Митре Стаменов

в-к "Мaкедония", брой 17, 28 aприл 1999 г.

В доклади до Държавния департамент на САЩ и в изявления пред информационни агенции и вестници американският пълномощен министър в София Джордж Ърл посочва причините, принудили българското правителство да се присъедини към Тристранния пакт.

През есента на 1940 г. над Балканите надвисват буреносните облаци на Втората световна война. Цар Борис III е подложен на силен външен натиск: Хитлер иска присъединяване към Тристранния пакт, Мусолини - участие във войната срещу Гърция, Сталин и неговият пратеник А. Соболев - обвързване със Съветския съюз и предоставяне на военни бави. В Румъния Германия съсредоточава 680-хилядна армия, която е получила заповед "със или без съгласието на българското правителство" на 1 март 1941 г. да навлезе в страната и да помогне на закъсалия в Гърция италиански съюзник.

На 21 октомври 1940 г. американският пълномощен минъстър в София Джордж Ърл чрез "Филаделфия Инкуайърър" информира американското общество, че пожарът на войната в най-скоро време ще обхване Балканите, и изказва съчувствието си за трудното положение, в което се намира България и неговото правителство: "Царят и народът на България най-много от всичко желаят мир и като една от най-толерантните нации в света те не искат расови и религиозни преследвания." В доклада си до Държавния департамент на САЩ Ърл оценява като "героична постъпка" мирната политика, провъзгласена от цар Борис в тронното му слово, произнесено на 28 октомври 1940 г. пред Народното събрание. Според него българският монарх бил отишъл "твърде далеч", осмелявайки се пред урагана на Оста, който помита една след друга малките европейски държави, да направи подобна декларация. И заключава: "България я застрашава съдбата на Чехословакия, ако не направи това, което Хитлер й диктува - присъединяването към Тристранния пакт."

На 1 март 1941 г. министър-председателят проф. Богдан Филов подписва протокола за присъединяване към пакта и същия ден армията на фелдмаршала Фон Лист прекосява Дунава. В доклада си до Държавния департамент американският дипломат подробно и твърде критично излага причините, довели до прогерманската ориентация на българските управляващи среди. Като назидателен пример посочва факта, че британският, френският и белгийският пълномощен министър в София "многократно, но напразно" изтъквали пред своите правителства крайната необходимост да се даде известно удовлетворение на "справедливите териториални искания", посочвайки опасността да се остави на Германия ролята на "благодетел на България". В подкрепа на това Ърл изтъква, че "демокрациите не направиха нищо за възвръщането на Южна Добруджа, най-простият от тези проблеми, и оставиха на Хитлер да признае справедливостта на това желание".

В един разговор британският му колега Джордж Рендел остро нападнал българите за големите отстъпки, които правят на германците. "Кажете, моля ви се, възразил Ърл, какво би направила Англия, на мястото на България, ако като нея нямаше повече от 6 милиона население и ако Ламаншът не беше по-широк от Дунав?" Освен това посочва вината на Франция и Англия, които в края на Първата световна война пренебрегват доктрината на президента Уилсън за "мир без анексии" и с версайските диктати залагат основите на Втората световна война.

Джордж Ърл, личен приятел на президента Рузвелт и бивш губернатор, връчва акредитивните си писма на цар Борис III на 2 април 1940 г. и декларира желанието си да вложи всички сили за по-нататъшното укрепване на традиционното приятелство между американския и българския народ. Той не пропуска нито ден, за да опознае нашата страна. На автомобила му наред с американското се вее и българското знаме. Дружелюбен, той прави сензация в София с една опитомена птица, която държи в легацията. Става още по-известен след един шумно разгласен скандал, станал в софийски бар.

Темпераментният дипломат разговаря на една маса с приятели, когато по настояване на група германци оркестърът изпълнява нацистката песен "Хорст Весел". Тогава Ърл помолва диригента в отговор да изсвирят ирландската песен "Типерари", срещу което германците бурно протестират и един от тях хвърля бутилка по посока на американеца. Ърл я улавя във въздуха и я счупва в главата на германеца.

И в последния си доклад, след скъсване на дипломатическите отношения и обявяването на "символичната война", Джордж Ърл остава верен на добрите си чувства към България: "Към този трагичен финал на 40-годишните дипломатически отношения между нашите две страни България не отиде доброволно, а в резултат на брутален външен натиск". Пред съпровождащия го до турската граница Иван Станчов, представител на външното министерство, казва, че цар Борис бил преди всичко хуманист и цялата му дейност била насочена към запазване на България извън войната.

[Back]