доц. Емил Александров

в-к "Македония", брой 5, 3 февруари 1999 г.

Един от най-обсъжданите в последна време въпроси в Германия е за допустимостта на двойното гражданство. То се признава в България, в друг балкански и западноевропейски държави. В глава пета на Европейската конвенция за гражданството от 1997 г. то също се допуска, при това като множествено гражданство. Всъщност реч е за едно основно човешко право, което не би трябвало да се ограничава.

В контекста на посоченото трябва да се разглежда и статията на Спас Ташев във в. "Македония" от 13 януари т.г. относно възможността за признаване на българското гражданство на лицата, живели във Вардарска Македония, Западните покрайнини, а и в други освободени през 1941-1944 г. земи, както и за техните наследници.

При преценката на юристите за признаване на това гражданство, наред с по-късно придобитото от тях гражданство, трябва да се вземат под внимание разпоредби на по-късното българско законодателство.

Чл. 1 от Закона за българското гражданство от 1948 г. (ДВ, бр. 70 от 26 март 1979 г.) разпорежда, че "български гражданин по произхождение е всяко лице, на което родителите са български граждани". Следователно, запазеното българско гражданство на лицата от въпросните съседни земи, които вече не са в границите на България, се придобива и от техните наследници и, ако желаят, те могат да го удостоверят и ползват. Чл. 6 и чл. 8 от същия закон предвиждат процедури за загубване на българско гражданство или лишаване от него при приемане на чуждо гражданство, постъпване на чужда държавна служба и други подобни причини. Ако тези процедури не са били поставени в действие, а те са задействани все пак за ограничен кръг случаи, българското гражданство на съответните лица се е запазило.

Законът за българското гражданство от 1968 г. (ДВ, бр. 79 от 11 октомври 1979 г.) също предвижда придобиване на българско гражданство по произход, ако родителите или дори само един родител е български гражданин (чл. 6). Този закон също предполага освобождаване и лишаване от българско гражданство, но пак при изпълнена процедура за всяко отделно лице.

Новият Закон за българското гражданство от 1998 г. (ДВ, бр. 136 от 18 ноември 1998 г.), който влиза в сила на 19 февруари 1998 г., аналогично предвижда придобиване на българско гражданство по произход за всеки, на когото поне единият родител е български гражданин" (чл. 8). Той допуска множествено гражданство в съответствие с Европейската конвенция за гражданството, по която България е страна.

Решаването на въпроса за установяване при възможно най-улеснен ред на българското гражданство на лицата от съседните страни, ако те желаят това, би било напълно в духа с демократичните съвременни правни принципи и норми в тази сфера. Ето защо компетентните органи са призвани да създадат нормативна основа по проблема.

[Back]