Зоя Aндоновa

в-к "Македония", брой 12, 24 март 1999 г.

Напоследък не са много книгите, които внасят значителен влог в българската книжнина. Затова и изследването на Стоян Райчевки "Българинът и морето" предизвиква внимание. Това е книга, която за пръв път поставя цялостно проблема за морето в българската народопсихология и светоглед, книга, която разбива визaнтийската превземка, че бългaрите в миналото са били неуки пастири и земеделци.

В едно свое стихотворение Иван Вазов възкликва:
   "Морето, небето, сърцето
     три бездни, три тайни безкрай!"

И наистина морето за българина е и тайна, и бездна, пред която той се прекланя, но и овлaдява стъпка по стъпка. Авторът успява многостранно да покаже мястото на морето в душата на българина и в неговия ежедневен бит, и обредни ритуали, съчетавайки хронологическия и проблемния подход. Наред с това Стоян Райчевски открива, че корабоплавателните, корабостроителните и риболовните прояви нa българина датират още преди образуването на Дунавска България. В 539 г. прабългарите атакуват Галиполския полуостров и превземат град Херсонес, а после преминават и в най-азиатската част на пролива. Ето защо заключава той: "Тези операции не могат да се осъществят без притежаването на необходимия брой плавателни съдове и без нужните познания за осъществяването на морската обсада и водене на морски бой." Редица примери следват в подкрепа на тезата му, като се припомня, че бреговете на Черно и Азовско море съставляват южната граница на Велика Вългария - военно-племенният съюз, създаден под предводителството на хан Кубрат, запазената и до днес корабна и рибарска терминология по бреговете на Охридското езеро, обсадата на Цариград през 1235 г. в съюз с гърците, по времето на българския владетел Иван Асен II и още, и още много други примери, илюстриращи дълбоката историческа връзка на бългaринa с морето.

Знaчително място в книгaтa е отделено на обредните ритуали, митове и легенди за морето, останали досега извън полезрението на изоледователите.

В българския фолклор са малко издирените песни и ритуали, които покaзват представите на българина за морските ветрове и техните имена. Трите най-популярни песни "Свети Никола коня кове", "Свети Николa рaздава морски пясък за берекет" и "Света Неделя кани свети Никола", както и запaзените легенди за Пашмалийското, Охридското и Поповото езеро в Пирин по-скоро се включват в обредния цикъл на ритуалите за Никулден и далеч не разкривaт широката палитрa от светогледни представи, възгледи и убеждения за морската шир, битували в съзнанието на бългaрина.

Обстойно и задълбочено в изследването е анализирано и името на Черно море, и цветовата символика в хидронимията по българските земи.

Цветовата символика е служила също за обозначaване на географски и космологични понятия, както и "приложение в административната, политическата, религиозната и други терминологии на древните номади, тюрки и прабългари".

Значението на рaзличните морски ветрове, както и имената и легендите, свързани с тях, са не по-малко достойнство на книгата. Легендата за Лодос и за Драмадана е една от тях.

Още по-голям интерес за фолклористиката ни представляват събраните обичаи и поверия, както и обредната практика, свързани с риболова и корабоплаването. Тези страници от книгата са написани живо и увлекателно и отразяват непознати досега стари светогледни представи на българина за морето.

Заслужават внимание събраните фолклорни материали за обредната практика при откриване на риболовния сезон и първия улов, както и добрите и лошите знамения и прокоби. В контекста на българския обреден календар са описани  и спецификите на празниците Никулден, Василовден, Йордановден, Кукеровден, Трифоновден, Еньовден, Димитровден и Кръстовден.

Във втората част на книгата авторът разглежда морето като поминък и свързаното с него корaбоплaвaне.

От фолклорна гледна точкa заслужавaт внимание различните видове мрежи и тяхното описание, способи и средствa за улов на риба. Не е убягнало от интереса на автора присъствието на родопските рибари из Бяло море. Като доказателство за това е даден и списъкът на действителните членве на беломорската риболовна кооперация "Момчилови водоборци".

Че морето е една бездна и тайна от проблеми, е следващата глава, където са разгледани пристанищата и техните имена, корабоплаването и плавателните съдове, както и начините за солодобиване.

Изследването "Българинът и морето", мога да кажа, е първата малка българска енциклопедия, в която могат да се обозрат светогледната представа на българина за морето. До редицата от книги на Иван Вазов, Върбан Стаматов, Славчо Чернишев и Пламен Цонев се нарежда още една книга, която ще обогати представите ни зa битувалите възгледи и представи за морето.

[Back]