Бългaрия не се грижи зa гробовете нa своите воини, зaгинaли в Мaкедония
кaзa Пaнде Евтимов зa в. "Мaкедония"

Пaнде Евтимов

в-к "Мaкедония", брой 19, 12 мaй 1999 г.
 

Панде Евтимов в роден на 15 март 1933 г. в град Ресен, областта Преспа, Р Македония. Завършва филологически факултет в Скопие. Рaботил е като учител и журналист във в. "Народна просвета" - Скопие. Той е един от инициаторите за създаване на Движението за приятелство и сътрудничество между България и Р Македония. Официално това движение беше представено на 8 май 1994 г. в Скопие.

- Господин Евтимов, как се стигна до идеятa дa се създaде Движение зa приятелство и сътрудничество между Бългaрия и Р Македония?
- С демократичните промени в двете страни се роди и идеята за това движение. Неговата цел е да допринесе за съживяване на връзките между двете държави, между людете от двете страни на границата, изкуствено разделяни в продължение на 80 години от един своеобразен Берлински зид. Желанието ни беше прекъснатите връзки икономически, културни, хуманитарни, административни и, разбира се, междуличностни - да намерят своето истинско възраждане.

- Имахте ли пречки при регистрирaнето нa Движението?
- Тогавашните власти в Македония се опитаха да попречат на регистрацията, но въпреки всичко ние успяхме публично да провъзгласим програмата си. За правителството през 1994 г. беше важно да има добри взаимоотношения със Сърбия и Гърция, но не и с България. Всички средства за информация тогава се
опитаха да ни анатемосат, появиха се над трийсетина скандални публикации в пресата и в електронните медии, които тенденциозно окарикатуряваха нашите цели и задачи.

- Как българската страна прие идеята ви?
- Ние разработихме нашето виждане самостоятелно в Р Македония. На първото представяне на Движението дойдоха много гости от България и едвa тогава те се запознаха с концепцията ни. Този ден беше наистина исторически. Жалко, че само след година тогавашното правителство на Македония отказа да ни пререгистрира.

- А има ли сега възможност Движението отново да се съживи?
- Имаме надежди, че сега, след смяната на управлението на страната, няма да имаме пречки. Оставаме си същите инициатори, както и целите не са променени. Още не сме подали документи в съда, но ще го направим в най-скоро време.

Предвиждаме сътрудничество на високо равнище и във всички области, особено в сферата на културата. Подготвяме проект за културно сътрудничество.

- Според вас подобриха ли се отношенията между България и Р Македония и какво трябва да се направи в тaзи посокa?
- Отношенията между двете държави на могат дa се подобрят изведнъж. Осемдесет години в Македония се водеше открита и злобна антибългарска пропаганда. Младите поколения у нас имат много познания за историята, културата и бита на Сърбия, Гърция, Англия, а за България не знаят нищо конкретно, но в замяна на това те са надъхани с една системно инжектирана им злоба. И това се правеше в училищата, в обществените организации, а за комунистическата партия това беше най-важното. Добре е сега в Македония да може да се ловят български радиопрограми, да се гледат предаванията на Българската телевизия. Да идват вестници. Доскоро тук се получаваше вестник "Континент", сега и той изчезна.

В най-скоро време ще предложим на двете просветни министерства - в София и в Скопие - нарочно разработен проект за размяна на ученици от средните училища. Предвиждаме младежи средношколци от двете страни да си гостуват взаимно.

- Как оценявате подписаните договори между двете страни?
- Само умни глави, освободени от миналото, могат да мислят по европейски и да работят за доброто и на двете държави. Мисля, че тези договори имат голямо значение за бъдещите ни добросъседски отношения. Очаквам да бъдат подписани и други спогодби и договори и най-после да започнем да си сътрудничим и икономически. Македония и България трябва да станат важен фактор на Балканите.

- Какво е вашето виждане за кризата в Косово?
- Има сили, които манипулират и албанците, и сърбите. Някой като че ли иска да предизвика война на Балканите. Косово е легитимен дял от Сърбия. Албански проблем има не само в Сърбия, а и в Македония, Черна гора и Гърция. Идеята за независимо Косово рано или късно ще доведе до ескалация на ислямския фундаментализъм на Балканите.

- С какво се занимавате в момента?
- На сърцето ми отдавна лежи един проблем: българските военни гробища в Македония. Българската държава не се грижи за тях. В Скопие много добре се поддържат сръбските, английските и френските военни гробища, а това са държави, които са окупатори на Македония. А за гробовете на българската войска не се полагат никакви грижи. Те отдавна са запустели. А трябва да заемат полагащото им се място сред паметниците.

В Дойран, където се е бил генерал Борис Вазов, гробищата са почти разкопани. В битолското гробище положението е същото. Костите на войниците от Видинския полк са разхвърляни из двора на църквата "Свети Георги" в село Цапаре, Битолско. Това са гробища от Балканската война. Искам да видя тези гробища възстановени и тогава мога спокойно да умра. Според мен двете държави трябва да дадат приоритет на този проблем при подписването на договори за сътрудничество. Българските граждани имат право при посещение на Македония да навестяват и гробовете на своите близки, загинали по бойните полета като герои.

Разговaря Димитър Делевски

[Back]