В сила ли е от 1942 г. българско гражданство за жителите на Р Македония?

Спас Ташев

в-к "Македония", брой 2, 13 януари 1999 г.

През 1941 г. Западните покрайнини, Беломорието и по-голямата част от Вардарска Македония са освободени и обединени с България. Съгласно наредба, публикувана в "Държавен вестник", бр. 124 от 10.06.1942 г., на населението от тези земи е дадено правото на българско поданство, в това число са издадени редовни български паспорти.

Една от първите задачи на завърналите се след 9 септември 1944 г. югославски и гръцки власти е да конфискуват българските паспорти. В същото време новата комунистическа власт в България с Наредба-закон от 13.02.1945 г. отменя наредбата за поданство в освободените през 1941 г. земи. Независимо от това няма акт на българската държава, който да отнема вече даденото българско поданство на жителите на тези области. Огромното значение на този факт проличава през периода1948 - 1953 г., когато отношенията между България и Югославия са влошени и една част от населението на "автономната" НР Македония (главно егейци) желае да се пресели в България.

От началото на 1948 г. до есента на същата година в българското посолство в Белград са подадени повече от 6000 молби за преселване в България. След април 1949 г. този процес продължава и ежедневно се приемат по 30-40 молби. Във всички документи податвлите твърдят, че се смятат за български граждани. В ръкописните молби се четат следните аргументи: "Има ли по-ясен документ от това, че се чувствам български поданик?" (Скопие, 1949);  "На 31 май 1949 г. на всички наши българи насилствено отнеха паспортите." (Велес); "Аз считам себе си български поданик и служих в Първа българска армия." (Скопие, 1950); "Отидох в Скопие в Министерството на вътрешните работи да си искам (българския - б.а.) паспорт, а те ми отговориха: няма да дадем паспортите, вие сте македонци, а не българи." (Велес, 1951); "Аз служик като унтерофицер във Втори армейски артилерийски полк в Хасково, имах и българско удостоверение за самоличност" (Велес, 1951) и т.н. Въз основа на тези факти подписалите молби настояват да им се разреши да се заселят в България "без всякакви документи".

В тълкувание на българското Министерство на външните работи от 1952 г. се заявява, че "тези лица са запазили своето българско гражданство", макар и да живеят в Югославия, и че няма "никаква колизия между югославското и българското законодателство". След 1953 г. във връзка с поредното сближаване между Белград и Москва на българските власти в оказан натиск да не подкрепят българите във Вардарска Македония, макар че само година преди това им в потвърдено българското гражданство. От този момент до днес нещата не са съществено променени, макар че според сега действащия Закон за българското гражданство за такъв се смята всеки, на който поне един от родителите е български гражданин. От тази гледна точка необходимо е да се направи тълкувание за правните последици от този закон по отношение на по-голямата част от населението на Р Македония (без западния дял, който е бил в италианската окупационна зона), където ако не всеки лично, то неговите родители или деди са били български граждани. Днешното българско законодателство предвижда ускорена процедура от 3 месеца за придобиване на българско гражданство от страна на етнически българи, живеещи зад граница. Големият въпрос по отношение на жителите на Р Македония и Западните покрайнини е дали те трябва да подават документи по този ред и да чакат президентски указ за всяка подадена молба, или на тях де юре се признава българското им гражданство от 1941 г. и желаещите следва да подават заявления само за получаване на паспорт. Трябва да се намери и разрешение на въпроса за лицата от небългарски етнически произкод в Македония и да се разработят механизми за ограничаване на техните опити за придобиване на българско гражданство. В тази насока полезно би било да се проучи опитът на други държави с подобни казуси. Така например Румъния позволява на гражданите на Молдова да влизат на нейна територия с молдавска лична карта и да ползват всички права на румънски граждани. Особено ценен е и опитът от съвместната дейност на Австрия и Германия сред тиролските немци в Италия.

[Back]