Проф. Иван Венедиков: "Винаги ми се е виждала странна шовинистичната политика на сърбите..."

вестник "Македония", брой 11, 17 март 1999 г.
 

В периода на кратко възкръсване на българщината в Македония в началото на 40-те години съвсем младият тогава Иван Венедиков заминава по свое желание да работи като уредник в Скопския археологически музей. Венедиков, който е израснал в София, но подобно на мнозина български учени, интелектуалци и общественици има и македонски корени, прави на македонска земя първите си научни открития и среща там бъдещата си съпруга. В една от своите последни книги "По делата им ще ги познаете", излязла през 1993 г. покойният вече голям български учен ни е оставил интересни съждения за трагичната съдба на македонските българи в периода между двете световни войни, за механизмите на пропагандна манипулация, за лишаването ни от национална памет сред преломни исторически събития.

Днес, в края на 1998 г., когато като че най-сетне в Република Македония има шанс да се пропука дебелата маска от лъжи, си струва да се въоръжим с познанието и мъдростта на хора като проф. Венедиков. Защото, както смяташе и самият учен, обективната историческа памет не е предпоставка за вражди, а за естествено намерена национална идентичност. А такава памет определено не достиеа във всички балкански държави.


... Винаги ми се е виждала странна шовинистичната политика на сърбите за насилствено сърбизиране. Бяха я прилагали към населението на Македония различно. С най-голямо доверие в Македония сърбите се отнасяха не към българите, техни братя по славянски произход, а към тези, които са се чувствали или са били небългари. Особено в градовете най-близки на властта през целия сръбски режим са били цинцарите, турците и шкиптарите, както в Македония наричат албанците. Основна разлика между българи и сърби през последните векове е била в развитието на езика. Докато през средновековието до Х-ХI в. двата езика са се развивали успоредно, постепенно различията в тях се засилили. Българският език в цяла Македония и Южна Албания, както и в стара България, се развил като аналитичен език без падежи, докато сръбският запазил старите падежни форми, както другите славянски езици.

За македонците, както и за всички балкански народи, най-голямо нещастие е носила невъзможността да изучат обективно историята, живота и бита си. Сръбската наука представяше съдбата на Македония през вековете в един фалшив сръбски вариант, противоречащ на историческата истина. Като не можаха да убедят населението на Македония, че е сръбско, сърбите го тласнаха към убеждението, че то е славянско и следователно може да стане всякакво... (Проф. Венедиков говори тук, разбира се, за режима в Македония преди Втората световна война - б.р.) Докато по-старото поколение знаеше най-новата си история, защото беше участвало в революционните борби и в създаването на Екзархията, до голяма степен негово дело, новите поколения бяха откъснати от това минало с помощта на сръбското училище, в което голяма част от македонците не успяваха да научат сръбските падежи.

В Македония имаше хора, които въпреки всичко се бяха интересували от историята на земята си. Така например в Кочани живееше един лекар - доктор Апостолов, който беше намерил начин да се снабди с "Историята" на Златарски и я знаеше цялата. Другаде имаше хора, които бяха в течение на борбите на ВМРО с турци и със сърби и гърци, за които знаеха от семействата си, манифестиращи българско съзнание... Но голям удар върху българския дух в Македония беше бягството на голяма част от македонската интелигенция в България, Америка, Австралия и на други места... Преследването на хората, които имаха връзки с емигранти в България, невъзможността даже нелегално да се минат границите, които отделяха Македония от България, и кризисното положение в България отнемаха всяка надежда на македонците да се освободят. Ренегатите се възнаграждаваха с пари и служби...



Сърбине, брате, не забравяй!
Това са сръбски земи, реки от кръв са се проливали за тях и затова те отново трябва да бъдат в сръбската държава!
Сп. "Велика Сърбия", юли 1997 г.

Днес, когато си мисля за отиването ми в Македония и когато слушам да се говори за националната катастрофа, винаги една и съща мисъл ми идва в главата. Националната катастрофа не стана с идването на германците на Балканския полуостров, България щеше да излезе от тежкото положение, в което се намираше, много по-бърао, отколкото при Първата световна война. Катастрофата дойде, когато една част от българския народ, лишена от всякакво чувство за национална солидарност или, както се каава сега, за консенсус, заграби с помощта на русите властта.

Македонските комунисти, които страдаха от същото антибългарско мислене, от което страдаха и българските комунисти, засилиха още повече заличаването на българската памет в Македония.

Материала подготви М. Атанасова

[Back]