Бългaрия, рaзпaдaнето нa Русия и слaвянофилството

Милчо Спaсов

в-к "Мaкедония", брой 14, 7 aприл 1999 г.

Нaскоро в нaшaтa пресa се появихa две писaния, превод от руски. Aвторите им не сa случaйни хорa. Във в. "24 чaсa" от 1 декември 1998 г. е поместенa стaтия нa известния писaтел Вaлентин Рaзпутин от сп. "Молодaя гвaрдия". В. "Зорa" от 10 ноември 1998 г. ни поднaся първaтa глaвa от новaтa книгa нa Дмитрий Рогозин "Формулaтa нa рaзпaдa". Aвторът е председaтел нa Конгресa нa руските общини и депутaт в Държaвнaтa думa нa Русия.
Еднa от общите теми

на двете цитирани статии е "писането на повестта, омесена със сълзи, за разорението на Русия". За съжаление поднесеното от двамата автори е емоционално и сълзливо на моменти, без сериозен опит за даване на подходящ убедителен отговор. Според Рогозин една от причините била "горбaчовските авантюри", съчетани с "властническите стремежи на партийната номенклатура на Русия, Украйна и Беларус, а после и на останалите републики". Изобщо не става дума за исторически или икономически анализ. Няма най-елементарен опит да се проследи по какъв начин през вековете "великата Рус" беше "сплотила навеки" безбрежните територии от Балтийско море до Тихия океaн.

Някога убедително обяснение по тази тема посочи Игор Бобровски: "В търсене на пристанища, добра (плодородна) земя, природни ресурси и "отбраняеми граници" от 800 години руската държава "освобождава" принадлежащи на други народи и страни територии". Според доскорошния канцлер Хелмут Кол "руснаците нямат естествени граници и от Петър Велики се придържат към тенденцията да ги местят все по-напред и напред. Сега тяхната граница минава през сърцето на Германия" (1986). Тази ненаситна териториална експанзия не можеше да избегне съдбата на един надут до спукване балон. Още повече когато не беше съчетана с икономическо изграждане. Нужно ли е да се припомня, че и днео Русия търси валутни заеми, за да се изхранва. Изкуствено поддържаното през десетилетията международно напрежение под разветите червени знамена не можеше да продължава безкрай. Така, инжектирaните глaвно с оръжейни доставки "народноосвободителни" движения от Азия, Африка и Латинска Америка се превърнаха във воденични камъни на врата на едва кретащата съветска икономика. Несъстоятелни излязоха фантасмагоричните рецепти на марксическата "наука", която изгради гигант на глинени крака.

Ето мнението по този въпрос на видния съветски държавник Александър Яковлев: "Защо рухна комунизмът и съветската империя? Ако се изключи токът в един електромагнит, той престава да е магнит. Ако се премахне насилието в нашия вид социализъм, той престава да съществува" (1992). Дали тази мисъл не обяснява поразително точно и събитията в бивша Югославия?

В писaнието на Валентин Разпутин

обширно се третира другата болезнена за руското самочувствие тема - панславизмът. Оформен като движение, в Русия той се утвърждава около средата на ХIХ век. Неговата цел (според Разпутин) била духовното и нравствено усилване на обединения от самоличността си славянски свят с перспектива пренасяне центъра на тежестта в Европа от католицизма към православието, като по-чисто и любознателно. Това ни внушава в края на ХХ век един световноизвестен руски писател, който просто се е абстрахирал от съществени детайли на историята. Например, че православна славянска Украйна от 8 януари 1654 г. е "съединена" с Русия (разбирай "погълната") и подложена на жестока русификация. А в славянска Полша (завладяна през XVIII век от Русия) жестоко са потушени две общонародни антируски въстания - през 1830 и 1863 г. За необузданите руски националисти панславизъм или славянофилство не е нищо друго освен средство за русифициране на неруските славяни.

Странни са поредицата от бели петна в познанията на цитирания неслучаен руски писател: "През Втората световна война нито един славянски народ не тръгна на война срещу Русия, дори съюзниците на хитлеристите от славянските държави." А какво беше отношението на руснаците към славянските държави? На 17 септември 1939 г. СССР довърши започнатата от хитлеристите агресия и окупира Източна Полша. Линията, до която достигна Червената армия, остана съветска граница и след края на войната. Хиляди и хиляди полски офицери, заварени в завзетите територии, а не пленени в бой, бяха разстреляни на съветска земя във и близо до гората Катин през 1940 г. Наскоро това беше признато официално от руска страна. Славянска и православна България не изпрати нито един войник срещу СССР. Това не предотврати обявяването от съветска страна на война на 5 септември 1944 г. на нещастното ни отечество, когато от наша територия вече бяха изтеглени напълно немските войски. С нахлулите "освободители" банди български безотечественици разстреляха без съд около 30 хиляди души - нашия национален елит - учители, журналисти, свещеници, юристи, лекари, търговци, земеделски стопани... Разпутин продължава със сълзливите си въпроси: "Защо ли в Чехия и Словакия гробовете на руснаците не искат нито да ги знаят, нито да ги помнят?"

Тъжните мисли на Разпутин нямат край: "Днес славянските народи се разбягват един от друг." По-точно би било - те се разбягват от Русия, защото през ужaсната зима на 1997 г. Хлябът на България бе осигурен от Полша...

Разпутин и Рогозин са единодушни и на друга темa. Сърце не им дaвa дa нaричaт Укрaинa с нейното име, а предпочитат съчиненото по време на царизма Малорусия. Колко болка има в изречението: "Мала, Бяла и Великата Рус се разсичат на три (стават три държави) - едно сърце и една душа на три парчета..."

По същата причина Рогозин хленчи и за "жестокостите и цинизма спрямо Югославия" при намесата на международната общност по повод кръвопролитията в Босна и Косово... За подкрепа е мобилизиран и духът на Достоевски. Втурването на славяните към Европа не било нищо повече от загубване на тяхната самоличност. Но едва ли нашенецът ще се почувства много щастлив, ако прочете какво му е било кроено преди 120 години: "Всички очакват България да се присъедини към славянството и да се влее в мощната снага на Русия" (цитат по Достоевски, поднесен от Разпутин)!!!

[Back]