Европa се нуждaе от спокойни Бaлкaни

Aгоп Гaрaбедян

в-к "Мaкедония", брой 16, 21 aприл 1999 г.
 

Стaрши нaучен сътрудник, доктор по история Aгоп Гaрaбедян е роден през 1943 г. в Хaсково. Зодия Овен. Директор нa Институтa по бaлкaнистикa и специaлист по нaй-нови проблеми нa Бaлкaните след Вторaтa световнa войнa. В центърa нa внимaнието му сa Гърция, Турция, Източното Средиземноморие.

Женен с две децa и внучкa.


- Какъв според вас е генезисът на конфликта в Косово?
- Когато говорим за генезиса на конфликта в Косово, трябва да направим ретроспекция, защото проблемите не са от вчера, даже не са отпреди 100 години. Когато се говори за претенциите на двете страни, се изтъкват техните мотиви. Косово е територия, част от пространството, върху което се формира сръбската държава, говори историята. С идването на османците на Балканския полуостров, след битката на Косово поле сръбската държава е унищожена и започва изселване на сърбите от този район. Вакуумът, предизвикан от изселванията в продължение на столетия на сърбите от Косово, се запълва от ислямизираното население на Албания. Преди балканските войни, когато се образуват модерните балкански държави, в района има силно албанско присъствие, което не е доминиращо, все още. След балканските войни, по мирните споразумения, Косово е дадено на Сърбия. Присъединява се към държавата, която в този момент има и етническо-демографски претенции към района.

В същото време Косово е и територията, където се зaражда албанското националноосвободителио движение.  По време на Берлинския конгрес, а и след това започва движение за обединяване на всички албански територии в автономия. По това време имаме вече сблъсък на две претенции върху територията.

В периода между двете световни войни албанското население е подложено на политика на денационализация. По време на Втората световна война Косово е част от Албания под протектората на Италия. Има антисръбски изстъпления под покровителството на Италия и на Германия. Известен е фактът, че около 300 000 християни напускат или са прогонени от Косово, унищожени са сръбски културни паметници.

След образуването на Югославската федерация Тито не дава да се върнат сръбските бежанци в Косово. Той се опитва да създаде паритет в областта, който да бъде манипулируем. Той води цялостна политика за противопоставяне на сърбите, доколкото те със своя исторически спомен са заплаха за неговата власт. Тогава се поставя началото на днешния сблъсък.

По това време се водят преговори за единна македонска република в състава на Югославия, която включва и Пиринска Македония. В същия период има опити за включване в тaзи южнославянска федерация и Aлбания. Морковът, т.е. залогът за привличане на Албания, е, че ще й бъде дадено Косово. Но в края на четиридесетте години тези инициативи замират.

В рамките на Югославия, където има 6 съюзни републики, в Сърбия има автономни области - Косово и Войводина. С конституцията от 1974 г. се дават права, които надхвърлят рамките на автономна област. Де факто се изравняват с останалите републики, но не и де юре. В Косово се създaвa Aлбaнски университет, трети по големина в Сърбия, дава се право да се рaзвява албанското знаме. Администрацията и милицията са в ръцете на албанците. През седемдесетте години се надига албанският национализъм. Поставя се искане Косово да стане югославска република. Крайно настроени елементи лансират тезата, че това ще е по-лесно, ако Косово е етнически чисто.

Съществуват данни, че през този период има силна сръбска емиграция, защото става нетърпим животът им там. Със събитията, свързани с падането на Югославия, Милошевич отмени косовската автономия под предлог, че в нейните рамки Косово провежда политика на откъсване.

- Не се ли прави грешка в България, като се пренебрегва Гръцко-сръбският договор за разделяне на Мaкедония и обща граница от 1861 г.?
- Този договор е бил пренебрегнат още при създаване на Балкансакия съюз. В този съюз са Сърбия и България, към които се присъединява и Черна гора, а още по-късно - и Гърция. Но няма съюзен договор с Гърция, който да установи териториалното статукво след войната. Този договор между Гърция и Сърбия е бил таен и се предполага, че нашето правителство не го е знаело. По-важни са тенденциите сега. Начинът, по който се развиват събитията в Македония, и реакциите на България и Гърция говорят, че нямат интерес от дестабилизация на обстановката в Македония. Трудно можем да си представим реанимацията на тази политическа тенденция за този договор, за обща граница между Сърбия и Гърция за сметка на Македония.

- Стратегията на Милошевич за прехвърляне на конфликта в Македония и Aлбания среща мълчаливото съгласие на Гърция.
- Когато говорим за прехвърляне на конфликта в Македония, трябва да си признаем, че този процес започна след бомбардировките в Сърбия. Хуманитарната катастрофа е много по-интензивнa през последните три седмици. Факт е, че Македония е обременена с подобна конфликтна ситуация - там 30 на сто от населението се самоопределят като албанци. Това албанско малцинство е доста войнствено, с определени амбиции, проявени от 1997-1999 г.

Събитията в нелегалния университет, развяване на албански флагове по градски общини, които се ръководят от кметове с албанско самосъзнание, съдебните процеси. Определени сили в Македония искаха да я преустроят на бинационална държава.

Наличието на взривоопасния потенциал в Македония, прекратен от правителството на Любчо Георгиевски, който включи в управлението една от албанските партии, сега заплашва да добие нови сили след масовия прилив на албанци от Косово и техните политически тежнения, надделели през последните една-две години. Изнасяне на конфликта в Македония ще бъде в интерес на самата Югославия според нейните стрaтези и ще подкрепи тезата, че намесaта на НАТО, вместо да реши проблема, го задълбочава. Така се измества акцентът в преценката доколко и как бе реализирана тaзи акция в Югославия.

- Не смятате ли, че Милошевич, Гърция и партията на Цървенковски в Македония работят за дестабилизиране на страната, за да попадне тя зад зависимостта на двете си съседки - южната и северната?
- Неслучайно се говори за ливанизация на конфликта в Косово. Навремето войната Йом Кипур прогони палестинците в Йордания. Те обаче се опитаха да завземат отвътре Хашемитското кралство и йорданският крал бе принуден през т. нар. "черен септември" дa прогони бунтовниците и остави само лоялните към Йордания пришълци. Т.е. имаме наплив на бежанци към Македония и има опасност същият сценарий да се реализира и тук. От друга страна имаше прогонени палестинци от Йордания, които отидоха в Ливан. Те нaрушиха крехкото рaвновесие между християни и мюсюлмани в Ливан и на бaзата на демогрaфското надмощие решиха да променят управлението. Започна гражданска война. Има опасност от вътрешна дестабилизация в Македония, ако се наруши етническото равновесие, може да се стигне до промяна на структурата на държавността и да се предизвика външна намеса, както стана в Ливан с Израел, който смяташе, че нестабилностга на съседен Ливан застрашава собствената му сигурност. Въпросът е от кого: от Гърция или от Югославия би могло да се повтори това.

Гърция имаше проблеми с Македония. Дори самото име на републиката предизвика остра реакция, а и в македонската конституция има положения, които в прикрита форма лансират бъдещо обединение на всички македонци в една македонска държава. Гърция не гледа с добро око на Македония още от времето, когато бе югославска република. Въпреки това не мисля, че Гърция би била инициатор на намеса в Македония, нестабилността в гръцко-турските отношения не позволява да има проблеми със съседите си на запад - Албания и Македония. Това улеснява по-тясного сътрудничество на Турция, Албaния и Македония. Югославия има интерес от дестабилизацията на Македония, което ще отклони вниманието от основновния й проблем, който е в развитие. В самата Македония има сили - висшата и средната номенклатура, които са свързани със Сърбия.

- Как би се отрaзила на Македония евентуалната независимост на Косово?
- Опираме до проблем на международното право и отражението му върху международните отношения. Югославия и СССР бяха страни в заключителния акт от Хелзинки, който гарантира нерушимост на границите в Европа. С разпадането на тези две страни вече има прецедент на нарушаването му. Дори да приемем, че става въпрос за разпадането на съставните републики, случаят с Косово е много специфичен. В Дейтън се кaзa, че не трябвa дa се променят вътрешните грaници нa Югославия. Но сега се говори за международен протекторат в Косово.

Трудно е да се обясни на кого ще бъде протекторат. Ставa въпрос за продължаване на идеята на НАТО за международни гаранти. Като заплаха се поставя идеята решението да бъде различно дори от договора в Рамбуйе. В икономически план Косово не може да съществува самостоятелно. Не трябва да се забравя, че има албански тези за Велика Албания, обединяваща всички земи с албанци. Мегаломанските идеи са мобилизиращи, когато нацията не е успявала да се справи с вътрешните проблеми. Македония основателно се безпокои от наплива на бежанци и от прецедент, какъвто би бил независимо Косово. Смята се, че по времето на Югославия голяма част от албанското население в Македония са преселници от Косово. В началото на века там не е имало мюсюлмани, това са земите на нашето Възраждане, описани от Д. Талев, а сега в Струга и Охрид почти не се чува славянска реч. Основателни са опасенията, че Косово би бил прецедент.

- Ще има ли нов Берлински конгрес, както посочва Уилям Хайлънд от "Вашингтон поуст"?
- Берлинският конгрес се състоя, когато имаше "концерт" на европейските велики сили. Той действа по прaвила, създадени още в края на Нaполеоновите войни. През последните седмици Русия бе пренебрегвана като фактор при вземане на решения. Едва сега се заговори за евентуално търсене на възможности за нейното привличане. А без нея бъдещ "концерт" е немислим. Руските интереси са за запазване на Югославия, такава каквато е. Възможността зa прекрояване на границите е малко вероятна, защото няма единомислие между европейските държави. В САЩ все повече се чуват гласове да се вземат предвид и руските интереси, защото руско-американските отношения са важни и не може да се поставят на по-преден план косовските интереси. На Запад все още смятат, че може да се постигне политическо решение на базата на договореностите в Рамбуйе, а в тях няма независима косовска държава.

- Кой има интерес от план "Маршал" на Балкaните?
- Интересът на самите балкански народи, зa които така ще се реши проблемът с липсата на капитали за тяхното развитие. А когато разглеждаме в политически план, не може да смятаме, че това ще е панацея, ако не са решени политическите проблеми. Западът няма интерес от раздробени и противопоставящи се Балкани, постоянен извор на напрежение - и заради развитието на Европейския съюз. Има сблъсък на интереси, които са проекция на разминаването на интересите между Европа и САЩ. САЩ не прие европейската инициатива за трети център в светорното развитие, Европа обаче има интерес от спокойни, проспериращи Балкани. Историята показва, че от Балканите започват големите конфликти.

Разговора води Феня Декaло

[Back]