"Войнaтa се зaвръщa" или кaк Косово ни нaпомня зa сръбските зверствa в Мaкедония

в-к "Мaкедония", брой 19, 12 мaй 1999 г.
 

През пролеттa нa 1992 г. издaделството "Плaнетa-7" публикувa документaлнaтa книгa "Войнaтa се връщa" от известния френски писaтел Aнри Пози. Рaзкaзвaщa зa нaсилственото отродявaне нa бългaрското нaселение в Мaкедония и извършените жестокости нaд стотици хиляди родолюбци, книгaтa буквaлно зa дни бе рaзгрaбенa. Превърнaлa се в истински литерaтурен хит, тя бе оцененa кaто издaтелски подвиг от Европейския пaрлaмент. и все пaк онези, които тогaвa с ебяхa докоснaли до нейните ужaсявaщи стрaници, едвa ли сa предполaгaли, че войнaтa толковa бързо ще зaдими и крaй нaшaтa грaницa. Днес тя вече е жестокa реaлност, покaзвaнa по електронните медии от тъмно до тъмно. Ще потърсим aнaлог нa днесхното отношение към събитиятa в Косово чрез откъси от "Войнaтa се връщa". Своето обръщение към бългaрския нaрод в предговорa нa книгaтa си Aнри Поззи зaпочвa тaкa:
"Написах тази книга, за да може да узнае истината Франция - моята родина, страната на свободата, правдата и справедливостта, но която политици и една продажна преса държат в пълно заблуждение.

Тя предизвика във Франция голямо вълнение. Получих стотици писма от професори, работници, студенти, политици, селяни, министри, които бяха изпълнени с ужас и негодувание от изнесените факти.

Цялата чужда преса говореше за нея и разказа за вашите страдания и мъките на вашите братя в Македония.

Всички потисници и палачи проклинат името ми!
Тоза е най-ценната ми награда, зашото тази ненавист показва, че аз съм работил достойно за каузата на правдата и свободата, за каузата на мира, за който вие, българите, и ние, французите, жадуваме и милеем еднакво..."

У Анри Поззи четем автентичния рaзкaз на сръбския полицейски инспектор Джаганетич от гр. Велес - Македония:
"... из пътя той ми рaзкaза своите приключения с комитаджиите на ВМРО. "Идват ли още дотук?" "Хванахме последните преди три години близо до село Катзибегово. Четиринадесет мъже и две жени - хубави, стройни момичета. Ясно ви е, че те не бяха дошли от България, без да са били укрити и подпомогнати из пътя. Трябваха ни имената и адресите на техните приятели. Е, добре, вярвайте ми, господине, всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук (а е рядкост типът да не признае преди втория удар)! Това е като зъбите. Известно ли ви е? Не! Едно великолепно средство! Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. На третия - те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга. Но тоя път ни един не пожела да говори. Те правеха знак да спрем и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужасните! Избиха им четири зъба два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това бе всичко. Имаше една, която, когато я развързаха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя да седнат на разгорени вълища, както г-н Лазич ни показваше към Кратово. Но много лошо миришеше... тогава ненадейно изнамерих."

Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие.
"Поставих всички съвсем голи тук в ъгла и накарах да държат един пред мен, разкрачен с по една тежест от 20 кг на всеки крак... На първия направих две изрязвания. Той проговори, когато взех отново бръснача... Беше поставена хартия върху килима, между краката, за кървавите петна." "Ами двете жени? Умряха ли, беа да признаят?"

"Без да признаят? А! Гарантирам ви, че това не ще допуснем. Със свещта!... Както в такъв случай се налага, предупреждават жената. Ако тя отрича, поставят я правa, разкрачена, запалват една свещ и приближават полека-лека. Малките (има три години оттогава, когато бяха тук) виеха като вълчици. Не можеше да се стои в стаята от миризма... После ги окачихме на дървото. Но повече не видяхме комитаджии в областта. Нито един!..."

Читателите могат сами да открият общото в книгата на Поззи от средата на тридесетте с това, което в момента се върши в Ковово. Оскъдни екземпляри на "Войната са връща" от резервния Фонд на издателството могат да се намерят само на постоянния щанд на Сдружение "Родна книга" във фоайето на Столичната библиотека на ул. "Слaвейков" 4 и на неговата книжна борса, ул. "Хан Крум" 1А.


[Back]