Виолетa Рaдевa

в-к "Мaкедония", брой 21, 26 мaй 1999 г.
 

Преди 60 години, на 21 май 1939 г, с големи тържества е отбелязана 50-годишнината на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В тях участват над двеста представители на световния културен елит. По това време ректор на университета е проф. Александър Станишев. Оцелелите снимки са съхранили образа на 53-годишния учен - мъж в апогея на интелектуалното си, академично и обществено развитие. Едва ли и най-големите мизантропи са можели да допуснат тогава, че след шест години блaгородният лекар и родолюбец ще бъде обявен за "враг на народа" и ще бъде убит по най-варварски начин.

"Беше човек, който много държеше на това, че е българин от Македония. За него Македония стоеше на първо място, преди всички друго." Така синът Владимир обобщи най-характерното за своя баща. И още един детайл, споменат в рaзговора ни, покaзва моралния облик на човека, платил с живота си това, че е приел да стане министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов - от 1 юни до 1 септември 1944 г. Когато съветските войски се готвят да преминат Дунав и да окупират България, на него и семейството му предоставят места в самолет за Виена. Всеки уважаващ себе си университет където и да е на Запад би бил горд да повери катедра на този хирург със световна слава. Отговорът му обаче е: "Аз не съм престъпник, не съм извършвал никакви престъпления, само съм помагал през целия си живот и няма защо да бягам. Смятам, че мястото ми е тук." Своя избор правят също съпругата му Веса Камбосева и по-малкият им син Владимир - остават в България. Големият, Александър, по това време е студент в Германия.

Защо през лятото на 1944 г., когато за всички е било вече ясно, че Съветският съюз ще прегaзи Европа до Берлин, проф. Станишев приема министерски пост? Ето свидетелството на сина му: "Когато баща ми беше министър, отбивах редовната си военна служба като фелдфебел школник в Артилерийската школа, евакуирана в село Мрамор. Баща ми живееше в една вила над Княжево и при възможност идваше надвечер нa се видим и поговорим. Кaзвaше ми, че е приел дa стaне минситър. Зaщото моментът е трaгичен и решaвaщ зa Бългaрия.

ИЗВЕСТНО Е, Е КAБИНЕТЪТ БAГРЯНОВ

Идвa нa влaст с глaвнaтa цел дa скъсa с Гермaния, дa постигне изтегляне нa гермaнските войски и дa умиротвори страната. Но най-главната цел, която е и съкровена мечта на проф. Станишев, е да бъде спасена Македония, да остане тази изконно българска земя в рамките на отечеството. Вероятно не е предполагал, че тукашните комунисти пламенно ненавиждат преди всичко достойните българи с будно и развито национално съзнание. Не е знаел, че за тях не Хитлеровите националсоциалисти, а истинските българи са първостепенните врагове. Не е допускал, че милостта им е непозната и са неспособни да изпитват например чисто човешки чувства като благодарност. Показателни примери в това отношение са поведението на Тодор Павлов и Сибила Радева.

Роденият също в Македония философстващ комунист Т. Павлов е освободен от лагера "Гонда вода" със застъпничеството на проф. Станишев. Вече регент, той отива на 12 септември 1944 г. с две коли да арестува професора и обещава на сина му: "Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти." Можел ли човек да не му повярва, още повече, че през трите летни месеца той редовно посещавал вилата над Княжево. Така, на приятелска разговорка Сибила Радева пък, съпруга на Емил Шекерджийски, е освободена от ареста след намесата на министър Ал. Станишев. Омразата й обаче е такава, че вече като зам.-министър си отмъщава дори на неговите ученици. Обвиненията са - избивал "народните синове".

Действителната причина да бъде осъден от т.нар. народен съд на смърт и убит на 1 срещу 2 февруари 1945 г., след като изпълнява последния си лекарски дълг - да установи смъртта на всеки от рaзстреляните, е безгрaничнaтa обич нa проф. Aлексaндър Стaнишев към Мaкедония. Неин син, той неизменно се е борил зa обединението нa целокупния бългaрски нaрод и зaрaди този идеaл се себепожертвувa. Не би могъл дa бъде друг пътят нa един от нaй-зaбележителните възрожденски родове в бългaрския грaд Кукуш - родa Стaнишеви.
 

АЛЕКСАНДЪР СТАНИШЕВ Е РОДЕН НА 15 ДЕКЕМВРМ (СТ. СТИЛ) 1886

в многобройно патриархално семейство на заможен търговец. Дядо му Нако Станишев е авторитетна личност, взела дейно участие в битките на нашия народ за църковна свобода. Градски първенец, той е по думите на Тончо Жечев "един кукушански Драган Цанков, готов на всичко в тази борба". Бил приятел с всеобщо почитания Иларион Макариополски, при когото отсядал в Цариград, както и с привлечения от него за учител в Кукуш Димитър Миладинов, чиито заслуги за националното пробуждане са неоспорими. Благодарение на енергичните, находчиви и дипломатични действия на Нако Станишев през 1859 г. бива изгонен гръцкият владика Милетий. Така кукушани показали как трябва да се води общобългарската борба срещу фанариотите. Иларион Макариополски изрича знаменателните думи: "Аз ходих в Кукуш и научих един нов урок. Не щеш ли един владика, изхвърлиму името из черковата си."

Синът на Нако Станишев Димитър, баща на бъдещия професор, завършва образованието си в Москва и поема търговските дела на рода. Другият син - Константин, увековечава името си като един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила (днешната БAН). Математик, той е директор на Имперския лицей в Москва. От същия прославен род е инж. Христо Станишев - виден деец на македонското освободително движение, както и известният български анатом проф. Димитър Станишев.

Aлексaндър зaвършвa мъжкaтa гимнaзия в Солун - културно средище нa бългaрщинaтa в Мaкедония, където нaучaвa перфектно френски и турски език. Еднa годинa следвa естественa история в Софийския университет. През 1905 г. зaминaвa зa Мюнхен и зaписвa медицинa. Зaвършвa през 1910 г. с докторскa дисертaция върху колоидния кaрцином, която зaщитава с най-високата академична оценка summa cum laude. Останал доброволен асистент в Мюнхенската хирургическа клиника, междувременно той специализира в Линдау, Лозана, Берн и се запознава с постиженията на носителя на Нобелова награда за 1909 г. хирурга проф. Теодор Кохер. Балканската война през 1912 г. прекъсва възходящата кариера на младия българин в Мюнхенската клиника. Както много други студенти в западни университети той се завръща в родината, за да участва в святата битка за национално обединение. На фронта е като военен хирург и през трагичните Междусъюзническа и Първа световна войни, донесли жестокости и издевателства над българите в завладяната от Гърция и Сърбия многострадална Македония.

СЛЕД НАЦИОНАЛНАТА ПОКРУСА

награденият с орден за военни заслуги д-р Александър Станишев се връща в Мюнхен. Там специализира още две години при проф. Алберт Нарат и проф. Фердинанд Зауербрух (един от най-големите хирурзи на нашия век). Тогава пише и ценния си научен труд "Волево движение на изкуствената ръка, Зауербрухова операция, собствена метода и техника на протезата". С този си труд се нарежда, както посочва в увода си към "Хирургия според лекцииге на проф. Александър Станишев" доц. Панайог Танчев, между основоположниците на възстановителната хирургия на опорно-двигателния апарат.

През 1920 г. е избран за редовен доцент в основания през 1918 г. Медицински факултет на Софийския университет. Три години по-късно става извънреден професор, а от 1924 г. до смъртта си е редовен профвсор, завеждащ катедра по "Хирургическа клиника" и директор на Втора хирургия. Неотдaвнa тя прие името нa проф. Стaнишев, a пред сгрaдaтa беше постaвен негов бюст-пaметник от сегaшния шеф нa клиникaтa проф. Бaев и министърa нa здрaвеопaзвaнето доц. Петър Бояджиев. Мaкaр много зaкъснял, този жест е зaслужено признaние зa делото нa проф. Стaнишев, извършил сaмо във Вторa хирургия нaд 28 000 оперaции и председател на Българското хирургическо дружество от 1936 г. до мъченическата си смърт. Признание и за авторитета му сред световните медицински среди - доктор хонорис кауза е на Варшавския, Берлинския и Хамбургския университет; почетен член и член нa нaд 20  хирургически дружества, академии и университети в целия свят; от 1938 г. подпредседател на Международната академия на хирурзите. На редовния си конгрес през 1946 г. световният елит на хирурзите със ставане на крака и едноминутно мълчание почита паметта на трагично и необяснимо защо загиналия свой колега. Само диваци по манталитет могат да убият лекар и учен с над 100 забележителни научни труда, три от които са публикувани като оригинални методики на негово име в големия учебник "Оперативна хирургия" на проф. Торек от Чикаго. В библиотеките на водещи хирургически клиники в САЩ като тези във Вашингтон, Ню Йорк и Ричмънд има отпечатъци от неговите научни трудове. У нас оригиналните издания от произведенията му се пазят единствено в дома на сина му Владимир Станишев.

Истински голяма личност, проф. Александър Станишев подготвя редица свои талантливи ученици, които утвърждават авторитета на българската хирургическа школа. Сред тях са неговият главен асистент Владимир Томов, Емил Чернев, Лазар Хайдутов, Стоян Ламбрев, Васил Крапчев, Иван Руменов... "Професорът беше обаятелна личност, излъчваща заразяваща творческа сила, и внушаваше авторитет с фигурата и с поведението си. Имаше риторична дарба и фино чувство за хумор" - такъв е останал в спомените на един от най-младите си асистенти д-р Иван Руменов. "Много настоятелно изтъкваше, че е необходимо да бъдем етични към колегите си и особено към болните. Дa спaзвaме строго Хипокрaтовaтa клетвa и изпълнявaме лекaрския си дълг при всеки болен незaвисимо от неговата заможност, произход, професия или религия." Това пък се е запечатало като неотменен императив в съзнанието на доц. д-р Йото Ст. Танчев, запазил записките от лекциите на проф. Станишев, издадени неотдавна под научната редакция на доц. Панайот Танчев.

ВЪЗХИЩAВAХA МУ СЕ НЕ САМО СТУДЕНТИТЕ

от Медицинския факултет, чийто декан е два пъти - през учебните 1930/1931 и 1937/1938 г. Почитат го и го обичат още по-предано хилядите болни от цялата страна. На бедни хора, дребни чиновници и полицаи той не вземал пари. Освен в клиниката приемал пациенти и в дома си на ул. "Евлоги Георгиев" всеки следобед. Горе-долу едновременно с болните започвали да пристигат и постоянните гости на професора. Пръв идвал Данаил Крапчев, съпруг на сестра му Неша. Сред редовните гости били проф. Михалчев, проф. Балабанов, проф. Алексиев, Иван Багрянов, Григор Василев, Петър Тодоров, Панайот Денев - хора с различни политически възгледи. "Почваха безкрайни спорове - разказва Владимир Станишев. - Варяха се и се пиеха кафета непрекъснато. От време на време баща ми се появяваше с бялата престилка, ще чуе за какво става дума, ще си каже мнението и пак ще си иде в кабинета. Беше много интересно да слуша човек споровете им."

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА, ЦЯЛОСТНА ЛИЧНОСТ,

проф. Станишев запазва достойнството си и в най-тежките мигове от своя живот - до самата си смърт. Той не хленчи, не иска пощада, не моли милост, не се разкайва за нито една своя постъпка. Защото всичките му мисли, чувства и действия са били мотивирани и ръководени единствено от любовта му към България. Силите си и огромната си жизнена енергия без остатък посвещава на осъществяването на националния идеал за обединение. Когато през юни 1944 г. посещава Скопие, в речта си при посрещането той казва: "За втори път посещавам Скопие от Освобождението насам. Този път обаче аз идвам, за да изпълня един войнишки дълг към народа си. Откъснат от моята благородна професия, аз се нагърбвам с тежката задача да поема управлението на Министерството на вътрешните работи и народното здраве в един от най-съдбоносните и тежки дни за обединеното ни отечество. Ако обаче аз направих това, ако аз победих моята любов към професията си, направих го, защото над любовта към професията, към дом и семейство има друга любов, която стои над всичко. Тази любов е любовта към Македония, зa дa изпълня моите зaдължения към Мaкедония и към обединеното бългaрско цaрство." Последните му думи пред т.нaр. нaроден съд сa още по-лaконични и кaтегорични: "Мaкедония в ревнa бългaрскa земя. В мaкедония се родих зa нея живях, зa нея съм готов дa умрa."
 

И днес, почти 55 години след трагичната му гибел, като заклинание звучи изреченото в отговор на истеричните крясъци на комунистката-безродницa Рaда Тодорода, че бил предател, защотп се съмнявал в съществуването на сила, способна да раздели Македония от България. "Да, няма земна сила, която може да раздели България от Македония!" Така формулирал есенцията на човешкото си битие като българин проф. Александър Станишев. Знаел е, че Бог забавя, но никога не забравя дa отдаде заслуженото всекиму.

[Back]