Любомир Тодоров

в-к "Македония", брой 7, 17 февруари 1999 г.

Тук преди няколко дни ние имахме чест на брега на Вардар, там, където геройски е загинала Мара Бунева, да присъстваме на панихида. Също така посетихме затвора Идризово да видим къде е лежал Любен Топчев, къде са лежали братът и бaщата на министър Наумов, моят вуйчо...

Тук, в Македония, у мен се роди голям оптимизъм, надежда, че тази македонска пролет, която я дочакахме, ще донесе сближаване и между нас, журналистите, за по-открито, по-коректно и по-близко сътрудничестео и взаимно информиране..

Правописът и азбуката, които са създадени през 1944 г. с четири букви, взети от сръбската азбука, за МПО са правопис и азбука на Караджич и Конески. Това фактически е азбуката, която днеска се използва в литературния македонски език. Но що се отнася до езика, аз съм голям оптимист. Вярвам, че и македонският език ще се усъвършенстза и ще отговаря на времето. Причината, заради която МПО не признава македонския литературен език, мисля, че на всички е ясна. Знаем, че от 1922 до 1944 г. всяка книга, на който и да е македонец, беше написана на литературен български език със стария правопис. и всичките - и Гоце Делчев, и Даме Груев, предаваха и учеха на този език - старомакедонски или илинденски, както ние му казваме. И илинденците, които дойдоха от Македония, всякой си говореше на своя местен диалект... През 1944 г. вариантът, който ни предложи югославският, да кажем, македонизъм, не беше решение за македонския език, тъй като повече от хората, които бяха избягали от сръбския и гръцкия терор, схванaха създаването на този език като прекомерна намеса на Белград във вътрешните македонски работи. С други думи, македонският език, който беше внедрен от Белград, не беше решение, което можеше да се възприеме от всички македонци. Първо, заради това, че беше под силното влияние на Белград и, второ, заради това, че не отчиташе влиянието на всички диалекти от Македония. Диалектите от Пиринско и Беломорието бяха пренебрегнaти за сметка на Вардарска Македония. Това беше главният проблем. Затова ние продължаваме да печатаме "Македонска трибуна" на най-старата свети-Климентова азбука.

А що се отнася до населението на Македония, всички са македонци без разлика на тяхното етническо потекло. В Македония трябва да остане като официален език македонският, а в семейството власите нека да си говорят на влашки, албанците - на aлбански и т.н. Но многоезичността и особено двуезичността не само че ще струва прескъпо на цялата държавна администрация, но ще е начало на федерализирането на Р Македония, а и не дай, Боже - на нейното разпадане. Това противоречи на идеите на МПО, която вече 77 години отстоява идеята за обединяване на разпокъсаната Македония и за установяване на добри отношения и с четирите нейни съседи.

През май т.г. организираме първата чартърна линия Детройт - Охрид, когато със самолет ще пристигнат доста бизнесмени от македонски произход. Те искат да дойдат в Македония и да се запознаят с условията за инвестиране. Христо Иванов, преуспяващ бизнесмен, има план да организира в Охрид редица срещи на американските бизнесмени.

Американските бизнесмени с македонски произход смятаме, че ще направят някои конкретни стъпки в Македония. Но за това е много важно правителството да предприеме някои мерки, за да се премахнат пречките, които днес спъват чуждестранното инвестиране. С това от друга страна ще се създаде доверие и към правителството. Трябва да се приеме бързо закон за денационализация, която трябва да се осъществи, тъй като Македония е една от малкото страни в света, където има парадоксална ситуация - прави се приватизaция преди, денационализацията. Вярвайте ми, това много внимателно се следи в Америка и от тамошните бизнесмени. Вие споменахте патриотизма, да и патриотизма, но хората, които ще инвестират и които ще влагат средства, ще търсят и своя интерес. Те са преди всичко бизнесмени и трябва да открият условия за осъществяването на своите интереси. Затова казах, че са потребни и някои конкретни закони, които трябва да гарантират много неща и най-важното - доверието.

В България има 2-3 милиона македонци, което означава, че там има повече македонци, отколкото в Република Македония.

Из интервюто за в. "Македонско сонце"
29.I.1999 г.

[Back]