в-к "Македония", брой 4, 27 януари 1999 г.

Македонският научен институт (МНИ) - София, вече в продължение на 8 години най-внимателно следи и анализира мъчителния развой на демократичните промени, извършващи се в Р Македония, получила за пръв път признание в света с официалното си име тъкмо от нашата държава - Р България.

С чувство на дълбоко удовлетворение академиците, член-кореспондентите, професорите, доцентите, научните сътрудници и обществениците посрещат съобщенията в печата на изразена готовност от демократичните правителства на двете страни за възобновяване на преговорите, предхождащи подписването на междудържавните документи.

Именно победата на демократичните сили и в Р Македония откри пътя за разчистване на препятствията, които искуствено бяха създавани в течение на повече от половин век от сърбокомунистите и техните приемници в отношенията на младата република с всичките й съседи.

Политиката на еднаквоотдалечеността (еквидистанцията) към съседните страни се заменя от новото правителство в Р Македония с политиката на еднакво сближаване, което е в хармония с европейските норми на поведение.

МНИ високо оценява и последователните усилия на българското правителство, което с многобройните си разнообразни и сериозни предложения за трайно, а не конюнктурно решение на спорните въпроси между двете страни в последно време създава атмосфера за срещи с правителството на Р Македония.

Вън от всяко съмнение е, че победата на демократичните системи, установени от двете страни на границата, е единствено възможната основа за смислен диалог между държавите.

Снемането на подчертания антибългарски курс като постоянна държавна политика, особено при правителството на Бранко Цървенковски, заслужава адмирации не само в Р България, но и в Р Македония.

След задълбочен анализ на обществено-политическата обстановка в двете страни МНИ обръща сериозно внимание на редица негативни фактори, които биха могли съзнателно или несъзнателно да спънат или да отложат за определен период от време предстоящите преговори. Да се смята, че преговорите може да бъдат изобщо провалени поради езикови проблеми, е немислимо, тъй като именно езиковата близост е по-скоро база за сближение, отколкото за разединяване между гражданите на двете страни.

МНИ вижда евентуалните трудности в близко бъдеще в две насоки, т.е. както в самата Р Македония, така и в Р България:
а) В Р Македония продължава да буди безпокойство арогантното поведение на свлените от власт в резултат на изборите досегашни управници, преминали в редиците на непримиримата нова опозиция. Редактори и автори като П. Колемишевски, Т. Ивановски, М. Велиновска, Н. Доковска, В. Ефтов, М. Томовски, Й. Павловски и още много други подобни в своите стари и нови издания възкресяват банкрутиралите тези, че при преговорите не трябва да се правят никакви компромиси. Според тях трябвало да се настоява за това, че в Пиринския край съществувало македонско малцинство, че България била длъжна да регистрира ОМО "Илинден" (независимо от това, че малобройната група е създадена от югославското пооолство в София и е издържана със задгранични пари). Пак според тях - локализацията на македонската нация и на македонския език достигали до сърцето на Западните Родопи на изток. Накратко, продължават да се издигат същите стари абсурдни великосръбски претенции, с помощта на които бяха проваляни досегашните срещи между дипломатите на двете страни.

Издателите на новите опозиционни вестници и списания в Р Македония не се интересуват от българското национално съзнание на 300-хилядното население в Пиринския край, а също така и от будното българско национално чувство на повече от двата милиона бежанци или потомци на бежанци от Вардарска и Беломорска Македония, живеещи в различни краища на Р България. Единствената цел на бившите властници, и то по внушение на непрекъснато воюващия Белград, е да се поддържат размирни отношения между държавите на Балканския полуостров.

Всяко издигане на тезата за македонско малцинство в България - независимо от кои среди идвато - при положение, че етническите корени на македонците в самата Р Македония са български (вж. Гоце Делчев, Даме Груев и стотиците възрожденци от областта Македония), е не само алогично, но и предварително обречено на провал. То не издържа тежестта на хилядите факти, които се откриват в стотиците томове от документи на наши и чуждестранни учени.

б) В Р България пък пораждат безпокойство некомпетентните изявления на някои общественици, политолози от разни новосъздени центрове, а така също и на "експерти", които непрекъснато натрапват на българската общественост старите коминтерновски идеи, обвити в "нови" драперии.

Школувани в близкото минало с идеологемите на Третия интернационал, който бе промил не само редица европейски (и респ. балкански) мозъци, но бе заразил дори съзнанието на някои американци, нашите доморасли политолози подменят само старата фразеология с нова, като оставят същността непроменена. С лека ръка те зачертават българската история, лингвистика и етнология - цялата българска наука и култура. Без да имат каквато и да е специална подготовка по македонската проблематика, те пишат "концепции", организират пресконференции и пр., като са склонни да правят сделки със сегашни територии и население от Р България. Те говорят абстрактно за Македония и забравят, че Пиринска Македония е българска политическа реалност, т.е. част от българската държава.

Самозваните специалисти не различават основни понятия от типа на: а) името Македония като географска област, намираща се в три държави, и б) Р Македония (която изписват без Р - Република), представляваща само една трета от областта. А разликата между Македония като географска цялост и Р Македония е доста съществена.

Лица, обявили се като политолози, не познават елементарната политоложка литература  по въпроса, излизаща у нас, в Р Македония, в Европа и в Америка, поради което и направените от тях изводи са неточни и в крайна сметка погрешни.

По радиото, телевизията и в печата безотговорно смесват понятия от исторически, езиков и етноложки характер (език, народност, нация) с елементарни термини от международното право (държава, междудържавни отношения и пр.). По такъв начин достигат до абсурдни изисквания за "признаване" на категории, които не изискват признаване никъде по света. Бивши държавници в относително кратък период от време некомпетентно променят своите възгледи и още повече затлачват проблемите.

С това, естествено, се затруднява работата и на двете правителства, готвещи се за преговорите.

Всезнаещите наши политолози с помощта на процентите вече съчиниха хумористични "срочни" ултиматуми на НАТО и ЕС по езиковия проблем.

Чест за българското правителство е, че след целия хаос от протиречиви и взаимноизключващи се виждания успява обмислено и внимателно да търси
възможности за трайно решаване на въпросите.

Оптимизъм буди и фактът, че към тези усилия се присъединява и демократичното правителство на Р Македония.

В тази обстановка МНИ, София, подкрепя положителните усилия на двете правителства за намиране на балансирани и достойни решения при преговорите, гарантиращи искрено добросъседство между нашите страни.

21 януари 1999 г.
Македонски научен институт - София
 

[Back]