Българите в Тараклия ще отстояват правото си докрай

Феня Декало

вестник "Македония", брой 11, 17 март 1999 г.
 

Информационно затъмнение тегне над събитията в българския район Тараклия в Молдова. След обявяването на референдума за потвърждаване на самостоятелността на областта, населена със 100 хиляди българи, за незаконен вестниците, радиото и телевизията в Кишинев не публикуват нито дума за правата на жителите на областта, въпреки че страната е подписала Рамковата конвенция за малцинствата.

КОЙ Е РАЙОН ТАРАКЛИЯ И ЗА КАКВО СЕ БОРИ

Само няколко от улиците на районния център Тараклия са асфалтирани, а там, където има асфалт, няма тротоарни плочки и всички газят кал. Преди събитията по разделянето на СССР в бившето село Тараклия е бил щабът на национален строеж за изграждането на канали за пренос на дунавски води за напояване на Бесарабия. През района минават далекопроводите от Украйна и Русия към Западна Европа.

Безкрайни са лозовите масиви и овощни плантации, защото българите минават за особено умели винари и производители на сладка и нектари. От година винзаводът в Тараклия не изкупува грозде, защото няма пари да плати на стопаните, и е пред затваряне. Консервните комбинати не работят. Цялата област прилича на дискотека, в която лампите светват през три часа, а по баирите водата се доставя с  електричеси помпи.

По над 10 милиона молдовски леи внася в бюджета Тараклийски район, а при разпределение на бюджетние разходи за българската област се предвиждат не повече от три и половина милиона. Средната заплата се равнява на десет долара, а пенсите са по пет-шест долара, но не ги изплащат по половин година, както и възнагражденията на учителите, лекарите и държавната администрация. Цените на градския пазар са приблизително колкто тези на Женския пазар в София. Хлябът е два пъти по-евтин от българския. Според подготвяна от правителството на Молдова административна реформа, която се състои в окрупняване на районите на около петмилионната държава, Тараклийският район трябва да премине към Кахулския, който е издяло населен с молдовани. За него се знае, че има по-голямо население, но внася около пет милиона молдовки леи в бюджета, а потребява повече от дванадесет.

При централизация от предвиждания тип има опасност българите да не получат и досегашните три милиона, да бъдат закрити районната  болница, част от училищата - включително българският лицей, културните институти, сред които и българското читалище. Причината е, че ако сега българите са повече от осемдесет процента от населението в Тараклийски район и се ползват със статут на малцинство, в Кахулския жудец (област) ще бъде около 16 на сто.

ЩЕ СЕ ЧУЕ ЛИ СТРЕЛБА ПРЕЗ МАЙ

Вместо избор за членове на областния съвет през май, за когато е насрочена административната реформа, българите се готвят отново да си изберат членове на райсъвет, с което ще обявят гражданско неподчинение.

Taraklija - praznuvane na Trifon ZarezanТараклия - празнуване на Трифон Зарезан
 

Над двадесет български фирми от Тараклия са спонсорирали референдума през януари в Тараклийския район. На него населението се е произнесло, че не иска да се присъедини към Кахулски жудец. Гласували са 39 на сто от жителите, като от тях 92 на ото са за запазването на българския район. До последния момент и останалите десет на сто от населението са искали да участват в гласуването, но правителствени емисари са ги разубедили, лансирайки официалното мнение на Кишинев, че шепа номенклатурници са организирали допитване, за да запазят местата си.

"Самостоятелността на българския район е изтъргувана между политическите партии в парламента - твърди председателят на райизпълкома на Тараклия Кирил Дарманчев. - Във варианта, който президентът Петро Лучински е внесъл в парламента, Тараклийският район е съществувал. Под предлог, че в него има само 24 общини, коалицията около бившия президент Мирча Снегур, която има мнозинство в народното събрание, е отхвърлила този вариант. Българската област е била заменена с Кешиневска, която между впрочем има също 24 общини. Това стана повод за народното допитване, което е нашият отговор на несправедливостга. Изборът е повече икономически, отколкото политически. Що се отнася до личните нападки срещу мен: никога не съм бил партиен работник, бивш председател на колхоза в Тараклия съм."

Cherkvata Sv. GeorgiЧерквата "Св. Георги"
 
 
Освен информационната мъгла над референдума в Тараклия над района тегне напрегнато очакване на ответните мерки на молдовските власти за "българското вироглавство". Конституционният съд, от който тараклийци са потърсили справедливост, е отговорил, че проблемът не е от техните компетенции, да се произнесат по въпроса отказват всички молдовски съдилища. Казусът е отправен и към съда по правата на човека в Страсбург, но има опасност, прееди да се произнесат в защита на българите, Тараклийският район да бъде затрит.

На 22 май, когато ще бъдат изборите и започне гражданското неподчинение, не се знае как ще реагира Кишинев. Има опасност на мирния протест на Тараклия да бъде отговорено с куршуми. Още е жив споменът за събитията при обособяването на Гагаузката република, която е до българския район. През 1992 г. не е имало редовна армия и от цяла Молдова са мобилизирали около 20 хиляди цивилни, които са пристигали с автобуси и са се настанявали в молдовски къщи. Брадясали и въоръжени с автомати, те са спирали всяка кола, която е влизала или излизала в района с компактно гагаузко население. Оттогава в населението има оръжие и има опасност от конфликт, подкрепен с куршуми. Местното население е готово да отстои сегашното статукво на Тараклия. Ако без кръвопролития Кишинев изолира българския район, това би било благоприятно за него. Със спестените пари от данъци могат да бъдат купени електричество и вода от Украйна (Болград е на по-малко от 30 километра от Тараклия). Необходимостта от промишлени стоки може да активизира предприемчивостта на местните бизнесмени.

ИМА ЛИ ПОСЛЕДЕН ВАРИАНТ

Друг вариант, но значително по-малко вероятен, е присъединяването на българския район към Гагаузката република. Според Комрат, столицата на гагаузите, все още важи поканата към българите да заемат половината от депутатските места. Това според гагаузите е жест на добра воля, защото тюркоезичното население е с 20 хиляди души повече. До десет години съотношението между бългаеското и гагаузкото население ще се измени, защото българите имат по едно-две деца, а гагаузит - по пет.

Според българските политици прословутите "руски" училища са спонсорирани от Турция и незабелязано младежите се възпитават засега във верска търпимост, а най-вероятно в бъдеще - в мюсюлмански традиции. Прословуте турски инвестиции се базират на евтината молдовска работна ръка. След създаването на Гагаузката република всички българи - стопански ръководители на нейната територия, са били уволнени или принудени да си подадат оставките.

Последният вариант е българският район да се присъедини към Кахулския жудец. Още от следващата нова година всички администратори и стопански ръкоюдитвли ще трябва да се явят на изпит по молдовски език. Населението от български произход не владее езика дори на битово ниво и най-вероятно всички ръководни постове ще бъдат заети от молдовани. Вероятност да се издигнат няма да има дори за днешните ученици, защото в Тараклия не достигат учители по молдовски, тъй като дипломираните филолози не искат да ходят в крайграничния район. Най-вероятно ще се намалят часовете по български език, защото българите в жудеца ще са 16 на сто. Младежта няма да има шансове да постъпи нито в кишиневските, нито в софийските университети.

Екипът на в. "Македония" бе единственият, осмелил се да посети размирния район. Дори на традиционните народни празници като Трифон Зарезан и Заговезни - който в Тараклия се нарича Масленица, молдовски новинари липсваха. Не са отразявани митингите на населението за признаване на референдума. Тараклийци се готвят да отстояват своя избор. Неслучайно старото име на селището е Шоп-Таракли.

Феня Декало със съдействието на "Кет Комерс - ООД"
Снимки Димитър Боримечков, фоторепортер във в. "Български глас" - Тараклия
[Back]