Георги Митринов

в-к "Мaкедония", брой 23, 9 юни 1999 г.

В брой 42 от 15.02.1999 г. на в. "Демокрация" бе публикувано кратко съобщение, че в страната се разпространява подписка по инициатива на Демократическата партия на труда, оглавявана от Камен Буров, за подписване Рамковата конвенция за малцинствата без интерпретираща декларация и за прианаване на "помаците" като отделно малцинство. Споменава се и това, че ако двете условия не бъдели изпълнени, щяло да се стигне до международен скандал.

В случая журналистите бяха раздухали несбъднатите мечти на лицето Камен Буров, което не може да твърди, че дори в родното си село Жълтуша, Ардинско, е поддържано от болшинството свои съселяни. Редно е да се отбележи и това, че название "помаци" се възприема като обидно от местното българомохамеданско население и употребата му е неуместна. Що се отнася до превъплъщенията на Камен Буров, то те са безкрайно интересни и разнообразни. Отначало той бе решил да става писател, като бе влязъл в антуража от "самобитни" местни родопски тaлaнти на писателя Николай Хайтов, но, изглежда, тази лъжица се оказа голяма за неговата уста.

После реши да стане кмет. А то било лесно. Написваш едно писмо до БНТ, в което критикуваш стария кмет за битови неуредици в селото, излъчват репортаж по телевизията с твое секундно участие на обвинител и на следващите избори вече си избран за този пост. Пред теб се отварят вече други хоризонти. В мътните времена на настъпилите демократични промени незнайно как българинът мохамеданин Буров се озова в САЩ на някакъв семинар, от който се завърна с твърдото убеждение, че е "помак" и че трябва да създаде "помашко" малцинство в България. Но как се създава нещо, което не съществува? В случая с празни приказки. Така завършилият средно образование самоук специалист по история и етнография твърди в едно свое изявление на страниците на в. "24 часа" от 8.10.1998 г., че празнично-обредната система на българското мохамеданско и християнско население е много различна, което не е вярно, защото езически и християнски елементи се откриват в много от традиционните празници на жълтушенци. До абсурд стига неукият г-н Буров с твърдението си на същото място, че "помаците" били изповядвали исляма и преди падането на България под османско владичество - 1396 г.

От откритите досега оскъдни османски документи, свързани с миналото на ИзточнитеРодопи, е чидно, че през XVII век например в този район е съществувало едно село - Бял извор, което в 1614 г. има 73 християнски семейства, а в 1652 г. - 100 такива (Ел. Грозданова, Българската народност през 17-и век. С., 1989, с. 460). Според Камен Буров в джамията на с. Жълтуша имало каменна надгробна плоча, на която било отбелязано, че местните българи приели исляма доброволно. Бихме попитали "арабиста" Буров как се появи тая плоча, след като до началото на 90-те години никой не бе и чувал за подобно нещо. Пишещият тези редове лично е преглеждал надгробните камъни на жълтушенското гробище и такъв писмен паметник не е открил. За такава плоча говори и друг "помак" - Салих Бозов от с. Войкова лъка, Рудоземско, но и тоя "писмен паметник" никой не е виждал. На г-н Буров само ще споменем за легендарната мома Жълтуша, чието име носи родното му село, за сподвижниците й Аргир и Бойчо. Всичките те зaгивaт в борбата срещу помюсюлманчването на местното българско население и народната памет ги е обезсмъртила (Б. Дерибеев, Ахрида, С., 1986, с. 251). Преданието за подвига на мома Жълтуша е разпространено освен в Ивточните Родопи и в Смолянско.

Но да спрем с "научните" напъни на отделни фанатизирани самодейци с антибългарски настроения и да видим на чий гръб се опитва да се опира г-н Буров. В рубриката "По света и у нас" на БНТ, излъчена на 5.05.1993 г., бе споменато, че тогавашният кмет на с. Жълтуша, Ардинско, Камен Буров е поискал официално съдействие от американския посланик у нас Хю Кенет Хил за признаване на "помашки" етнос в България, защото "помаците" в България били 400 000 и при преброяванията били вписвани в графа "Други". Болшинството българи мохамедани, които се самоопределят като българи, изповядващи исляма, са записани кaто бългaри, a отделни фaнaтици, възприемaщи се кaто чужди нa роднa земя и нa брaтятa си хрситияни, логично сa зпaисaни кaто "други". Тук му е мяотото да отбележим, че е глупаво самохвалство г-н Буров да говори от името на всички българи мохамедани, защото неговите поддръжници са една шепа религиозни фанатици и заблудени хорица.

Крайно време е българоките журналисти да спрат да правят евтини сензации със сламени чучела като Камен Буров, които колкото и безобидни да са, вършат своята пакостна роля. Иначе са него може още да се пише. Според запознати с дейността му хора преди няколко години изпратил писмо до някаква ислямска организация с молба да се помогне на мюсюлманското население на едно българско родопско село, след което била получена парична помощ за с. Жълтуша. А най-новият му подвиг бил, че през миналото лято развеждал из Родопите някакъв грък, който събирал материал от родопските говори, сигурно за да докаже българските корени на местното население. И макар че това са сведения от втора ръка, нищо чудно да се окажат истина. Сега за г-и Буров и партията му остава да чакат следващия подходящ момент за изява, я при някои избори, я при някой дебат в Народното събрание, когато пак ще размахат заканително пръст. А тези, които познават лицето Камен Буров, ще продължат да се чудят какво ли ще бъде следващото му превъплъщение.

[Back]