Живко Сахатчиев

в-к "Македония", брой 27, 8 юли 1998 г.

- Г-н Сахатчиев, как бе създадена фондация "Св. Георги Победоносец"? Какви са нейните цели и задачи?
- В това трагично време на обезличаване и отричане на всичко българско, когато жалки безродници майкопродавци не се срамуват да пишат по страниците на национални всекидневници и седмичници, че Апостола на свободата Васил Левски бил "обратен", че Христо Ботев бил "терорист" и "крадец на обувки", а светите братя Кирил и Методий "гръцки шпиони", шестима достойни мъже, родени и израсли в българокото градче Якоруда, си подадоха ръка и дадоха дума да работят според силите и възможностите си за отстояване на българщината и нейното възраждане в родния край и регион. На 27 юли 1996 г. те учредиха фондация, която нарекоха "Св. Георги Победоносец", от векове покровител на Якоруда. (Има и нещо символично в прозвището "Победоносец"!?) Приеха и устав, в който целите и задачите на фондацията са записани, както следва:

"Основна цел на фондацията е утвърждаване на българското национално самосъзнание и добродетели чрез издирване, проучване и съхраняване на културното и историческото наследство в родния край и региой чрез насърчаване, поощряване, подпомагане и развиване на българските народни традиции.

ЗАДАЧИ:
а) възстановяване на църквата "Св. Георги" разрушена от турските поробители;
б) възстановяване на закритата през 1990 г. музейна сбирка в Якоруда;
в) възстановяване на Паметника на българските войници на родопския връх Велийца в якорудското землище, загинали в първата атака на Балканската война 1912 г. за освобождението на родния край от турско робство, и др.

На 26 февруари 1997 г. при регистрирането на фондацията в Благоевградския окръжен съд прокурорката не можа да се въздържи и възкликва. "Боже, с какви светли идеали са тези мъже! Човек не може да повярва, че още има такива истински българи!"

Кои са тези истински българи?
1. Живко Александров Сахатчиев - председател на фондацията, 63-годишен, учител по география, живее в Якоруда.
2. Янко Георгиев - зам.-председател на фондацията, 47-годишен, машинен инженер, живее в София, собственик за завод за дървообработващи машини в Якоруда.
3. Асен Петров Чонков - 51-годишен, строителен инженер, живее във Варна, където има строителна фирма.
4. Ангел Василев Римпев - 58-годишен, лесоинженер, живее във Велинград, притежава дървообработващо предприятие в с. Костандово.
5. Иван Янков Римпев - 51-годишен, машинен инженер, живее в Берковица, където има предпритие за алуминиева и пластмасова дограма.
6. Лалко Георгиев Буйков - 53-годишен, машинен инженер, живее в София, където има фирма за металообработващи машини.

- Защо дейността на вашата фондация започна със строеж на църква?
- Новопостроената църква "Св. Георги Победаносец" не е обикновена църква. Тя е паметник на българщината в долината на Места и Западните Родопи. Тя е символ на непокорения, на несломимия български дух. Това сега е много важно. Тя възкръсна като птицата феникс върху костите на нашите деди и пепелищата на стара Якоруда, унищожена в края на май 1666 г. от еничарския корпус на румелийския бейлербей (областен управител - б.а.) Пехливан Мехмед паша.

При направените от НИМ археологически разкопки преди строежа на това място се разкриха зидове, дебели 70 см - основи на древна църква от края на V - началото на VI век (трикорабна едноабсидна, с размери 12х24 метра). И до нея – 41 християнски погребения. Две от тях бяха на трупове без глави. Вероятно те са били отрязани заради защита на вяра и народност и разнасяни, набучени на върлини, за сплашване на раята, Имаше и погребения на отделни човешки глави. Твърденията на разни емисари и отпечатани в Истанбул писания, че тука са живелi  мюсюлмани още преди идванета на славяните и прабългарите, се пукнаха като сапунен мехур.

- Как можахте в такъв къс срок, само за една година, да построите църквата?
- С много ентусиазъм, с всеотдайност и себераздаване. Много хора се включиха в строежа с труд, с пари или с материали, с мисълта, че участват в някаква голямо, свято дело, че това не е случайно хрумване, а мисия. Но най-голям беше приносът на учредителите на фондацията - от порядъка на милиони левове за всеки един от тях. Ангел Римпев построи сградата и постави прозорците и вратата. Асен Чонков направи мазилката и пода, плюс плановете, арматурата, цимента. От Янко Хаджигеоргиев са тухлите, свещниците, икони, 1000 долара и 1700 германски марки. От Иван Римпев са керемидите и кубето, обшито с медна ламарина. От Лалко Бучков - камбаната и един милион лева. Освен тях Боян Цинцев изработи като дарение един прекрасен иконостас. Полюлеят пък бе подарен от Георги Велков, а железните решетки на прозорците и вратата - от Георги Дринцолов, и т. н. Не мога да забравя баба Мария Роснева, прегъната на 90° от годините, как стъпка по стъпка, почти пълзейки, беше донесла 10 000 лв. за църквата. "Бабо Мария, няма да ги взема - й казах аз. - Пенсията ти е толкова малка, че не стига за храната, камо ли за лекарства." "Ще ги вземеш, ще ги вземеш, чедо! Това е за църква" - настояваше тя. Аз ги взех, но съвестта още ме гризе за това.

Когато Неврокопският владика Натанаил дойде в църквата два дни преди освещаването й, за да даде указания какви атрибути още са необходим, първите му думи бяха: "Господи, колко е красива!"

- Получихте ли някаква подкрепа от външни лица, учреждения или организации?
- Обърнахме се към Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет. Директорът Л. Младенов обеща да отпусне 2-3 млн. лева, но не получихме нищо. Поканихме го да дойде на откриването на църквата, но не дойде. Подадохме молба за подкрепа и до фондация "Бъдеще за България", но и оттам не получихме нищо. От персонала ни отговориха, че децата ходят голи и боси на училище, а ние сме се заели да правим църква. Обърнахме се и към ВМРО, но и оттам не получихме нищо. Но не навсякъде ударихме на камък. Якорудското лесничейство ни помогна с дървен материал, магистрала "Хемус" ЕООД" - Дупница, с директор Александър Ризаков - цимент, от фирма "Камекстранзит" - София, мраморни и андезитови плочи, дванадесетте апостолски стола и разкошната кадилница са дарение от г-жа Елена Ушева от Велинград, от велинградските бизнесмени Сашо Лачев - 400 хил. лева, и Костадин Генов - 150 хил. лева, от Стефан Йовков от Пловдив - 350 хил. лева, от Васил Катинчаров от ОАЩ - 200 долара, и др. Аргир Лалов, българин от Истанбул, който има дърводелски цех в Якоруда, помогна с негови работници за изкопаване основите на църквата.

- Имаше ли горчиви моменти?
- Да, за съжаление. Имаше и опит за охулване на фондацията и проваляне на начинанието. Но не успя тази жалка работа. Получи презрението на цялото наsеление.

- По-голямата част от населението в Якоруда са българи мохамедани. Какво е тяхното отношение към новата църква "Св. Георги Победеносец"?
- В Якоруда св. Георги се почита еднакво и от българите християни и от българите мохамедани. Един мохамеданин, който пожела да остане анонимен, подари за църквата 50 долара, друг пък, Пламен Мисанков - 100 германски марки. А майсторът Мехмед Османов така съвестно работеше на строежа, сякаш правеше свой дом. При освещаването на църквата от подарените за курбан 11 агнета 6 бяха от мохамедани. Мнозина бяха дошли на освещаването и много от тях бяха с просълзени очи. На тържествения акт присъстваха и ходжата на якорудската джамия имам Хасан Илански, и кметът на Якоруда г-н Мохарем Осман, който от името на Общинския съвет подари на църквата персийски килим. Възрастен мохамеданин после ми каза: "Живко, когато ти говореше, аз плаках". А аз говорих, че ние в Якоруда, християни и мохамедани, винаги сме живели в мир и разбирателство, ръка за ръка, че винаги сме си помагали и никога не сме стреляли един срещу друг, че и занапред трябва да бъде така.

Особено ме развълнува следният случай: Един ден преди откриването до църквата се доближи една възрастна мохамеданка. В ръката си носеше букетче цветя. Тя се спря пред вратата и наведе глава. Устните й зашепнаха някакви думи, може би молитва. После остави букетчето и също така безшумно се оттегли. Всичко това бе пропито с дълбоко преживяване, в него имаше някакво велико тайнство.

- Какъд е според вас ефектът от построяването на тази църква? Нека честно да си признаем, че ние, българите, не сме много религиозни.
- Ефектът е много голям, много по-голям, отколкото сме очаквали. Получи се повдигане на духа и самочувствието на якорудчани. Те не се срамуват, че са българи. Те станаха с по-одухотворени лица, станаха по-човечни. Обхвана ги някакво въодушевление и изпитват радост и гордост от направеното. Доколкото ми е известно, това е първата построена църква в Разложката котловина от повече от половин век насам.

- Освен построяването на тази църква фондацията има ли някакви други изяви?
- Миналата година нашата фондация организира честването на 130-годишнината от смъртта на първия якорудски учител даскал Стойко Грашкин и 130 години от рождението на якорудския писател-народник Никифор Попфилипов. Организирахме честване и на нашия съгражданин Анани Малаков, един от шепата храбреци в боевете при Драва по време на Втората световна война.

- Каква ще бъде следващата стъпка на фондация "Св. Георги Победоносец"?
- За пълното завършване на църквата са необходими още 4 големи икони за иконостаса, владишки трон и подходящи стенописи. За това са необходими много пари. Даnо успеем да ги съберем. Трябва да успеем!

А сега сме си поставили като непосредствена задача до 15.Х. т.г., т.е. до първия учебен ден, да направим гранитна плоча с надпис: "На това място в двора на църквата "Св. Николай Чудотворец" в 1835 г даскал Стойко Грашкин поставя началото на образователното дело в Якоруда". Тази плоча ще бъде поставена в читалищната градина в центъра на града, където някога е биал църквата. Представяте ли си значимостта на този факт? Когато в Габрово се открива първото училище, тогава и якорудчани откриват училище. Наскоро получихме информация, че на това място се планира строеж на градски тоалетни. Това в никакъв случай не трябва да се допусне. Още повече, че тук са били погребани не само даскал Стойко Грашкин, но и организаторът на комитета за подготовка на Априлското въстание поп Филип Баев.

На 15 септември ще поканим всички ученици и учители, и родители да присъстват на откриването на паметната плоча и с едноминутно мълчание и свалени шапки да отдадем заслужена, почит на началото и към паметта на този родолюбив якорудчанин, допринесъл изключително много за просветното дело в Якоруда. Ще помолим училищните ръководства да въведат традиция - всяка година на първия учебен ден ученици, да поставят цветя на това паметно място.

Въпросите зададе
Илиян СТАНИМИРОВ

[Back]