(в-к "Монитор", 16 Октомври 1999)

Екзекуторът Тодор Петров, разстрелял предателя през 1932 г. с пет куршума, става национален герой

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

На 20 октомври 1932 г. край трамвайната спирка до Централна гара отекват пет изстрела и върху паважа пльосва тежкото тяло на царибродчанина Виден Митов. Убиецът е преселникът от с. Поганово Тодор Петров, избягал в София от преследванията на сърбите. Делото срещу него на 7 март 1933 г. изважда наяве сръбските жестокости в западните покрайнини, откъснати от България според Ньойския мирен договор.
 

Тодор Петров – полицейска снимки при залавянето му

Цяла България тръпне каква присъда ще получи младият Тодор Петров, който се превръща в национален герой. Свидетелите разкриват ужасяващия морален лик на нападателя на българщината в Западните покрайнини Виден Митов, наречен Царибродския Юда и сравнен по мерзост с издайника на Левски поп Кръстю.

Виден Митов не би имал злощастната си съдба да бъде убит насред София, ако не е бил толкова лаком и алчен. Той пристига редовно в София, след което прескача до Сливница, където получава пенсията си на запасен фелдфебел от българската армия. Малко му се виждат парите, плащани от сърбите заради неговите предателства, от които пропищяват българите в Западните покрайнини.

Той поставя в услуга на сърбите цялото си семейство. Единият му син става подпоручик в армията на поробителите, другият – свещеник, а единствената си дъщеря омъжва за помощник-началника на царибродското околийско управление. Макар и полуграмотен, Митов се докопва до общинската каса като помощник-кмет и на бърза ръка я приватизира.

Митов разсипва живота на невинни българи.

Неговото оръжие е доносът и то действа безотказно. Сред най-фрапантните му злодейства е наклеветяването и убийството на инж. Марко Атанасов. Интелигентният българин, завършил науките в Германия, имал нещастието да е наследник на най-хубавите поливни ниви край Цариброд. Митов им хвърля око и казва на сърбите, че инженерът бил оръдие на македонския комитет и че получавал пари от България. Докато Атанасов мерел нивите на свой сродник, Митов отишъл в общината и го наклепал, че измерването било със стратегически цели и резултатите щели потайно да бъдат пратени в България. Инженерът е застрелян на стотина крачки от дома на Митов. Майката така плачела на гроба на единственото си чедо, че клетвите й по адрес на Царибродския Юда се чували в града.

Виден не само доносничел срещу по-събудените българи, но и сам убил две момчета българчета през лятото на 1930 г., по коситба край с. Долна Невля. Така той показал верноподаничеството си пред придружаващите го сръбски офицери. Оправданието на Митов било, че момчетата уж прекарвали тайно през границата комити. Той редовно носел списъци, в резултат на които набедените били бити и за тази си дейност бил много ценен от окупаторите.

Пътищата на убития и убиеца се кръстосват през 1931.

По донос на Митов за виновник за атентата в Ниш срещу сръбските власти е заподозрян братът на Тодор Петров – Асен Николов. Тогава Митов пристига в Поганово със зет си и двама стражари. Петров, баща му, другите двама братя и сестра му са задържани в затвора. Сам Митов избива четири зъба на Петров, за да си признае съучастие в атентата. Царибродският Юда псувал на българска майка и гордо се тупал по гърдите, като казвал: “Станал съм сърбин, макар да съм служил в българската армия”. Близките на жертвата лежат в нишкия затвор 57 дена, а младежът малко повече. След като цялото семейство е пуснато и се връща в Поганово, Петров е повикан в полицейския участък на 10 януари 1932 г.
 

Злополучният паспорт, издаден от сърбите, за да убие брат си

Там го обвиняват в противодържавна дейност и му казват, че трябва да докаже лоялността си към сръбската държава. След десет дни го извикват отново и му казват, че най-опасните бугараши, заради които страда цялото население в Западните покрайнини, са българският професор Иван Гьошев и Асен Николов. Цялото семейство на Тодор Петров щяло да бъде унищожено, ако той не отиде в София и не убие собствения си брат (от друг баща) и професора.

На 27 януари Петров е отведен в Цариброд, където околийският началник Драголюб Атанаскович вече е съвсем конкретен. Петров трябва да убие двамата “бугараши”, а за награда ще получи 200 000 динара и постоянна полицейска служба. Оръжие за акцията бъдещият екзекутор щял да получи в София от сръбския военен аташе полковник Скекич.

За половин час Петров получава паспорт.

Едва пристигнал в София и отърсил се от кошмара, той изживява страшни душевни терзания. От една страна знае какво ще стане със семейството му, ако не се подчини на сърбите. От друга страна той се чувства българин и не иска да се продава за пари. Още повече, че трябва да убие собствения си брат. През март Петров отива волю-неволю в сръбското консулство в София.

Консулът го посреща с нетърпение: “Къде се изгуби, от кога те чакаме?” – пита той. Препраща го да отиде при военния аташе.

Полковник Скекич е изработил точен план. Дава 1500 динара и един парабел с две пачки патрони на Тодор Петров. Иска обратно сръбския паспорт, за да не бъде изобличен екзекуторът, ако бъде заловен жив. Нашето момче обаче излъгва, че не го носи със себе си. Накрая Скекич скланя да бъде убит поне професор Иван Гьошев.

С паспорта, револвера и динарите Тодор Петров отива в редакцията на в. “Зора”, където изповядва ужаса си, че не иска да бъде убиец на свои сънародници. На 30 март 1932 г. във вестника излиза съкрушителната статия “Как сърбите организират убийства в България”. Скандалът наистина е потресаващ и полковник Скекич трябва да бъде отзован.

Седем месеца по-късно Петров убива Митов.

През това време Тодор Петров работи в Княжево по прокарването на водопровода. Случаен разговор на 20 октомври в кафене “Пещера” на ул. “Мария Луиза” обаче разравя огъня. Там младежът научава, че Виден Митов е пристигнал в София, заминал е за Сливница за пенсията си и вечерта в 22.30 часа ще се върне с влака отново в столицата. Яростта срещу виновника за тормоза над семейството на Петров, засилен след статията във в. "Зора”, се отприщва изведнъж.
 

Военният аташе полковник Скекич (трети отляво) със сръбския пълномощен министър

Петров приготвя револвера си и чака идването на влака на Централна гара. Обут е с жълти ботуши, които правят впечатление и на сродника на Митов – Петър Рангелов, дошъл на гарата да го посрещне. Петър казал на Царибродския Юда, че и той иска да си поръча ботуши като тези на непознатия. Митов разпознал бившата си жертва и се разтреперал. Като тръгнали към трамвайната спирка непрекъснато се обръщал назад гузно. Сякаш в ушите му ехтели клетвите на майката на инж. Атанасов: “Видене, Видене, да даде Господ и ти от куршум да умреш!”

Петров замисля убийството перфектно. Върви след Митов и сродника му и дебне момента, когато ще стреля, без да нарани другиго. Изстрелите запукват един след друг – пет от тях поразяват предателя, който пльосва на паважа. Шестият изстрел се удря в тарабата на спирката. За нещастие той улучва изневиделица минаващия с каруцата си Иван Харизанов в десния крак над коляното. Пострадалият се лекува 20 дни и плаща по 180 лв. за 19-те превръзки на ранения си крак. Продава каруцата си, за да се излекува и затова предявява иск за парично удовлетворение в съда.

Сърбите погребват Митов с почести.

Царибродският Юда е пренесен в родния си град въпреки високата такса на границата. Жената на Митов плаща щедро и си бележи сумите в тефтерче, защото й казват, че ще й ги възстановят по-късно. Сръбската легация изпраща венец в болницата, на който имало надпис: “Сръбско посланичество из Бургаско”. Дипломатите платили високото мито за венеца, а мъртвецът бил погребан в Цариброд с музики. Сръбските вестници “Политика” и “Време” пък отбелязали тържественото погребение и достойно оплаквали протежето си.

Процесът срещу Тодор Петров е предшестван от масови митинги в негова подкрепа на българи, емигранти от Западните покрайнини в София. Съдът трябва да си затвори очите пред първите показания на екзекутора, даден в полицейския участък след убийството. Там той изповядва, че напълно съзнателно е застрелял Юдата от Цариброд. Накрая решават, че афектът на Петров, възникнал сутринта в кафето, е продължил до вечерта. Иначе подсъдимия го очаква смъртно наказание.

В речта си прокурорът д-р Н. Минков сравнява Петров с евреина Шерцбар, застрелял атаман Петлюра през 1926 г. и оправдан от парижките съдебни заседатели. Такъв бил и случая с арменеца Тинделиян, убил през 1921 г. в Берлин организатора на кланетата в Армения – Талаат бей. Макар че турчинът бил голям приятел на Германия, Тиндилиян бил оправдан също.

Обвиняемият Тодор Петров иска оправдание, защото убитият бил недостоен човек. Публиката го подкрепя с трикратно “ура”. Съдът се оттегля в 17.30 часа и един час по-късно признава екзекутора за виновен, но му налага наказание от 2 години строг тъмничен затвор, от който да се извадят 4-те месеца предварителен затвор. Днес за Тодор Петров едва ли си спомня някой. А на времето името му е било в устата на всички българи.

[Back]