Георги Митринов

в-к "Мaкедония", брой 23, 9 юни 1999 г.

В Бългaрия твърде мaлко се знaе зa процесите, които се извършвaт сред бългaрите мохaмедaни в Зaпaднa Трaкия днес. Тaкa нaред с публикувaнето нa "Грaмaтикa нa помaшкия език", "Помaшко-гръци речник" и "Гръцко-помaшки речник" през 1996 г. в Солун, в Ксaнти (Зaпaднa Трaкия) е зaпочнaло издaвaнето нa притуркa към местне вестник, списвaнa нa местен бългaрски родопски диaлект, озaглaвенa "Гaзетa помaцки" (Помaшки вестник).

Разбира са, за списванета на притурката, съдържаща две страници, е използвана гръцката графична система. Отстрани на заглавието, с по-дребен шрифт, е отбелязано териториалното й разпространание: Анатоликис Македониас, Тракис (Източна Македония, Тракия).

 
С любезното съдействие на г-н Спас Ташев предоставяме на вниманието на читателите на в. "Македония" съдържанието на един брой на притурката, датиран от 3 септември 1998 г. Няколкото текста, които са включени в броя, са изписани отначало на български родопски диалект с гръцки букви, след което под заглавие Перилипси (Резюме) е предадено накратко съдържанието им на гръцки език. В края на притурката е отпечатана азбуката на т.нар. "помашки език", като над нея е изписано напътствие Научем алфавитана (научна аабуката!). Похвално е усърдието на списващите притурката да образоват българите мохамедани, но да ги пита човек къде бяха те близо 75 години, когато на българското мохамеданско население в Западна Тракия бе забранено от гръцките власти дори да говори на родния си български език и за такова провинение българите мохамедани бяха интернирани по островите в Егейско море подобно на тракийските българи в началото на 20-те години.

Интересно в случая е, че се откриват разлики между азбуката, изписана в "Помашко-гръцки речник", и тази, използвана в притурката, където нехарактерните за гръцкия език звукове са предадени чрез удвояване на буквения знак: ж - зз, ш - сс, ч - тзз, тсс, дж - тзз и др. Явно удвояването е направено с цел по-добро графично оформяне на текстовете, но в такъв случай се оказва, че публикуваната в "Помашко-гръцки речник" азбука е трудно използваема по причини от техническо естество.

Прави впечатление, че в три от публикуваните четири текста е споменато името на Продромос Емфиетзоглу и неговата фирма "Миханики А.Е.", тъй като той подкрепя финансово Петрос Теохаридис в съчиняването на т.нар. "помашки език", а и всяка инициатива, свързана с откъсването на българите мохамедани от българския им корен или от засиленото турско влияние върху тях.

В текста на цялата лицева страна, озаглавен "Хубаф хабер", е дадено резюме от изказване на Емфиетзоглу на някакъв форум, свързан с развитието на Западна Тракия, според когото изостаналостта на този район може да се преодолее с прокарването на европейски транспортни коридори, свързващи Финландия с Гърция при Дедеагач и Турция с Адриатическото крайбрежие през Северна Гърция, с построяване на далекопровода Бургас - Дедеагач и на голяма водноелектрическа централа на р. Места, за да не се влияе енергийната система на Северна Гърция от подавания от България ток. В заключение се казва, че от изоставено и забравено място Западна Тракия ще се превърне в развит европейски район. Дано това по-бързо стане, защото там все още има българомохамедански селища без електричество, без телефони и удобни пътни връзки - резултат от досегашната гръцка политика към българското население.

От материалите, публикувани на втора страница, посветени на: проведен празник в стария Ксанти (Йортойе на старо Искече), на проведен панаир в околностите на Гюмюрджина (Панаирен на Алан тепе) и на началото на учебната година (Отваретсо мечитвесе), несъмнен интерес представлява вторият. От написаното разбираме, че панаирът, провеждан ежегодно на 20 август на "Комотинскине помацки барчини", е със стари традиции и на него се събирали най-вече помаци, т.е. българи мохамедани от цяла Западна Тракия. На този събор присъствал и г-н Емфиетзоглу, чиято фирма оказвала помощ по организирането и провеждането му. Но това не се харесало на представителите на турския консул, които направили всичко възможно да осуетят провеждането на събора. Според вестника турците били подкрепени и от областния управител на ном (област) Родопи с център Гюмюрджина. Въпреки всичко съборът бил проведен.

Твърде късно гръцките власти се сблъскват с пагубните последствия от умишленото турцизиране на българомохамеданското население в Западна Тракия и главно в Гюмюрджинско, провеждано от тях близо 80 години. За тези пагубни последици пише още патриарх Кирил, според когото в началото на 40-те години цели села в Гюмюрджинско са потурчени (Кирил патриарх български, Българомохамедански селища в Южни Родопи, С., 1960 г., с. 91). Но да оставим гърците и да видим какво прави българската наука по този въпрос, свързан с турцизирането и гърцизирането на българското мохамеданско население в Западна Тракия. Нищо или почти нищо.

Някой ще каже, че българските учени не са били допускани там, за да изследват това българско население. Но това не е направено и през 40-те години, когато тези територии са в пределите на България, а по повод създаването на т.нар. "помашки език" са публикувани едва няколко критики, сред които една на Института за български език при БАН (Съчиненият "помашки език" - български диалект от родопски тип, Български език, 1996, кн. 3, с. 1-9) и една на проф. Иван Кочев (За така наречения "помашки език" в Гърция, Македонски преглед, 1996, кн. 4, с. 43-60). А за отношението на някои български учени към този проблем ще цитираме две извадки от последната статия:

"Обидно е за българските учени тепърва да доказват очевидни истини, които много добре се знаят както в Гърция и Турция, така и по целия свят" (с. 42); "Да се създават още пет-шест нови "езика" върху българската езикова снага в най-ново време вече е невъзможно. Всички задгранични опити имат единствено политически смисъл и не представляват обект за изследване от страна на обективната лингвистика" (с. 56). Буди недоумение това отношение, защото и през 1945 г. цял свят знаеше, че българското население в географската област Македония говори български език, а днес вече цял свят знае, че има македонски език, та даже и в България са принудени да приемат този факт.

Задачата на българската наука е да се противопоставя на всякакви опити, пък били те и съвсем лаически и несериозни, за асимилация на българско население, останало зад граница, в заграбени от съседите ни територии, за да не разберем някой ден, че цял свят знае за съществуването на "помашки език" в Западна Тракия, който няма нищо общо с българския и е говорен от древното гръцко племе агриани, живяло по тези земи.

[Back]