Митре Стаменов

в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 г.

(Достъпът до архива на МВР и публикуваните в чужбина спомени на бивши дипломати и резиденти на разузнавателни централи у нас и други източници дават възможност да се узнае истината за някои хора и събития през бурните години на Втората световна война)
 

След неуспеха България да бъде спечелена с дипломатически ходове, игнориращи националните й интереси в угода на Югославия, Гърция и Румъния, на английската секретна служба за саботажи и диверсии СОЕ - Управление за специални операции, се възлага задача да създаде нелегална проанглийска организация в страната. Неин ръководител става секретарят на БЗНС "Пладне" д-р Георги Михов Димитров - Гемето.

"Задачата на англичаните - пише в спомените си под заглавие "Мечът и маслиновото клонче", публикувани през 1957 г. в Лондон, тогавашният английски пълномощен министър в София Джордж Рендел - беше да се създаде заговорническа организация, която да извърши държавен преврат, да свали от власт цар Борис и да свърже страната с Англия. Планът предвиждаше заговорниците да създадат саботажни групи, да водят пропаганда в полза на Англия, да събират сведения от военен и стопански характер, необходими на английското разузнаване." В спомените си Рендел пише, че тъй като лицата, участвали в заговора, са живи, той ще си служи с псевдоними. Така Гемето е наречен "Иванов".

В началото на 1940 г. в България пристига като "лектор" Джулиан Еймъри от английската секретна служба СЕО. Носейки препоръчително писмо от сръбския земеделски лидер Милан Гаврилович, той се среща тайно с д-р Г.М. Димитров "в една запустяла двустайна квартира" в София. "Изглеждаше много щастлив, че се среща с англичанин, дошъл от Белград. Основната му теза бе, че цар Борис е враг на демокрацията, на България и на мира на Балканите" - пише в спомените си Дж. Еймъри, публикувани в Лондон през 1973 г.

В края на 1940 г. Г.М. Димитров се среща с полк. Бейл, активен участник в нелегалните британски действия на Балканите, от когото получава съответни указания. През втората половина на януари 1941 г. запознава Дж. Рендел с изготвения съвместно с Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев, звенари и югоагенти проект за държавен преврат, планиран за 12 срещу 13 април 1941 г. Според плана Югославия трябва да разположи близо до границата моторизирана дивизия и военно-въздушни сили, които да помогнат за извършване на преврата. В края на януари Димитър Мацанкиев отива в Белград, за да координира съвместните действия с югославяните. (Едно пояснение: Г.М. Димитров и Д. Мацанкиев като студенти сръбски стипендианти в Загреб - се свързват със сръбското кралско военно разузнаване, ръководено от ген. Симович и полк. Тасич.)

За кратко време Гемето създава заговорническа организация, наречена от него "Народна стража за съпротива", с няколко десетки участници, предимно студенти, членове на Българо-югославско дружество. Мнозина от тяк летували безплатно през 1939 г. на Адриатическото крайбрежие. Живи от участниците в заговора днес са Милан Дренчев, Ценко Барев и журналистът Христо Радев. Заговорниците разпространяват издавания от английската легация "Информационен бюлетин" и позиви. Кабинетът на д-р Г.М. Димитров на бул. "Клементина" вместо за преглед на болни се превръща в конспиративен щаб, където заговорниците получават указания и пари, които техният предводител щедро получава от "доброжелателите" на България. Помощник прес-аташето при английската легация Норман Дейвис, резидент на  СОЕ в София, наричан "архитект на британската подривна дейност" от проф. Чарлз Мозер в книгата си, посветена на неговия тъст "Д-р Г.М.Димитров", ги снабдява с взривни материали, оръжие и радиостанция.

Според военновременната кореспондентка на Ройтер за Балканите Елизабет Баркър участници в заговора на д-р Г.М. Димитров са били "шепа негови привърженици", които "се натъкват на "огромни трудности" без абсолютно никаква подкрепа в страната и не предприемат саботажни действия с изключение взривяването на влакова композиция от цистерни с петрол при Сливница.

В началото на февруари 1941 г. заговорът е разкрит.

БЯГСТВОТО

Сутринта на 22 февруари 1941 г. при опит да бъде арестуван в апартамента му на ул. "Гладстон" д-р Г.М. Димитров успява да избяга. На 24 февруари, предрешен, се промъква незабелязано в югославската легация. "При влизането ми - пише в спомените си той, вратарят Селим босанец, който ме познаваше добре, като ме видя, извика в захлас: "Йои-и, господин докторе! Вас ви търсят под дърво и камък, а вие се разхождате из София!" Югославският пълномощен министър Владимир Миланович го посреща сдържано и му препоръчва да отиде в Белград и на място да се реши въпросът за съвместното действие с югославските военни власти. "Вие сте майстор на нелегалната дейност и лесно можете да минете границата."

Към българо-югославската граница се насочва група от заговорниците начело с Ценко Барев, но са арестувани, а "майсторът" възприема по-сигурен вариант. Вечерта на 25 февруари Норман Дейвис го взема в колата си от една софийска улица и го откарва в английската легация, персоналът на която се готви да напусне страната и архивата й се товари в камион. Той е поставен в един сандък до кабината на шофьора. "Ние фактически си опирахме гърбовете, без той да подозира, че вози опасен конспиратор" четем в неговите спомени. През нощта на 26 февруари камионът с "дипломатическия багаж" преминава границата без проверка и пристига в Истанбул. Полковник Бейли го посреща с думите: "Имаме много неща за обсъждане. Кога заминавате за Белград?"

Снабден с британски документи на името Иван Григориев, придружен от Норман Дейвис, с влак през Гърция на 9 март пристига в югославската столица. Тук отпечатва "Манифест" към българския народ с призив за въстание. В него между другото се казва: "Днес цар Борис, който носеше за външния свят дълго време маската на демократичен монарх, показа истинския си лик и тръгна още по-безогледно по пътя на баща си пътя на авантюрите и катастрофите."

След отпечатването му в 20 000 тираж манифестът се пренася от хора на югославската легация в София и се раздава на хора от заговорническата група, за да бъде разпространен на 12 срещу 13 април. Освен това се заема със сформирането на въоръжени групи от български емигранти, които да бъдат прехвърлени в България. Едната, оглавявана от известния терорист Нешо Тумангелов, на 5 април тръгва за България, но на границата е унищожена.

На 6 април 1941 г. германските войски навлизат в Югославия. Същия ден Гемето, придружен от Норман Дейвис, с хора от британската мисия в Белград със самолет напуска Югославия и пристига в Александрия, Египет. В края на април в Ерусалим заедно с Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев и Иван Костов основава комитет "Свободна и независима България". Не след дълго се установява в Лондон и взема участие в българската емисия на радио Лондон.

НОВОТО УБЕЖИЩЕ

На 23 септември 1944 г. д-р Г.М. Димитров се завръща в България. Скоро след това е избран за гл. секретар на БЗНС. Участва във внушителни земеделски събори в Пловдив и Стара Загора. Това никак на се харесва на партийните ръководители и на ген. Бирюзов, председател на Съюзната контролна комисия, и той е принуден да подаде оставка. На 23 април 1945 г. в поставен под домашен арест в апартамента на ул. "Граф Игнатиев" 29, откъдето след един месец успява да избяга. Отива в дома на Мара Рачева, секретарка на Никола Петков, а преди това негова, която то завежда в апартамента на шифровчика на английската легация Морис. Уведомен за това, Форин Офис нарежда д-р Димитров да напусне жилището и той намира ново убежище в резиденцията на американския представител Мейнард Барнс - вила "Златин" в Драгалевци. Органите на МВР разбират това и вилата е блокирана.

Подложена на разпит и инквизиции, Мара Рачева умира. "Някои немного високопоставени служители във Форин Офис - пише проф. Мозер - заявили още на 26 май намерението си да насърчат огласяванато на бягството на Димитров, но Антъни Идъи блокирал подобно намерение до второ нареждане с резолюцията: "Това е опасно и не трябва да се прави без мое разрешение." Въпросът остава висящ в продължение на няколко дни, докато Уинстън Чърчил не вижда една телеграма на британския представител Ламбърт, в която се докладват събитията, станали в София. На 2 юни Чърчил пише една остра бележка на Идън, в която предлага публично огласяване смъртта на Рачева и споменава за д-р Димитров като за "британски агент".

"Какъв е целият този ужас за изтезанието на секретарката на Петков? - пита той. Ако Димитров е бил британски агент, ние трябва да го защитим с целия авторитет на британския флаг."

Идва времето на дипломатическите реакции в Лондон, Вашингтон и Москва. Българските власти са принудени да издадат паспорти и на 5 септември 1945 г. с американски военен самолет Гемето и съпругата му напускат страната. В Съединените щати е избран за гл. секретар на Международния селски съюз, а през 1949 г. става председател на Българския национален комитет до смъртта му през 1972 г.

През 1992 г. излиза книгата със спомени на Стефан Попов "Безсъници" с предговор от Петър Увалиев. През време на Втората световна война авторът е бил чиновник в българските легации в Берлин, Будапеща и Берн. По-късно емигрира. Работил е в радиостанции "Свободна Европа" и "Гласът на Америка". Ето какво пише той за един разговор с Тейлър, човекът, който насочвал отношенията на американците с източноевропейската емиграция: "Разговорът ни бе стигнал до скарване, когато упрекнах Тейлър, че с тяхната едностранна подкрепа на Г.М. Димитров всъщност подкопават възможността за единение на емиграцията. Той трябва да е луд, след като американците вземат неговата страна, да търси ортаци за отпусканите му щедро долари... При необмисленото му предпочитане от американците, обаче те не могат да искат от нас да се наредим зад един "ноторен предател" (с. 192-193). Последните му думи накарали Тейлър да избухне и да забрани да говори така за Г.М. Димитров.

В отговор Попов му припомнил следния случай от американската история: "След завършване на гражданската война при президента Линкълн се явило лице, действало като шпионин в южните щати, и поискало своето възнаграждение. "Как си го представяте?" запитал го президентът. "Един медал" - отговорил шпионинът. Линкълн отворил касата и му казал: "Вземете колкото искате пари, но за такива услуги като вашите медал не се дава!"

"Та и вие - заключил Попов, - давайте на Г.М. Димитров колкото искате долари за "специалните" му услуги, но не принуждавате националната емиграция да приеме водачеството на платен ваш агент."

[Back]