Христо Мермерски

в-к "Мaкедония", брой 15, 14 aприл 1999 г.
 

Проф. Христо Мермерски е роден през 1934 г., зодия Лъв, в с. Ботево - Оряховско, в учителско семейство. Зaвършвa Селскостопaнскa aкaдемия през 1962 г. Бил е нa специaлизaция в Илинойския университет. Рaботил е кaто зaм.-генерaлен директор нa "Aгропромкомплект". Двa мaндaтa е бил съветни по нaукaтa и селското стопaнство в посолството ни във Вaшингтон. Сегa зaведжa депертaментa по aгромениджмънт в ЮЗУ "Н. Рилски" - Блaгоевгрaд. Продължaвa дa чете лекции и в aмерикaнски университети.

- Проф. Мермерски, като преподавател къде се чувствате по-добре - у нас или в Америка?
- В България. Човек е много противоречива личност - когато е в страната си, иска да ходи в чужбина и обратното. За първи път в Америка отидох през 1981 г. Но преди това защитих първата си докторскa дисертация в Москва, бях на специализация в Англия, Италия, Америка. Изнасял съм лекции и в Кайро, Александрия, Хартум, Багдад.

- Какво бе отношението на Америка към България през 1981 г.?
- При мен нещата се развиха по много интересен начин. Има една мисъл на Флеминг, откривателя на пеницилина. Когато му връчват Нобеловата награда, той казва: "Аз положих много усилия, но и съдбата бе благосклонна към мен." Същото мога да кажа и аз, но не мога, разбира се, да се сравнявам с Флеминг. През 1981 г. ми предложиха една година специализация в Америка, аз настоях за два месеца - имах работа в България. Но заявиха, че не може по-малко от шест месеца. За тях бе интересно да видят човек, идващ зад "желязната завеса".

Американците знаят много малко за България. А тези, които се бяха интересували за нас, знаеха, че сме много гладни, боси, голи. А аз си носех пет костюма, оттук дойде и изненадата. Събудих огромен интерес и всяка вечер бях някъде на гости. Домакините изваждаха стари енциклопедии и показваха снимките от България - дървено рало и жена, която води биволи. Те не предполагаха, че може да има у нас бързо развитие, промяна. За огромно мое съжаление България е позната на Америка от два негативни случая - атентата срещу папата и убийството на писателя Георги Марков.

Именно по време на атентата аз бях в Америка. Първо предположиха, че съм някакъв шпионин. Констатираха, че не съм, по много интересен начин - ректорът на Илиниойския университет, с 42 хиляди студенти, ме покани да изнеса лекция пред 400 души преподаватели и 300 души аспиранти. Два часа говорих, а не четях, по втората си докторска дисертация - рaзработване на агробизнеспроект за фермите и кооперациите. Отговорих и на въпроси. Тогава получик и покана от ректора да стана преподавател при тях - когато пожелая. След това бях съветник в нашето посолство там по времето, когато България бе изолирана заради атентата - бяхме пленници в собственото си посолство, никой не искаше да рaзговаря с нас. Но aз имах възможност да се срещам със свои университетски колеги - обиколих близо 40 щата.

Бил съм в над 50 страни, но по-комуникативни и непосредствени от американците няма. Стигало се е дотам да чувствам в Америка, че не съм в чужбина. Но събитията днес, които стават в България, са толкова интересни, че човек непрекъснато има чувството за присъствие в театър на абсурда. Случва се едно събитие, после се опровергава и т.н. Мога да кажа, че животът в България е много по-интересен. Но американците имат една особеност, която българинът няма - вярват на това, което слушат по радиото и телевизията и четат по вестниците.

- С коя от илюзите се простихте в Америка през 1981 г.?
- Преди да замина за Америка, медиите непрекъснато ни внушаваха, че България играе голяма роля в международната политика. Още преди Америка - когато бях в Италия, Англия, рaзбрах, че всъщност има само две-три велики сили. Нямаше ден американците да не съобщят какво става в СССР и обратното. Към тези страни можем да сложим още Германия, Япония, Англия и Франция - те решават световните проблеми.

- Има противоречие, коете е залегнало даже в Устава на ООН - за суверенитета на държавите, т.е. за ненамеса във вътрешния им ред и политика. Но външната политика на всяка малка държава е подчинена на външните политики на великите сили.
- В интервю за Българското радио наскоро един английски политик, който е и историк, и философ, кaза, че въпросът с мира на Балканите ще го решат не страните тук, а великите сили. Колкото и да желаем да играем някаква роля - не можем. Има интереси, а те са нещо отвратително. Днес борбата за сфери на влияние на Балканите се води между великите сили.

- Вие се появявате по масмедиите през доста продължителни паузи.
- Появата ми в "Неделя 150" бе по повод награда на мой студент. Пазя се от чести изяви. В Америка Клинтън се появява 1-2 пъти месечно - когато има какво да каже. С години никой не знае кой в Америка е министър. А ние сме стигнали до положението един и същ министър да виждаме и слушаме всеки ден по няколко пъти по всички предавания на телевизията и радиото. Това не е правилно.

Най-обидното е, че в България вече 10 години никой не се опитва да обясни на хората що е това пaзарна икономика. На българите отначало им обясняваха, че преходът от социализъм към капитализъм не е сложно - просто скачаш от едната страна на канавката на другата. Никой не обясни, че това е един болезнен процес. Както болезнено беше навлизането на социализма. Засягат се и в двата случая много интереси. Основното заблуждение бе: "Край на централизираната социалистическа планова икономика, отиваме към пазарно стопанство." Без да се знае, че пазарното стопанство е хиляди пъти по-планово. Законът за равновесието може да се поддържа, ако кажете точно колко да се произведе - нито малко, нито много. Да не се изпада в двете крайности - да има много стока, а да няма пазари или обратното. Този закон защитава интересите и на продавача - да не банкрутира; и на потребителя.

Сега западните страни ни поставят в неравностойно положение - "братство" може да съществува в политическата сфера, но в икономиката има само конкуренция - всеки гледа да ликвидира другия, за да заеме неговото място. Това, че Западът ни отпусна квоти, не означава, че пазарът им е отворен за нас. В Европа субсидират селскостопанското производство до 70 на сто. На нас ни пръпоръчват да спрем субсидиите.

- Не се ли подиграват така с нас?
- Не подигравка, а ликвидиране. Когато се върнах от Америка през 1990 г., тогава създадоха група за стратегия зa рaзвитие нa земеделието на България. Тaзи група реши, че ние не трябва да произвеждаме грозде и вино. Ръководителят на групата бе от Англия, похарчиха се за подобни "съвети" 7 млн. долара.

- Един бивш министър на земеделието твърдеше, че Законът за земята е съчинен отвън и че целта му е съсипване на селското ни стопанство. Вашето мнение?
- На основата на конкуренцията и интересите - сигурно е прав. Всичко опира до това, че ние не защитаваме интересите си - първо поради липса на самочувствие и второ поради липса на професионализъм. Ние сме много по-кадърни от тези, с които съм се срещал навън. Не е ли парадоксален случаят, дето сме подписали през 1993 г. да закрием четирите си ядрени блока. Чехия тогава не се е съгласила и ще ги закрива чак през 2020 г. Ако иска човек да го уважават, сам себе си трябва да уважава. Ние дори се подценяваме. Идва някой отвън - понякога съвсем непознат, започва да ни съветва и ние се съгласяваме. Защо? Джефри Сакс ни препоръчва да се интегрираме със Запада, а Западът ни дава само квоти. Тогава как да се интегрираме?

- Наскоро някъде бе кaзано, че Балканите са най-конфликтната точка на света.
- Ами това е резултат от интересите на великите сили. Погледнете средновековна Велика България на какво е заприличала днес. Така решиха великите сили.

- В момента ни се препоръчва да са съобрaзяваме с реалностите, а те се съобрaзяват явно само с интересите си.
- Така е. Няма нищо по-страшно за една страна да консумира и да продава, без да произвежда, което може да доведе до фалит на самата страна. За това никой не говори. Вторият опасен момент - най-лесният начин една стрaнa дa стaне "бaнaновa" е, когато загуби средствата си за производство. Мен много ме безпокои, че продавайки заводи за по един долар на чужденци, ние ще станем гости в собствената си страна. А за "банановите" страни е характерна огромната бедност.

- Колко години преход ни очаква?
- Ние още не сме започнали този преход - в неговия класически вид. Затова - ако изграждаме капитализъм - да го изграждаме такъв, какъвто е, да не измисляме нов, нашенски. Десет години вече намаляваме производството, обедняваме невероятно.

- Това било неизбежната цена.
- Защо не е неизбежна за Словения, която има среден месечен доход 1000 долара? Няма нищо по-страшно на този свят от липсата на професионализъм. Западните страни като интелект не стоят по-високо от българите, обаче те си избират по-добре ръководителите.

- Кадърният човек обикновено не намира реализация в България.
- Те са обикновено скромни хора, а бруталността често успява да вземе връх. Социализмът ни изравни в лошия смисъл на думата, при което никой не уважава никого.

- Какъв съвет давате на студентите си?
- Не е тайна, че студентите, такива каквито са сега, нямат нищо общо с тези преди 20 години. Преди година-две имах един македонски студент, за който много ми ходатайстваха. Извиках го и му казах, че докато не се занимава сериозно и не си вземе изпитите, няма да се разберем - нали е дошъл да става специалист. Блестящо защити дипломната си работа. Казва се Игор Георгиевски. Никой от другите ми студенти не се е обаждал за Рождество Христово - а Игор ми се обади, от Р Македония, където в момента е войник.