича революционните похвати и трябва да се съобразява с вътрешния ред и спокойствие в царството. Цялата емиграция трябва да бъде под едно знаме, обединена и организирана в своите братства и културно-просветни организации, като с мостоятелно легално македонско движение, стоящо неутрално над партиите и само на фронта на българската държава и националните идеали. Нещо като съюза на запасното воинство.
Така то няма да стане плячка на никакви странични домогвания и ще се бори против тия на комунистите успешно и резултатно.
В. ПРОМЯНА В СТРАТЕГИЯТА
1. За ВМРО
Главният стратегически удар на ВМРО до 1803 г. беше насочен към организиране на вътрешното въстание, чрез което да бъде премахнат турският режим. Впоследствие, въвлечена в борбите на царствато, тя се яви в подкрепа на правителствата и партиите, държащи или домогващи се до власт, и с това започна да определя своята стратегия, изключително изхождаща от неговите вътрешни политически узловия. Македония беше забравена. За нея бяха останали като трохи от богата трапеза само четнишките нападения и атентатите. Ето защо, понеже това време вече мина и ВМРО става вътрешна, трябва да се повърнем към стратегията, изхождаща главно от вътрешните условия в Македония, от условията в самата Югославия, като държим, разбира се, сметка и за външната политика на България.
Според нас днес за днес главният стратегически удар на борбата трябва да бъде насочен към създаване възможности за едно присъединяване на македонското население към формиращата се там опозиция начело с хърватския водител Мачек на легална почва и влизане в контакт с революционните сили в Югославия на нелегална почва, които са си задали за цел да се борят срещу сръбската национална, културно-стопанска и политическа хегемония и тирания.
Стратегията се обуславя от условията на момента, които се менят и съответно това менят и насоката на нейния главен удар.
Горната диагноза е за настоящия момент.
2. За емиграцията в България
Нейният главен стратегически удар за момента трябва да бъде насочен към лекуване раните от кървавите междуособия, забрава на миналото, но с извличане поуките, за да не се повтаря и обединението на всички без разлика на политически убеждения в братствените организации и културно-просветни дружества на почвата на легалната, неутрална и безпартийна дейност, изключително в полза на националните идеали и интересите на българската държава.
5. КОНКРЕТНОТО РАЗРЕШЕНИЕ НА ВЪПРОСИТЕ
Както ВМРО, така и емиграцията в България представляват развалина, от която ние трябва, опирайки се преди всичко на чистото и неопетнено в нашите довчерашни междуособия поробено население, да изградим основата на предлагания план.
1. За ВМРО
Веднъж официално разтурена от държавата, ВМРО вече не може да бъде възстановена официално и както беше в миналото да се ползва открито от нейната подкрепа. Това твърде изгодно положение й дава възможност занапред винаги при каквито и да било случаи да се оправдава с факта, че на 19 май е разтурила ВМРО и следователно не може да се държи отговорна за нейните дела и акции. От днес нататък каквото става между държавата и ВМРО, трябва да става на конспиративни нача ла, за да не може никой никога да ги обвини във взаимо действие, освен в случая на война. При предположението, че ВМРО ще има своето седалище извън България, горното ще бъде лесно изпълнимо и сто на сто постигнато.
Но то налага:
1. Да се премахне изкуственото разделение на михайловисти и протогеровисти - поробена Македония не познава подобни лагери, и се постигне единство между тяк за обща борба вътре в Югославия. Ако за това не са съгласни водачите им, да се намерят из тези среди най-способните и най-непричастните в събитията до 19 май дейци, на които няма да коства нищо да си подадат ръцете и заработят задружно.
(продължение от бр. 30)
Към тях да бъдат присъединени всички дейци от левицата в миналото, коите са скъсали с играта на левичарство с македонското освободително движение. В случай че и това не може да се постигне, тогава да се възложи на по-силния от двата лагера на михайловисти и протогеровисти осъществяването на предлагания план, кате с другия лагер се ликвидира напълно и завинаги.
2. Да се свика таен кенгрес на ВМРО, на който да се измени уставът й в духа на новата берба и се избере тричленен ЦК (1 за България, Европа и Америка, 1 за Македония под сръбско и 1 за Македония под гръцко).
3. ЦК да установи своето седалище по благоусмотрение в странство и оттам издаде подходящата и наложена от конгреса декларация (тайно).
4. В България да има специален задграничен представител (едноличен) на ВМРО, назначаван и уволняван от ЦК.
5. В България при Военното министерство да се учреди тайна секция по националните въпроси начело с един секретар, който да бъде връзката между българската държава и ВМРО, респективно нейния ЦК или задграничен првдставител.
2. За емиграцията в България
Наложително е свикването на един конгрес на братствата, който да застане на базата на обединението между всички съществуващи лагери, с изключение на комунистите, и избере нов и законен Национален комитет. Преди конгреса да се назначи от правителството един временен комитет, който да извърши подготвителната работа. Държавата няма защо да се бои от обвиненията, че се намесва във вътрешния живот на емиграцията, нито пък назначеното временно ръководотво от нея, че изхожда от правителтвото. Изключителното положение, в което е изпаднала емиграцията, й дава това право, което се изчерпва от момента на избирането на законен от конгреса комитет. Дава й се, с други думи, възможност да окаже своето благотворно влияние при разрешението на много болни въпроси, засягащи емиграцията.
За упражняване един ефикасен контрол над емиграцията и нейните институти, както и за взаимното и пълно разбирателство между тях и държавата, да се създаде в Министерствсто на вътрешните работи едно официапно бюро по националните въпроси начело със секретар, който да е във връзка с водачите на легалното македоноосвободително движение, респективно съответния Национален комитет.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нашето изложение не е задължително. То може да се измени и допълни от компетентните да разрешат изнесените въпроси. Това, разбира се, предполага вътрешното консолидиране на българската държава, което е предстоящо и което, нека да се надяваме, ще завърши успешно за доброто на всички българи. Рибата мирише от главата, казва нашият народ. И ако България стане единна и сплотена, то единството и сплотеността на македонското освободително движение само по себе си ще се наложи.
Затова обаче трябва да се работи. И що се касае до нас, македонците, необходимо е на първо време издаването на един вестник, който да подкара работата натам и идеологически подготви почвата за налагащата се промяна.
[Back]