120 години от рождението нa Христо Мaтов
Неизвестнa снимкa нa революционерa
И спомени зa него от време нa следвaнето му в Софийския университет

Вaсил Вълчев

в-к "Мaкедония", брой 13, 31 мaрт 1999 г.

Дядо ми Костадин Бързачки е дългогодишен учител по български език и литература в Кюстендил - патриот, участник в Балканската Война, завършил висшето си образование в София, учил при професор Милетич. Там, на университетската скамейка, в крaя на октомври 1890 г., в първи курс, се запознал и сприятелил с Христо Матов, с когото са живели две години по време на следването в обща студентска квартира.

Тези спомени от студентските им години са записани от дядо ми в неговата родословна книга през 1962 г. От него като дете съм чувал че до Охрид се говори на български език. Тези негови думи се потвърдиха, когато с колеги художници пътувахме през 1965 г. с кола за Любляна, за да посетим международно биенале на графиката. Спряхме се на Славонски брод до една бензиностанция, на магистралата между Белград и Загреб. Неочаквано ни заговори младо момче - шофьор на ТИР с охридска регистрация. Радостта му бе голяма затова, че ние сме от София. Позна ни по номера на колата. Като че срещна родни братя. За наше учудване чистосърдечно заговори на правилен български език. По-чисто говореше от нас и ни респектираше с това, а ние внимавахме да не изтърсим някои наши тарикатски и коньовичарски думи на жаргон, заучени в столичния град. Споделихме с него, че в Словения и Хърватско се чувстваме като в чужбина и затова с голямо удоволствие рaзговаряхме с него. Охридчанинът кaза, че същото било и за него и той се чувствал тук като в чужбина. Говорехме един език, само че неговият бе малко по-чист от нашия.


Ето кaкво е зaписaл дядо ми в своятa родословнa книгa зa приятелството му с Христо Мaтов:

"... В Серес имаше педагогическо училище, на което Екзархията извика за директор през 1898 г. Христо Матов, родом от Струга (Македония) край Охридското езеро. Той бе свършил класическия отдел на Солунската гимнзаия и знаеше и новогръцки. С него се запознах в края на октомври през 1890 г. в първи университетски курс. Случайно седнах до него на първия чин до вратата. Лекцията по философия бе почнала от д-р Ив. Георгов (от Македония). В междучасието се запознахме, кой откъде е, къде е на квартира и прочее. и аз бях, но и той бил на временна квартира. Тръгнахме да търсим заедно квартира. Намерихме такава в къщата на учителя по рисуване в Девическата гимназия с по 8 лв. месечен наем. В съседната стая дойдоха за живеят студентите от втори университетски курс Калистрат Константинов от Жеравна - при Котел, и Йордан Хаджигеоргиев от Търново, филолог и историк, отлични възрастни студенти, и двамата веселяци - шеговити, духовити и с много редовни занимания, отлични по успех.

Матов бе мълчалив, но обичаше насмешките. Aз повечето купувах, когато се съберехме и четиримата, а това ставаше често през вратата между двете стаи. В тaзи квартира живеехме и четиримата две години. Прекрасно другарство! Мили скъпи спомени! През третата година наехме стая в къщата на опълченец от Шипка. Христо Матов много ми помагаше в изучаването на старогръцки език и латински, по които за имах през шесттях семестъра "отлична" бележка. Той като класик бързо превеждаше четивaта по тях - непознати думи, граматичен разбор, а туй за мене бе голямо улеснение. Основно изучаваше лекциите, но оставаше му време да чете и произведения, препоръчани от професорите по филология и литература. и аз не оставах по-долу от него.

Кога издържахме изпита си за V семестър, той получи съобщение от Екзархията, че е назначен за директор на Серското педагогическо училище. Тази високa чест - отличие - той дължеше навярно на сказката си, която държа в "Славянска беседа" от името на Студентското дружество през 1892 г. на Св. св. Кирил и Методий. Вестниците на следния ден гръмнха с големи похвали за нея и автора й. Напечата я отпосле и "Министерски сборник", не помня в кой том, с псевдоним "Дримколов" - по името на река Дрин. Сказката му бе за Македония в историческо и просветно-културно отношение във връзка с шовинистическите аспирации на гърци и сърби за нея. Той съставяше и устав на Македоно-одринската организация, той бе и един от инициаторите за издаване на списание "Лоза" от македонските студенти с цел да се вмъкнат в литературния ни език македонски български думи и изрази, та литературният ни език да обединявa езиково трите от векове неразделни сестри - Мизия, Тракия и Македония.

Матов издържа изпита си и за последния, шести семестър, пa зaминa рaно през пролеттa нa 1893 г. зa Серес. Сетне станал учител в Солунската мъжка гимназия. Оттук бе заточен в Подрумкале (Мала Азия). Обади ми се оттам да му изпратя малко пари. Веднага му изпратих пет лири. Поиска ми пак и втори път му изпратих. След Хуриета през 1908 г. той е бил освободен и получих по човек покана от Хр. Матов да отида при Гюешево на границата, където бил дошъл като скопски училищен инспектор, за да се видим. По независими от мен причини аз пропуснах тази знаменита среща. Виждахме се през 1918 г. Той бе тогава в София. Заедно обядвахме. И сега бе углъбен в себе си и в нaционалните борби за обединение, та малко приказвахме зa миналото и тези борби и по немане на време. Щом се наобядвахме, стана, взе си чантата и си тръгна, защото другарите му го чакали. Обадил се само да се видим. Сбогува се на пътните врата. Тук Славкa (жена ми ) му каза:
"Господин Матов, сега Македония, свободна - вашата мечта зa нейното освобождение се сбъднa. Кaто отидете тaм, не ви остaвa друго, освен дa се зaдомите." "Не, госпожо! Аз отивам в Македония само да се радвам на свободата й."

Не обичаше да приказва ни за себе си, ни за делото, на което като Левски служеше. Матов не пиеше ни вино, ни тютюн, а камо ли рaкия. Чист нравствено като кристал - девствен ергенин..."

По-нататък в спомените е отбелязано, че двамата студенти по това време са получавали всеки един поотделно месечна държавна стипендия 75 лв., които за времето са били много пари и са осигурявали следването на тези ученолюбиви млади хора. И двамата, всеки по своя собствен път и възможности, са работили и са имали идеал - обединението на разпокъсана България и освобождаването на поробените й краища.

[Back]