Владимир Русков

в-к "Македония", брой 21, 27 май 1998 г.

Преди три десетилетия потърсих в картотеката на Народната библиотека нещо, писано за Цариброд, град, който е населен с българи и насилствено откъснат с Ньойския договор от майката родина. Търсих сигнатури на буквата "Ц", но не срещнах името на града. Опитах на буквата "Д", защото градът беше преименуван на името на "вожда и учителя на българския народ". Тогава все още след името на Димитров нямаше пълно чекмедже с фишове. Открих и Димитровград, но бригадирския, построен на река Марица. За Цариброд, който се е заселил на брода на Нишава, нямаше нищо в паметта на нацията, каквато роля изпълнява Народната библиотека.

След тридесетина години отново потърсих брод към историята на моя град и пак бръкнах в същото чекмедже на буквата "Ц", но "тц!". То също така бе безпаметно, както и тогава. Порази ме празнотата, която зееше  в "съзнанието" на Народната библиотека, пазителката на духа на нашия народ, която в книгохранилището си е побрала информация от целия свят, а е забравила за един град - Цариброд, свързан със страдалческата съдба на отечеството. Отворих и чекмеджето с буквата "Д". За вожда и учителя вече бяха изпълнени три чекмеджета - от "Слънцето и въздуха" до всичко, свързано с името на Димитров, и само за прекръстения в Димитровград Цариброд нямаше и следа. И понеже бях решил да търся брод през реката на времето, продължих, прерових фишовете, за да видя дали в картотеката е направено място на Западните покрайнини. Каква беше изненадата ми обаче, когато в отделеното с картонче гнездо "Западни покрайнини" намерих списание: "Тимочка крайна", Београд, Удруженьа тимочана и краинца, 1928 г. Там като кукувичи яйца в полога на Западните покрайнини в картотеката на Народната библиотека бяха снесени 4-5 годишници на "Зборник прилога за познаванье Тимочка Крайне", издава Станоевич, М. Београд. Сред тези сръбски списания в раздела "Западните покрайнини" - географско понятие, появило се след Ньойския договор, стои сигнатурата на едно едничко българско издание - книгата на Гаврил Занетов "Западните български земи и Сърбия", и то издадена 1917 г., преди името Западни покрайнини да се е появило на бял свят. Там има и още две-три студии на Стилиян Чилингиров и Александър Теодоров-Балан, но издадени на френски и предназначени за европейската общественост, но не и за българския читател. Всъщност може да се каже, че в раздела "Западни покрайнини" има пет книжки за "Тимочка Крайна", които по метода на лудия Милош Милоевич преобръщат наопаки фактите от историята, където и Хайдут Велко не е българин, премълчава се българският характер на това население, което прави прочутата Заечарска буна/Заечарски бунт в 1883 г. с цел да се присъедини към родината си България. Сърбите удавиха в кръв това народно движение. И след като в картотеката в раздела "Западни покрайнини" няма нищо за Западните покрайнини, а се отстоява сръбската теза и се спотайват сръбските фалшификации за събитията из земите по Тимок, защо да не потърся - дали в картотеката няма отбелязано нещо за Поморавиято, дали има оставен знак за българите от Морава. Известно е още от средновековието, че когато дипломатическите пратеници и търговците стигат Ниш на път за Цариград, те навлизат под сянката на "Силва магна булгарика" - българската гора, и са оставяли писания за земите на българите. Изсечена е "Силва магна булгарика", изтръгнато е от корен българското съзнание. Къде отидоха българите, живели по тези места до Руско-турската война - 1877-1878 г. И как българите от Моравско станаха прави сърби?

Търся да открия истината, търся брод през времето, но попадам на вълчи ями, засипани пътеки, лъжливи следи, напуснато съзнание, никой не се е сетил или не е имал възможност, или не е посмял да обособи раздел в картотеката на Народната библиотека за посръбчването на българската народност. В раздела за Западните покрайнини можеше да стои сигнатурата за книгата на Тихомир Тошков "Българите в Моравско и Тимошко". И след като на буквата "З" за Западните покрайнини се намира информация за сръбските претенции към тимошкото население, то защо да не потърся дали някъде не се съхранява и паметта за Поморавието, но всуе! Няма ориентир, който да ме насочи към темата. Трябваше да ровя фиш по фиш, за да попадна случайно на "Произход, име и език на моравците", издание на Културно-просветното дружество "Морава" в София. За софийското Пиротско благотворително дружрство няма и помен. Не съществува тематично гнездо в Народната библиотека и за българите от Поморавието. А е възможно, колкото и да е оскъдна литературата за тези земи и за Западните покрайнини, за българите, живели по бреговете на Морава и Нишава, да има знак. Симеон Христов е написал за "Пиротски окръг и неговото население". Част от това население е емигрирало и в България и потомците му и днес живеят сред нас, но ние нищо не знаем за тях.

След Ньойския договор българите от Западните покрайнини бяха изоставени сами на себе си и скоро-скоро се почувстваха "сираци на Вселената". Кралевината ги тероризираше и асимилираше, а майката България, обезсилена, не можеше да ги защитава. Цариброд е най-тъжната точка на Балканите, където страхът у населението, породен от шовинистичния терор на сърбите, се предава по рождение. Хората от Цариброд, от Западните покрайнини десетилетия наред са изпитвали срама от унижаването на България. Разбирали са безсилието на майката родина, но не могат да простят предателството на управниците й. От тях е зависело да се поддържа паметта за Западните покрайнини в Народната библиотека - там можеше да бъде книгата на Г. Попниколов "Робска севда". Непонятно е по какви причини в наше време там не могат да се намерят сигнатурата "Националноосвободителното движение в Западните покрайнини" на Методи Петров, мемоарите на К. Муравиев, книгата на М. Божкова "Българите от Западните покрайнини".

И сега в Западните покрайнини се прави история по един драматичен начин. Общинарите българи в Цариброд се обявяват срещу Българския културен център в града. Такова еничарско чудо го няма никъде в света. Има го само в Сърбия. И знае се - причината за това е страхът от великосръбския шовинизъм.

[Back]