Йордан Колев

списание "EK", брой 4, 1999 г.

В нашата и в европейската популярна историко-географска и езиковедска литература се посочва, че югозападната етническа и езикова граница между сърби и българи минава по билото на Шар планина. Наред с това от по-специализирани публикации на чуждестранни и наши учени се разбира, че има "задшарска българска покрайнина".

За българи в Косово се говори още в сръбски документи от Средновековието, но в това съобщение ще бъде разгледан периодът ХIХ – ХХ век. През 1857 г. руският учен А. Хилфердинг посочва, че в Призрен редом със сърбите живеят и много българи. Още по-категоричен е бошнакът Стефан Веркович, който през 80-те години на миналия век пише, че в Призрен населението не е от сръбски, а от български и куцовлашки произход.

Според известния немски славист Август Лескин границата между сръбския и българския език преминава през Косово, "малко на югоизток от Прищина, по-нататък до Призрен или до сливането на Бели и Черни Дрин" и т.н. Друг от най-известните немски слависти – Густав Вайгант, посочва, че в началото на нашия век от 810 села в санджака Прищина, район, който почти се припокрива с днешнагпа област Косово, 547 са албански, 149 – сръбски, 73 – български, и 41 – със смесено население. За българско население в района на Призрен съобщава и руският учен А. Селишчев. Българските учени Васил Кънчов, Йордан Иванов, Стефан Младенов и ур. също посочват наличието на българско население в Косово, със значителна сърбизация на езика.

ОБЛАСТ   ГОРА

 
 
И ако за българите в Косово, в районите на Прищина и Призрен се говори като преходно население, в езика, на което има голямо сръбско влияние, то за българите мюсюлмани в историко-географската област Гора наши и чуждестранни учени подчертават, че говорят "чист български език" от  средномакедонско наречие. Географското местоположение на областта Гора е между планините Шар, Враца, Кораб и Коритник, в басейна на река Млика и други притоци на река Плава (вж. карта 1).

След Първата световна война 3/4 от Гора остава в границите на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство (от 1929 г. – Югославия), а 1/4 в територията на Албания. След Втората световна война, при очертаване границите на Социалистическа република Македония, гораните са оставени в територията на Сърбия, административната област Косово. Останалото население нарича гораните "торбеши", "потурнаци", те се самоназовават горани и шопи.

Според официалната сръбска теза гораните са "югославяни", което е административен акт за прикриване истинската национална принадлежност на населението. Според официални източници в Република Македония тези хора са ислямизирани "славяно-македонци". Характерно е, че и сръбски учени, според които почти целият Балкански полуостров е "Стара Сърбия", признават българските елементи в езика на "югославяните" от Кособска (Призренска) Гора. Те обясняват явлението с гурбетчийството на мъжете от Гора в България. Но след Първата световна война, вече 80 години, тези хора не могат да идват в България. Живеещите в Югославия изучават сръбски, а в Албания - албански език. Въпреки това езикът, на който учат от своите майки вкъщи, запазва общобългарските граматични, речникови и звукови особености. Жените не са напускали Гора, а някои дори собственото си село.

Българите от областта Гора са мюсюлмани. Процесът на ислямизиране започва през ХVI век, но най-силен е в края на ХVIII и първата половина на ХIХ в. Последните българи християни напускат областта през периода 1912-1918 г. Мюсюлманското вероизповедание е причина при очертаването на държавните граници гораните да останат извън България, а след Втората световна война - извън Република Македония. В края на миналия век български се говори в 42 села на областта, като се знае и албански, а доста от мъжете знаят и турски език. В годините на Първата световна война в 11 от селата пръв език вече е албанският, но в останалите 29 майчиният език е български. Самите горани казват за своя език "нашенски", "говорим нашенски".

Тези села са Рестелица, Зли поток, Крушево, Брод, Диканце, Бачка, Млике, Кукаляне, Любошка, Радеша, Лешчане, Кракоша (на албански Драгач), Шайновце, Горно Рапче, Довно Рапче, Горни Кърстец, Довни Кърстец, Оргоста, Орчиша, Пакиша, Запот, Кошарища, Очикле, Църнолево, Орешек, Шишчеец, Борье, Глобочина и Вранище. Тогава населението им е било 15 хиляди души.

Слец Втората световна война българската държава се отказва от Западните и Югозападните български земи не само като държавна територия, но и като културно влияние. За българите в тези земи се заговори едва напоследък. С българите в Албания бяха установени контакти, включително с тези от Гора, които са албански граждани. Но за българите в Косово, поне до този момент, не се споменава. Време е от българска страна да бъде проявен интерес към тези "югославяни", които са не само с "българско влияние в езика", но и с български етнически корени и частично запазено българско самосъзнание.

Днес населението на областта Гора е разделено от държавни граници на три. 18 села са в границите на Косово, Сърбия - Горно Рапче, Довно Рапче, Мали Кърстец, Горни Кърстец, Драгаш, Любовище, Радеша, Кукаляне, Лештане, Вранище, Млике, Бокка, Диканце, Глобочица, Брот, Крушево, Зли поток, Рестелица; 9 села в Албания, окръг Кукъс - Запот, Пакиша, Кошарище, Очикле, Оргоста, Църнолево, Орешек, Борье; 2 села в Република Макеуония - Урбич и Йеловяне. Всъщност последните две села са на югоизточните склонове на Шар планина, в историко-географската област Полог, по-точно Горни Полог.

След Балканските (1912–1913 г.) и Първата световна война сред гораните има порецица от изселнически вълни – в Македония, Турция, България, Сърбия. Пораци много високата раждаемост, слеу всяка изселническа вълна за едно-две десетилетия демографският потенциал се възстановява. Точна цифра за броя на гораните днес не може да бъде посочена, но в Косово вероятно те са между 10 и 20 хиляди, а в СР Югославия - много повече.

Според приетите международноправни норми, които е ратифицирало и нашето Народно събрание, България е длъжна да полага хуманитарни грижи за българите по света. В духа на тези норми е крайно време нашата общественост да се заинтересува от положението на "югославяните" в Косово, които говорят български.
 
[Back]