Ст.н.с. Трендафил Кръстaнов

в-к "Мaкедония", брой 21, 26 мaй 1999 г.

Невежеството на някои български журналисти е оправдано. Но когато те се опитват да опровергават безспорните данни за присъствието на българи в Косово и в други части на сегашна Югославия, живели неорекъснато от IХ век до наши дни, това невежество преминава в престъпно заблуждаване, а може би е и платена поръчка.

След съобщението на историка доц. Пламен Павлов, че в Косово имало 18 наши села, в които сънародниците ни са запазили езика и националното си съзнание и са отделна етническа група (в. "Труд" от 15 декември 1998, с. 5), последва опровержение от някой си журналист, който с такси тръгнал да търси тези българи, но не по селата, където те живеят, а... в градове и питал случайни жители! (в. "Труд", бр. 349 от 29 дек. 1998, с. 24). Още Жан-Жак Русо е казал, че основните носители на една народност живеят по селата, защото в градовете винаги има смесено население.

А за да се разбере прецизно кой какъв е, е необходимо търпеливо дълговременно изследване на цялостния живот на отделни семейства, особено стари жени, които съхраняват както езика, така и различни религиозни и битови традиции, като песни, приказки, заклинания, поговорки и други. Освен това езикът на тези откъснати от българската държава граждани на друга държава, където в училищата се преподава на друг език и на пaзара преобладава официалният език на съответната страна, естествено е, че този език представлява местен диалект на българския език, примесен с множество елементи на официалния за тaзи държава език. Затова не трябва да се търсят книжовни български форми сред население, живяло векове в пределите на друга държава. Достатъчно е да се констатира само български диалект.

Документ за наличието на компактно българско население и в Косово, и в други части на сегашна Югославия представлява съобщението във вестник "Дунав" от октомври 1871 г. Там са посочени много точно официалните данни на османските власти за преобладаващото българско население в областите на Ниш, Скопие и Дебър наред с останалото мюсюлманско население, албанци и латинци. В документа се говори и за българския език на това население, което има свои диалектни особености, разбрани от нашите журналисти от ХIХ век, но нерaзбираеми за сегашния нахален невежа.

Тaзи информация представлява първостепенен извор за българската история. Предлагаме на читателите пълния й текст, отпечатан във в. "Дунав", за да видят как българите и българският език са били прекръстени от сръбския преводач без никакви обяснения на "чисти срби", които били говорели "своимъ сърбским езикомъ"?!
 

На 6 октомври 1871 г., год. VII, брой 616, в. "Дунaв" пише:

"Вестник "Дунавъ" като най-стар лист от всичките провинциални вестници в Императорската държава с надежда, че ще ся послушат доброжелателните му забележки, спеши да направи долните си искрени напоминювания на вестника "Призренъ", който наскоро захвана да са издава в печaтницата на Призренската област.

От когато е захванал да са издава този вестник, ний с крайно благодарение прочитаме общополезните работи, списваеми по един най-красноренив език в Турската страница. Другата страна на този вестник, който трябва да обема в същност съдържанието на преводите на турски, е на сърбский язик.

Преводачът на този вестник, който и да е, рaзигрaва перото си с криви идеи, а може би и съ злонамерени мечтания. В седмия брой на вестник "Призренъ" е кaзано в турската страница следующето:

"Немюсюлманските народи, които са намират в Нишкия и Скопския санджаци даже и в Дебрите, които ся считат, като огнище са въобще Българи, а в Призренския санджак, с изключение на седемстотин къщи Латиндски, всичките други христиени са българи, които съ всичките градове имат доста училища, гдето учат на българский язик."

Когато самата редакция казва на турската страница, че вестникът ся издава на турски и на Българский язици, г-н преводачът на вестник "Призренъ" е дързнал да преведе горния отломък на сърбский язик според както следва:
"Еръ осимъ що се може на и у Нишкий, Скоплянской и Дибарской области по некорико лопода, кои су башъ прави Арнаути, огромна е ве ина сами Христиана, кои су по народности свойой прави Срби исто тако и овде у Призрену и свой неговой области (санджаку), осим само 700 домова латина, савъ осталий народ великого веином християнскога е верозакона, а по народност чисти Срби и говори своимъ Сърбскимъ езикомъ" (подчертано от ред. на "Дунав").

Здравомислящите читатели могат твърде лесно да разумеят, коя е разликата между същността и превода на горния отломък и каква е задната мисъл, с която ся приписва името прави сърби на толкова хиляди Българи, които живеят в окръжието на споменатия вилаетъ.

Въистина Българският язик, който ся говори по ония места макар и да е смесен от чясти съ Сърбския, нъ тази смес в язика никак не може да направи Българите сърби. Источникът на тази смес е преподаванието на сърбски язик от учители, доведени от Сърбия, а по правото да си кажем - познатото мнение на панславизма, който е твърде далеч и съвсем невъзможен за Българите.

Това когато е тъй, т.е. преводачът като приписва на Българите името чисти Сърби и превожда право на Сърбски, той не прави друго, освен да споделя смутителното мнение на Белградския лист "Иединство", който в един от последните си броеве като сърадваше вестника "Призренъ", че ся издава от едната страна на Сърбский язик, наричаше Призренската област Стара Сърбия и подмяташе дума за съединение.

Следователно, ний ся задоволяваме в тоя случай, да призовем вниманието в редакцията на вестник "Призренъ".

"Съ последната поща редакцията на Белградскиа вестник "Иединство" ни връща 616 ий брой от в. "Дунавъ", в който бяхме обнародвали искренни забележки към редакциата на в. "Призренъ", на която показахме по кой начин испълнява длъжностите си преводачът на този вестник. Редакцията на Белградския вестник ни завелязва още, че не желае от сега нататък да прави замяна с в. "Дунавъ". Тази постъпка на Сърбският орган ни благодари твърде много. И как да не ни благодари, когато виждаме, че искрените ни думи са попарили дробът на вестник "Иединство", съгласно с пословицата: искрените думи всякогаш огорчават злобните сърдца на враждебниците?

Макар редакцията на "Иединство" да не приема да прави замяна с нас, ний ще са абонираме на листа му, и колкото пъти видим, че блядослови, ще му отговаряме както трябвa и без да правим някакъв недостатък, ще пресичаме езика му като с остра сабля."

[Back]