в-к "Македония", бр. 11, 18 март 1998 г.

Веселин Стоянов е роден през 1932 г. във Варна, зодия Близнаци. Учи в немско училище. Изключен е на 16 години от гимназията в родния си град за "антинародна и реакционна дейност". Прекарал е в затвора година и половина. След затвора учи в Духовната академия, но бива принуден да я завърши като частен ученик. Прави опит да започне като клисар в църквата "Св. Неделя", не му позволяват. Става цигулар в Пернишкия симфоничен оркестър, уволняват го. Завършва немска филология и преподава в школата в Банкя. През 80-те години работи в сп. "Проблеми на културата", уволнен през 1988 г.

В Германия е от IX.1992 г. - като пълномощен министър. От няколко години работи в Берлин в Агенция за стопанска, банкова, икономическа и политическа информация. Председател на Българската църковна община в Берлин.

- Г-н Стоянов, познавате проблемите на Българската православна църква още от петдесетте години. Какви бяха те тогава?
- Тогава църквата не можеше да бъде подкрепа на вярващия народ. Бе определена да бъде фасадата на т. нар. народна власт. Патриарх и владици представяха правителството навън - нашата страна трябваше да изглежда демократична, миролюбива, и те го правеха на международните срещи, а и у нас. Някои от тях преиграваха. Но срещах и духовници, които живяха достойно. Например патриарх Кирил.

- Днес се появават слухове, че той е служил твърде прилежно на народната власт, едва ли не е бил свързан със службите.
- Той изпълняваше само задълженията, които е поел като патриарх - да служи на партията например. Той е получавал инструкции от най-високо място как да се развива животът на църквата. Направиха сполучлив опит да разбият професорското тяло на Духовната академия - един по един бяха пенсионирани или освободени Иван Снегаров, проф. Боян Пипиров и др.

- Може ли да се каже, че проблемите на БПЦ, които наблюдаваме сега, се коренят още оттогава?
- Да, но тогава имаше "здрава партийна ръка", която не позволяваше да има различно от нейното мнение. При сегашната многопартийна система всеки дърпа към себе си. БПЦ е идеологически институт - може да служи на всекиму по своему.

- Има мнение, че държавата в никакъв случай не трябва да се намесва в църковния спор. Доколко държавата трябва да се намеси според вас?
- Официално държавата не бива да се намесва. Ако има някакви опити за въздействие - по човешка, патриотична линия, би трябвало да се правят, но не официално. Защото всеки ги коментира по своему. Едната страна може да се почувства засегната, другата - облагодетелствана, а това може да попречи на обединението на църквата.

- И друг път съм задавала този въпрос - говори се, че източното православие остарява като религия, не съответства на днешния свят. Вие какво мислите?
- Консервативността на източното православие се смята за предимство. На Запад католици и особено протестанти започват с интерес да се обръщат към източното православие. Привлича ги не само пищния ритуал, но има и едно връщане на мисленето на хората към традицията, към каноните. Смятат, че те са носители на старите добродетели за разлика от Евангелистката църква, където се допуска всичко, което би привлякло младежта да влезе в техния храм.

- Какво е отношението към сектите в Германия?
- Разграничението там е друго в сравнение с тук, в България. Те бяха поискали от нашия митрополит Симеон да даде списък кои изповедания ние считаме за секти и кои не. Той дълго време не даде нищо, тъй като не искаше да влиза в клонфликт с никого. При нас има изповедания, които се водят за секти, а при тях - една от разновидностите на Евангелистката църква. Държат за уеднаквяване на стандартите - което при тях е секта, да се води и при нас така. Но сектите са много активни, привличат младите хора, докато свещениците ни са заети с църковния разкол, с битовите си неуредици, с нередовно изплащаните заплати.

- След 1989 г. вие сте симпатизант на СДС. С тяхна помощ ли заминахте на работа в чужбина?
- През 1992 г. от външно министерство ми предложиха да замина за Тунис като посланик. Отказах. Тогава имах издателство и това ме удовлетворяваше. Аз винаги съм бил безпартиен. От СДС ме каниха в няколко партии - отказах, исках да живея като свободен, независим човек. Дадох документи за публикация по църковния въпрос, които не се харесаха. През август 1993 г. бяха излъчени по втори канал на БНТ. Застъпих позицията, че президентът Ж. Желев не познава проблемите на нашата църква и затова не бива да се меси. Те, са съжаление, се хванаха с Христофор Събев, който според мен е една нечистоплътна личност. Грешките почнаха оттам. Той даже вече се виждаше патриарх. С Жельо бяхме големи приятели - срещнахме се, с нас беше и съветникът му Иван Джаджев. Предупредих го, че намесата му в църковния спор ще се отрази на неговото име. Те бяха категорични - смятаха, че Максим трябва да си отиде. Предложих да запазят патриаршеското му достойнство и той да се оттегли - без раздухвания по пресата и т.н.

- Ако всичко това бе направено "скрито-покрито", щеше ли да се стигне до днешното положение?
- Не, сигурен съм, че не. Дори патриарх Максим, ако не се беше отказал официално, можеше да предостави решаващата дума на някой свой заместник. Но нападките към него бяха отправени много грубо и той отговори със същото. Действително по канон патриархът се избира пожизнено. А беше и международно признат.

- След като не успяхте да помирите властите и църквата, защо заминахте точно за Германия?
- Помолиха ме да замина за Германия, защото в представителството ни имало проблеми. Заминах в началото на септември 1992 г. Първото, с което се сблъсках - в касата липсваха стотици хиляди марки. Назначих комисия да извърши проверка, поисках писмени обяснения от завеждащия финансовата служба. Оказа се, че дал парите в заем на "Приборимпекс". Оттам ми отговориха, че това не е вярно. В края на краищата се оказа, че парите са дадени на един българин в Германия - купували евтино коли и ги продавали. Второ - на 50 км от Берлин има къща, давана под наем на поляци, чехи, българи. Къде е отивал наемът, никой не знаеше. Напуснах посолството ни в Германия на 1 юли 1993 г. Казах на Беров: "Ако ме уволните, аз няма да се върна в България, докато не се разчисти това "блато" в мисията ни в Германия." Предупредиха ме това да не става публично достояние.

- Наскоро стана ясно, че България се е лишила от доста голям имот в Берлин.
- Той беше над 3 дка, застроен с чудесна къща. Този въпрос съм го подхванал сериозно и няма да го оставя. В имота имаше наемател, който плащаше 20 000  марки годишно. През 1994 г. българското правителство (на проф. Беров) реши да го продаде, направената оценка на имота е на стойност 3.6 млн марки. От тях приспадат инвестиции на наемателя за 1.1 млн. марки. А т.нар. инвестиции са "алкохолни напитки, бирен бар, кухненско обзавеждане, спалня и т.н." И в другите посолства - в Полша, Чехия, Австрия, ставаха нередни неща. Казах им, всички да надигнем глас, вместо да ходим да просим от чужди държави, да трупаме нови външни дългове, защото имаме пари. Те се уплашиха. След време напуснах, живях известно време с помощта на децата ми, които работят в чужбина. Тук се пусна слух, че съм си купил апартамент и т.н.

- Зарекли сте се да оправите "блатото" на Берлин. Докъде стигнахте?
- Защо за ген. Пешлевски се вдига шум заради отишли някъде 100 хил. марки, а за 4 млн. марки се мълчи? Имам писмо от Берлинския сенат, в което се казва, че към момента на продажбата (1994 г.) имотът струва около 6.5 млн. марки. Получих го благодарение на организацията "Българи без граници", която основах преди две години, регистрирана е в Германия.

- Имахте ли срещи с представители на МнВР?
- Още миналата година дадох документите на Сметната палата, те направиха ревизия и предадоха резултатите на министър Михайлова и прокуратурата. Същите материали дадох и на германската прокуратура. Води се следствие в Германия, има замесени двама германци.

- С какво се занимава Българската църковна община в Берлин?
- Не е леко да се работи, тъй като има хора, които не искат да има църковна община. Германия я подкрепя, а някои българи - не. Имахме големи трудности с владиката за Западна Европа, който ми е състудент от Духовната академия. Германците ни дадоха за ползване църква - "Св. Яков", там направихме изложба на наши български графици. Има хора от предишните структури, които не са съгласни със съществуването й. Особено някои от източната част на Берлин.

- Значи комисарите продължават да пречат.
- Може и така да се каже.

- Следите ли процесите у нас, каква е вашата оценка за тях?
- България не се ползва с особен авторитет в момента въпреки надеждите тук. Посещения на наши държавници от най-висок ранг се отразяват с няколко реда. Но това зависи и от нашите дипломатически представителства и културни институции. Не съм очарован от днешното време. Идвам често тук, следя процесите от Германия. Всичко у нас върви с твърде бавно темпо. С корупцията да се е преборил някой? Престъпността става все по-организирана, никой няма страх от никого, шири се чувство за безнаказаност. В България шета кой ли не, получава каквото си иска - от информация до материални блага. Нямаме вече среден българин, сивото вещество на нацията замина в чужбина. Години ни трябват да го изучим, а зад граница то получава истинската си цена.

- Вие доста често сте бил опонент на официалната позиция. "Вечният опозиционер" ли сте?
- Наскоро ми напомниха какво съм казал в затвора - бях на 18 години, - че "ние трябва да бъдем и в бъдеще опозиция и да коригираме управляващите".

Разговора води Светлана Войнова

[Back]