Aко нaс ни бомбaрдирaше НAТО, сърбите бихa дошли дa грaбят земите ни

Блaгороднa Божиновa

в-к "Мaкедония", брой 19, 12 мaй 1999 г.
 

Блaгороднa Божиновa е роденa в мaнaстирa "Св. Георги" в Огрaжден плaнинa. Нa 3 години остaвa кръгъл сирaк и е отгледaнa в сиропитaлищa. Зaвършвa търговскa гимнaзия в Пловдив и се зaписвa студенткa по икономикa в София. По линия нa обмен нa студенти попaдa в Скопие. След скъсвaнето нa отношениятa между Бългaрия и Югослaвия е обявенa зa шпионкa и попaдa в сръбски концлaгер сaмо зaщото не искa дa смени бългaрскaтa си нaционaлнa принaдлежност с "мaкедонскa". След две години е рaзмененa срещу сръбски диверсaнти нa бългaрскaтa грaницa. Лекувa се две години от побоищaтa в лaгерa Герово. В Бългaрия рaботи кaто секретaр-библиотекaр нa читaлище. Aвтор е нa две книги.

- Преди няколко дни се срещнахте с президента Петър Стоянов по повод на мемоарната ви книга за мъченията в сръбския затвор...
- Позвъняването по телефона ме озадачи. Непознат мъж ми каза, че президентът Стоянов ме кани на среща на "Дондуков" 2. Не са ме представяли на Петър Стоянов. По време на тържествата за 3 март на "Шипка" му подадох мемоарната си книга. Не я бях надписала даже.

Оказа се, че президентът, не просто е прочел спомените ми, но те са станали настолна книга за хората около него. Той често ходел пеша из София и се опитвал да разкаже на обикновените хора, че сърбите са ни забивали неведнъж нож в гърба. Когато се разделяхме, той каза, че се радва, че се е запознал с една твърда, истинска българка, но за съжаление хората не познават дори най-близката ни история.

- Книгатa, впечатлилa президента, е зa зверстватa в сръбските концлaгери. Тя е написана, зa да се избaвите от кошмарите или са да се помни кaкво е било?
- Историята на написването и особено на издаването е не по-малко драматичен роман. Книгата бе готова още през 1959 г., но на когото и да я покажех, ме съветваше да я скрия, за да си нямам проблеми с властите. Чак през 1990 г. се заинтересува тогавашният шеф на легия "Раковски" Васил Данев, но ме посъветва да издам кратки спомени на хора от Пиринския край, преминали през сръбските лагери, защото са българи. Брошурата се посрещна добре. Английски учен ме цитира в свой труд за Македония. Чак тогава се намери издателство, което да се престраши и на мои рaзноски да издаде мемоарите. Дори и в този вариант има неща, които са премълчани. Надявам се нашите внуци да имат смелост да говорят за тях.

- Описали сте нечувани жестокости. Смятате ли, че те са присъщи на всички сърби?
- Говорила съм с български затворници от Белене, но там такива издевателства не е имало. Когато напускахме лагера, ни предупредиха да не говорим за него, защото в България има сръбски агенти, които ще ни ликвидират. Смятаха, че имам живот само до границата. Бях 27 килограма. Ако може да се направи филм, няма рaзлика в сравнение с нацистките лагери през Втората световна война. Предполагам, че обикновените хора не са знаели какво става в лагерите. Нямам нищо против сръбския народ, но политиците бяха зверове. В България посрещахме Джилас с цветя. А той до брадата е потънал в кръв. Дори когато вече бях в София, малко преди визитата на Тито, мой познат, служител в Държавна сигрност, ме посъветва да отида в провинцията, защото имало заповед за арестуването ми, за да не би да направя атентат срещу Тито.

- Вие сте свидетел на създаването на "македонския език".
- Най-напред в Македония дойдоха сърби, които заеха ключовите постове. Самият език е бил създаден лабораторно от шепа псевдоучени. В Скопския университет се появи специалност "македонска" филология, в която се прехвърлиха тези, на които не им вървеше учението. Те после тръгнаха по градове и паланки да пропагандират новия език и да говорят, че имало "македонска нация", основана от Александър Македонски. Подобно нещо се опитват за направят със Западните покрайнини, налагайки сърбошопския.

- Свидетел сте и на диверсaнтското движение срещу България.
- Идризово, най-големият затвор в Европа, бе пълен все с българи. Тези, които не издържаха на мъченията, ставаха диверсанти или "теренджии". В книгата си съм разказала за това, как са ги карали да вършат диверсии в България и дори да убиват свои роднини, които не се съгласяваха да се пишат "македонци". Не съм разказала как, за да ги изпитат за издръжливост, сърбите им направили фалшива граница с мъже в български униформи, които говорили без акцент. Били ги жестоко, за да признаят връзките си. Тези, които не издържали и издали, че са диверсанти, ги убили. Останалите продължили да шарят през границата.

- Войната в Югославия измени ли възгледите ви?
- Против това съм да загиват невинни, но правителството на Милошевич заслужава възмездие от Европа. Сред куриозите, на които се натъкнах тези дни, е, че академик Благовест Сендов се писал доброволец в сръбската армия. Не го взели, защото бил стар. Ей това не мога да го разбера. То не в само непознаване на историята, но и живо предателстю.

- А как ще характеризирате българската политика към съседите ни?
- Ние сме единствената балканска държава, която граничи със самата себе си. От нас всички са вземали. Ако с нас ставаше товa, дето става в Сърбия, сърбите първи биха ни нападнали, да грабят от земите ни.

- Какви са плановете ви?
- Търся спонсор, за да издам книгата си на английски. Светът трябва да узнае как са мъчили българите и как са ги карали да се нарекат "македонци".

Разговора води Феня Декaло

[Back]