в-к "Македония", брой 26, 30 юни 1999 г.
- Г-н Лучников, книгата ви "Великото безумие" е втора част от трилогия.
Тази аодина първите две книги бяха издадени за втори път. "Великото безумие"
е посеетена на борбите на македонските българи. На 121 стр. четем следното:
"Колко обедняваме потока на съзнанието си, като го наричаме сухо "мисли".
Всъщност, оставен на воля, този поток прилича повече на сън, при който
и спомени, и някакеи други образи се подбират и съчетават така странно,
сякаш искат да ни покажат колко непознаваем е този Божи свят не само около,
но и в самите нас." Тези чувства и мисли ли ви водеха при създадането на
романа?
- Не точно това, но книгите на трилогията са плод на едни вглъбен размисъл
върху нашата история, едно желание тя да се разбере. Да се почувства душевността
на хората, които са я създавали. Помъчих се да си представя как тези хора
са изживявали нещата. Иначе нашата история е много силно манипулирана от
различни влияния. Фалшифицирана, изкривявана, подчинявана на дребни политически
или партийни съображения. Исках да я изживея, да я видя такава, каквато
е била. Моите герои без никакви користни съображения се отдават на делото.
Във "Великото безумие" е развита идеята, която присъства и в трите книги:
достойнството на един народ и чувството му за свобода, чувството за принадлежност
към родината е нещо, което невинаги е рационално, полезно, прагматично,
но без него народът не може да съществува, иначе той се лишава от душа.
Целта ми е била да се намери душевността в нашата история, която не се
влияе от никакви външни манипулации. Априлското въстание, Илинденското
въстание - това са героични изживявания на народното съзнание, използвани
користно от политици. Но това не намалява тяхната святост, техния подвиг.
Саможертвата е висшата проява на човека, тогава той разбира, че има нещо
по-скъпо от живота - родината.
- Читатели вероятно оа си питали наистина ли у вас са попаднали записките
на Димитър Карталски - както пишете в предговора.
- Не, това е литературен образ. В тези записки са отразени много спомени
и писания на действителни герои, които са синтезирани в образа на Карталски.
Те за себе си са автентични като изразители на епохата.
- Героят ви, преминавайки през Илинденското въстание, се разочарова.
Става ли и по-мъдър?
- Разочарованието на Димитър Карталски е всъщност покруса от това,
че неправилно са използвани подвизите на народа. Но той си остава привърженик
на безумието като изява на принадлежност към хората, към нацията. Никога
не изневерява на своите убеждения. Единствената възможност на народа да
изживее всички страдания е да остане верен на своята национална същност.
- Наскоро македонският президент Киро Глигоров каза в интервю за
френски вестник, че се гордее с Илинденското въстание.
- То е едно спонтанно въстание на македонските българи, невдъхновено
отвън, не е подтикнато от България - дори тогава тя малко се е отдръпнала.
Много голяма грешка и престъпление към паметта на македонските борби е
съсредоточаване вниманието върху Илинденското въстание и пренебрегване
на Охридското от септември 1913 г. Това въстание е един протест срещу Букурещкия
договор. То е по-мащабно - въстаниците пленяват цял сръбски полк заедно
с командира му. Те са успели да освободят Охрид, Струга, държат известно
време доста голяма територия. Целта и на Илинденското, и на Охридското
въстание е била една - освобождаване на Македония.
- Има още един подвиг на македонските българи, описан от вас...
- В Крагуевац през 1914 г. сърбите организират клетва на войници българи
от Македония, канят посланиците и военните аташета на великите сили - да
докажат, че тези младежи са "прави сърби". Но българите започват да пеят
"Шуми Марица" и да викат: "Не щем да се кълнем на сръбския крал!" Сърбите
им нанасят побой, има и убити. Става дипломатически скандал. Най-голямото
кощунство в българската история е премълчаването на този подвиг, който
навремето е отзвучал в цялата европейска преса. В английския парламент
е имало питане до премиера Лойд Джордж, който отговаря, че безспорно Букурещкият
договор е бил грешка, както и поставянето на Македония под сръбска власт.
Забравяме за този подвиг, днес национален нихилизъм мори българската нация.
[Back]