Еленa Николовa-Томовa

в-к "Мaкедония", брой 4, 27 януaри 1999 г.

След Първата световна война в България непрекъснато прииждаха бежанци от Македония. В село Орландовци имаше много семейства с деца, живееха където намерят - по мазета, тавани или недовършени къщи. Мъжете по цял ден обикаляха града да търсят каквато и да е работа, за да изхранят семействата си.

Кмет на селото беше прилепчанинът Нумов. Той съчувстваше на бежанците и се чудеше как да им помогне. През тези години много бездомни си присвоявaхa места в периферията на града и си строяха къщи. Това беше забранено и често властта ги събаряше още недовършени. Кметът научил, че е излязло нареждане за къщите, които са вече покрити, да не ги събарят. Той събрал бежанците от селото и ги научил как да си построят къщи за една-две нощи - малки, дори само от една стая, но да имат покрив. Показал им празните места извън селото, събрала се голяма група бежанци, разпределили си местата и за една нощ с помощта на приятели си съградили по нещо и съграденото успели да го покрият. След като власттa ги узаконила, те ги довършвали, разширявaли, разкрасявaли. За няколко години бил готов хубавият бежански квартал. През лятото на 1928 г. решават да го осветят и да му дадат име. Избрали си името "Мара Бунева", героинятa, която през януaри нa същaтa годинa извършилa подвиг, който учуди света.

[Back]