Няма да дадем нито едно гражданство на депортиран,
казва Никола Клюсев, министър на отбраната на Р Македония, в специално интервю за в. “Македония”

в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г.
 

Академик Никола Клюсев е роден в Щип през 1927 г. С многобройните си статии и книги, с участието и ръководенето на много македонски и международни научни проекти той се нарежда сред най-големите икономисти на страната.
Неговото име е свързано с първото правителство на независима Р Македония като неин пръв премиер, с референдума за национална независимост, с националната валута.

Обшественик, поет, политик, той е човек, готов да отговори на всяко предизвикателство. В правителството на Любчо Георгиевски акад. Клюсев е министър на отбраната на Р Македония.


 
- Г-н министър, каква е ситуацията на Балканите след примирието?
- На 9.06.1999 в 21,15 ч. бе подписан военно-техническият анекс на мирния договор. В този договор са изчистени проблемите около изтеглянето на югославската армия и полиция от Косово и влизането на силите на НАТО и ООН там. Нормално е те да извършат прилагането на договора за примирие и да осъществят мироопазваща мисия с всичките й хуманитарни аспекти, както и поделянето на Косово на 5 зони. В тях ще се установят намиращите се в Р Македония германски, френски, британски, американски, а по-късно и руски сили. Ние приветстваме подписването на мирния договор. С това се създава успокоение и у нас, и на Балканите. Завършва една трагична акция на Милошевич, която създаде много щети, много тревоги и много жертви. По-рано в бившата югославска територия, а сега и в Косово.

Международната общност осъжда тези великосръбски амбиции. Аз се надявам да не се раждат вече други великодържавни претенции в други страни. Всякакви такива еаант и сънища за велики държави завършват трагично, така както завърши и системата на Милошевич. За нас е важно да обърнем поглед към бъдещето, да забравим проблемите от миналото. Европейските ценности трябва да ни обединят и всички балкански държави да изградим едно по-щастливо, демократично общество.

Р Македония излезе много ощетена от тази криза. С огромни загуби в икономиката, транспортните връзки, във връзките с партнъорите от чужбина, във високото социално напрежение от големия ръст на безработица и, разбира се, огромното бреме, което тежи върху слабите икономически плещи на държавата. Това е една 300 000 на армия от бежанци, от които 80 000 заминаха в други държави. Според нашата официална статистика тук останаха около 276 000 души и още около 20-30 000 нерегистрирани бежанци.

Всички тези проблеми, които отбелязах, създадоха тежко икономическо състояние, защото финансовите и материалните ни ресурси привършиха. Ние нямаме повече икономически ръст да издържаме подобна тежест. Затова очакваме, както е според мирния договор, всички бежанци да се завърнат по домовете си. Ние употребяваме понятието "бежанци", но не в класическия международен смисъл. За нас това са насилствено депортирани лица от Косово, на които оказахме временна хуманитарна помощ. С края на кризата се изработва нова програма за тях. Ще бъдат създадени нормални условия за живот в Косово, за да могат всички да се върнат обратно. Ние няма да позволим и няма да дадем нито едно гражданство, защото това са депортирани хора, които трябва да се върнат у дома. Така се договорихме и с международната общност, НАТО и ООН.

- Кога ще започне тяхното завръщане по домовете?
- Според първата оценка ще трябват най-малко 2 месеца, за да се създадат необходимите условия, когато първата група бежанци ще може да се завърне. Трябва да се формират екипи от специалисти, да се оценят разрушенията, да се определят подпомагащите фондове.
Трябва да се набележат новите квартали за строеж, монтажните работи и др. Затова смятам, че този процес може да продължи до края на годината, а може би и цяла година, докато се изтеглят всички бежанци.

- Какво ще бъде участието на Р Македония в следвоенното възстановяване на Косово?
- Ние се подготвяме сериозно и сме информирали международната общност. На посланика на Испания в НАТО г-н Хавиер Руперес заявихме открито, че бихме искали силите на НАТО в Р Македония и дипломатическият корпус да лобират за Македония, за да може тя да стане изпълнител. на по-голям брой проекти за реконструкция и възстановяване на разрушените обекти в Косово - жп линии, болници, училища, къщи и т.н. Бихме искали да ангажираме десетки строители, да използваме възможностите си в инженерните и техническите организации. Искаме нашите строителни материали и другите индустриални мощности да бъдат в полза на нека го наречем План "Маршал" за Балканите. Възнамеряваме да се приготвим бързо и добре за това, за да придобием максимална печалба, защото най-много сме пострадали. Всеки месец икономическите ни загуби възлизат на 150-200 млн. долара.

- В средата на кризата Р Македония постави въпроса да бъде приета по-бързо за член на НАТО. Как виждате развитието на този процес?
- Нормално е след огромните трудности, които понесе, Р Македония да не е в една група с всички останали 9 кандидатки.

С цялата своя енергия, любов и участие Р Македония показа на дело, че е по-сериозният кандидат. Страната ни икономически не е достатъчно развита и някои стандарти не могат така бързо да се уеднаквят. Това показва, че присъединяването е процес, който ще трае повече години. В този аспект смятам, че страните-членки на НАТО, би трябвало да променят критериите си, да не ги бюрократизират. Иначе лесно биха могли да приемат всички богати страни.
Ние на дело доказахме, че сме съюзници на НАТО. В това ни увери и министърът на отбраната на Великобритания, който каза, че Македония е "нашият най-сериозен и най-голям съюзник на Балканите". Това не е казано случайно. Всички делегации, които ни посещават, подчертават това. Ще видим ще удържат ли думата си.

- Предстои откриването на щаба на многонационалните мироопазващи сили в Югоизточна Европа (ММСЮЕ) в Пловдив. Как ще участва в него Р Македония?
- Известно е, че Македония също е член на ММСЮЕ. Ше се представим с един висш офицер в щаба на тези сили, който ще е политически съветник и ще бъде посочен от Генералния щаб. В щаба ще има още двама души с различни функции.
Македония приветства учебните програми и другите дейности на многонационалните мирни сили. Надяваме се те да бъдат стожер и добра парадигма и за другите региони в света. За нас е много важно, че със създаването на ММСЮЕ се отваря пространство за сътрудничество и в други области. Известно е, че Балканите са били източник на войни и проблеми. По този начин, със сътрудничество в най-чувствителната сфвра - военната, още по-успешно би било сътрудничеството на икономическото, културното, научното, спортното поле и т.н. Така ще се отворят страните на полуострова. А с добра сътрудничество заедно ще можем да изградим нов, демократичен свят.

- Преди около седмица ВМРО-ДПМНЕ издигна идеята македонски младежи да се обучават в български висши военни заведения. Как се приема тази идея?
- Още не е изработена окончателната програма за това. Ние имаме програми за изпращане на отделни хора от нашата армия на обучение във висши академии в различни страни - Германия, Америка, Турция. Защо да не изпратим и в България. Аз посетих вашата военна академия. Това е образцов център и смятам, че с удоволствие ще изпратим наши кадри да се обучават там. В Македония също има Военна академия. Не трябва да драматизираме това, къде ще пуснем наши школници. Ние разглеждаме България като приятелска страна, като близка страна. Ще има обмен във всички области на нашия живот, така е и в отбраната. Ще ни бъде много приятно във Военната академия "Г.С. Раковски" да видим наши хора, които да придобият висши военни чинове.

Наскоро се върнаха офицери, които завършиха академията на националната отбрана на САЩ. Колегата полк. Саво Янев завърши турската военна академия и сега е подсекретар в министерството. Да се надяваме, че и момчетата, които завършат вашата академия, ще станат утрешни ръководители в нашата армия. Това в съвсем нормално.

Разговора води Таня Казанджиева
(Съвместна публикация с в. "Българска армия")

[Back]