Но нашият народ даде не само кръвта си за своята свобода. Той заплати на Русия и разходите от войната й с Турция в злато. Това ясно е посочено в конвенцията за изплащането на разноските за тази война. В "Държавен вестник" - брой 2 от 10 януари 1884 г., четем дословно в член 1 на цитирaната конвенция: "Княжеското българско Правителство признава да дължи на Руското за разходите по окупацията на императорските войски съгласно определенията на Берлинския договор сумата десет милиона шестстотин осемнадесет хиляди двестa и петдесет книжни публи и четиридесет и три копейки." Под разходи на "окупацията" се разбира изздръжката на войската (боеприпаси, продоволствие, заплати нa офицерския корпус) зa периода от началото на Руско-турската война 1877 до 1884 г. (Тази сума в рубли по онова време се е равнявала на 32 000 кг чисто злато (чл. III от конвенцията) "в левове или франкове, съгласно курса на деня".) Тези 32 тона са изплатени на Петербург в продължение на 12 години. Да не се забраяя, че българската държава е със силно намалена територия и население. Дългът е бил изплатен изцяло. И какво се оказва от всичко това? ! За свободата си ние проляхме не само реки от кръв, но заплатихме за нея и с реки от чисто злато. Този необорим факт не накърнява в никакъв случай безкористието на руските войници и офицери, пролели кръвта си за свободата на поробения християнски народ. Но той трябва да бъде известен на всеки българин. Защото платихме свободата си и с кръв, и в злато!