Националната ни култура дава самоличност на страната ни

проф. Георги Фотев

в-к "Македония", брой 5, 3 февруари 1999 г.
 

Проф. Георги Фотев е роден през 1941 г., зодия Дева. Завършва СУ "Кл. Охридски" специалност философия. Директор е на Института по социология на БАН. Има над 150 научни публикации, книги: "Принципите на позитивистката социология", "Социална реланост и въображение", "Гражданското общество", "История на социологията - 2 тома", "Другият етнос" и др. Някои от книгите са преведени на чужди езици. Председател на борда на директорите на Американския университет в България.


 

- Професор Фотев, в края на миналата година в столицата се продеде национален диспут за културата под егидата на Съвета на Европа. Тази дискусия остана недостатъчно отразена - прие са за нещо формално. Смятате ли, че днес е уместно да говорим за култура - някак си трудно осъзнаваме, че валутният борд неизбежно стяга желаниети ни да правим изкуство, да съграждаме култура?
- Всяко време е добро за разговор върху културата. Имаше времена, когато нямаше достатъчно свобода да се говори. Не подценявам възможността да се обсъждат акционистки страни на културата - т.е. как тя да се организира, какви средства са й необходими и т.н. Всичко това е много важно, но според мен е особено важно да се дискутира върху призванието на хората, които правят високата култура. Когато казвам "висока култура", съвсем не подценявам всекидневието. Обсъждането на тези въпроси е всъщност обсъждане на въпросите за върховния смисъл на живота и на бъдещето на нащето общество.

- Често отвън ни се вмушава какво да правим - като че ли нямиме сили да се заемем сами с нащите си работи.
- Идеята за тази дискусия не идва толкова отвън, тя бе необходим разговор. Главната тема бе ка да се впишат националните култури в новата архитектура на Европа, в европейската интеграция. Това бе добър повод да се обърнем към осмислянето на нашата национална култура. Тя дава самоличността на страната ни, обществото и народа.

- Засега си измиваме очите пред света благодарение на нашата култура - тя е достойната ни стока за иснос.
- Така е, защото културата ни е универсална и колкого тя е със свой колорит и облик, толкова представлява по-голям интерес за другите култури. Няма нищо по-скучно и потискащо човек да общува с безличен човек, както и да се среща със страна, която няма свой културен облик. В България има такива забележителни върхове на духовния гений на нашия народ, които понякога не виждаме, не оценяваме. В заключителното си слово на националната дискусия за културата дадох пример - нека да се опитаме да си представим къде в безкрайиия Космос невероятната песен на Валя Балканска, едно творение на гения на българския народ.

- В доклада си споменахте, че препоръчвате и желаете Европа да стане една мултикултурална територия.
- Ако Европа не върви по този път - да съхрани облика на националните култури и ако интеграцията се разбира като претопяване на националните култури, това според мен е обезкуражаващо и е твърде неприятна перспектива. Необходимо е да виждаме истинските предизвикателства, които стоят пред нас - да влезем в нова Европа, да намерим подобаващото място там, да имаме собствен глас и признание. Думата "признание" нашият сънародник Цветан Тодоров - който живее и работи в Париж от много време, един от най-известните съвременни хуманитарни мислители - превръща в ключово понятие. Там, където няма признание, не е възможна толерантност, непризнатият се превръща във враждебния друг. Ако нашата култура и идентичност, нашите въжделения са непризнати от другите европейци, това ще води към нашето затваряне и самоизолиране.

- От Европа преди няколко години ни препоръчаха да закрием част от нашите научни институти. На една от кръглите маси, които съпътствуваха дискусията, представител на СЕ бил удивен - защо на България й е нужна опера в Стара Загора, когато у тях, в Женева, няма опера! Какво трябва да му отговорим?
- Толкова по-зле, че няма там опера. Е, в Женева пък има неща, които ги няма в България, но някои от тях се надяваме да ги има след време. Никой, никога и никъде няма право да казва какво ние потребно на нас. Може да има опера не само в Русе, но и в много по-малък град - ако хората там го искат и могат да си го позволат. Ние трябва да преодоляваме своите комплекси. Ние познаваме най-добре проблемите си - отвътре. Трябва да се пазим от най-некомпетентните експерти, има такива, разбира се, от които можем да се учим. Някои неща се виждат отвътре по-добре, други отвън. Диалогът, а не отрицанието трябва да доминира в отношенията, той е истинското изпитание.

- Диалог се опитваме да търсим и по отношение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Колкото повече се говори как трябва спазваме правата на малцинствата, те се множат. Появиха се даже несъществуващи малцинства.
- Това е деликатен въпрос, но няма такива въпроси, които не могат да бъдат разисквани открито. В България има етнически, но няма национални малцинства. За съжаление тези неща се объркват. Появата на несъществуващи малцинства не трябва да се драматизира прекалено, но не трябва да се гледа на това и с безразличие. В съвременните общества има, доста инструменти за манипулация - не трябва да го забравяме. Манипулацията - по какъвто и повод да се прави, е посегателство върху личността на човека. Гьоте казва, че когато човек усети как някой друг, дори близък човек, иска да го формира, нсстъпва съпротива. В съвременния свят тази манипулация може да остане незабелязана от отделния човек. Обществото трябва да се съпротивлява на манипулацията. Понякога обособяването на дадена група като малцинотво и усилването на това самооъзнание се дължи на ненаправени необходими стъпки за интегрирането на групата. Не може да се разчита на заплахи. Например нахлуването на т.нар. нови религиозни движения. Наблюдавате ли как се реагира на това -  дори представителите на православната църква искат държавата или някой друг да употреби инструментите на принуда. Да, държавата има закони, но ако такова ново религиозно движение или секта е признато съгласно закона, какво може да направи държавата? Всъщност големият проблем е как православният духовник вижда своето призвание и как намира път до онези измъчени, изстрадали, унижени, оскърбени - според Светото писание, за да им даде благост на душата, да ги привлече Къде е отговорността на църквата ни, на цялото общество, когато някой млад човек търси подкрепа? Сектите се възползват от неговото състояние на потиснатост и отчаяние. Ако ние не можем да намерим отговор на духовните въпроси, които измъчват човека във всекидневието му, и ако църквата е бездушна и разединена - защо се вайкаме, че идват секти?

- Институтът по социология за известно време като че ли бе позамрял. Намери ли отново своето място?
- Институтът по социология е голяма тема. Той направи без сътресение преход към новото общество, но не като някакво нагаждане. Той бе подготвен да приеме промените. Въпреки финансовите затруднения в института се осъществяват фундаментални изследвания. Не можем да правим сондажни изследвания като частните агенции. В края на 1998 г. проведохме българо-македонски симпозиум с колегите от Скопие. Темата бе социалното разслояване в България и Р Македония. Ще издадем бързо сборник с докладите, на който сме съставители аз и колегата проф. Якимовски - директор на техния Институт по социология.

Участват четирима автори от наша и четирима от тяхна страна. И двете общества се намират в преход, радикален, има много общи характеристики на това социално разслояване, формиране на нови социални групи - обедняване на едни и бързо забогатяване на други. Публикацията е резултат от предварително сравнително изследване. Това не е един механичен сбор от автори, които едва сега се запознаха. За радост - може би и за съжаление, този сборник е първа съвместна публикация. Читателят ще може сам да направи съпоставките. Между другото - никой от колегите не постави въпроса на какъв език ще говорим - всеки говореше, така да се каже, на официалния език на своята страна. Така ще бъдат публикувани и докладите в сборника.

[Back]