Тодор Александров и група съратници
Македонски преглед, Год. XIV, кн. 2. 1991
Коста Църнушанов.
През периода 1900-1902 година Тодор Александров развива още по-голяма дейност, за която имаме вече по-подробни данни от Павел Шатев, който му става близък съратник. Тогава Тодор Александров се запознава с делото на солунските атентатори, за което получава главните данни от Шатев, и взема становище по него.
В Кратово Александров заварва един малък екип от крайно предани на народното дело млади хора начело с главния учител Владимир Карамфилов от Прилеп.
Тъкмо по това време - учебната 1900-1901 година - пристига на заточение в родния си град Кратово Павел Шатев, току-що освободен от цариградския затовр, държан под наблюдение в Скопие и под конвой докаран в града. Изминал пеша целия път от Солун през Дойран, Струмица Щип, Св. Никола, Скопие, той пристигнал като великомъченик в башиния си дом и бил поставен под контрол. Както е известно, той е копал подземния канал под основите на”Банк Отоман” в Цариград заедно със Слави Мерджанов, Петър Соколов и Петър Манджуков, за да бъде тя хвърлена във въздуха, но залавянето на доставения динамит попречва на изпълнението на плана, без веднага да бъдат разкрити истинските виновници. По съмнение и установени улики за конспирация всички биват арестувани и след намеса на българското правителство били екстернирани тримата, а Шатев като турски поданик - интерниран в родния си град, без да бъде все още разкрито истинското му провинение. Сега Шатев засяда при родителите си и в желанието си да бъде все пак полезен става учител в града и колега на Карамфилов и Александров, замествайки осъдения Китанов и другите двама учители. По-млад от колегите си само с една година, Шатев намира в тях желана революционна среда. Особено се сприятелява с Тодор Александров. Без да му разкрива тайната за канала под “Банк Отоман”, Шатев го посвещава в идеологията на гемиджиите, тъй като в Тодора вижда човек с трезвен ум и готовност за саможертва. Разкрива му и плановете на кръжока за терористична дейност. “Исках да убедя Тодор Александров - пише в спомените си Шатев - да стане наш другар, като при първи зов да напусне учителството и се причисли към нашия кръжок.” Александров дал да се разбере, че по принцип напълно възприема методите на борба - терористична дейност срещу турски сановници и атентати върху големи банкови и търговски институции, предимно чуждестранни, чрез които да се привлече вниманието на европейската общественост към Македония, и то като етап от общата борба в страната. Но със своя трезвен и практичен ум Тодор веднага забелязал, че Шатев не е реалист, не стои на здрава почва относно изпълнението на задачите на такава борба. Той изтъквал, че за успеха на борбата се изисква отбор верни другари и много парични средства, а както вижда - самият той, Шатев, се издържа от родителите си, имотни хора. Мъчи се да го отрезвява. Трезвостта на самия Александров идвала от неговия живот, защото, останал сирак, без баща, с майка героиня да гледа няколко дребни дечица момичета, той вече носел на гърба си две грижи” да бъде полезен и на близките си, и на родното дело. Затова не обичал да прави момчешки експерименти. Шатев отбелязва: “Той диреше пътища и методи на действие, с които да се създаде грамадна организация, която да бъде ръководена от един център... Но макар че пътищата ни бяха различни, все пак Т. Александров се стремеше да ми бъде полезен...” “След дълго общуване между нас двамата се завързаха много интимни, приятелски отношения.”
Така се постави началото на връзката на Александров с “гемиджиите”.
Шатев се включва в инициативата на Тодор Александров за събиране на парични средства от по-състоятелните граждани в полза на освободителното дело. Околийският комитет, ръководен от Владимир Карамфилов и от брата на Павел Шатев Иван Поцев Шатев, възложил на Тодор да ръководи за целта група от десетина младежи, негови връстници, за агитация сред гражданството. Самият Тодор и Шатев поднасят на набелязаните заможни граждани разписки, подписани и подпечатани официално. Благодарение на настойчивостта на Александров за строго спазване на изпълнението на исканията на комитета бива събрана значителна сума.
Това сътрудничество на двамата младежи още повече ги свързва и става гаранция за успеха на планираното начинание за солунските атентатори.
Тодор Александров и група съратници
Същата година Тодор Александров бил преместен за учител отново в Кочани. Причините са ни неизвестни досега, но това обстоятелство става много важно за по-нататъшното вазимодействие, защото той е назначен за главен учител в местното училище. Същевременно е избран за организационен ръководител на околията, придружен от съответния авторитет и възможности за действие, до арестуването му на 3 март 1903 година.
В България Шатев се среща с част от другарите си от кръжока, на първо място с Орцето, който пристига от Европа, където заедно със Сарафов уредили закупуването и пренасянето на 1000 кг меланит. Там е и Диме Мечето, и Петър Манджуков. Пратката на хилядата килограма меланит през Марсилия успява да стигне в Дедеагач, но Иван Гарванов го конфискува. Това довежда до тежък конфликт на гемиджиите с ЦК. Пристъпва се към закупуване на нов експлозив, сега вече с организационни средства, издействувани от Гоце Делчев. Закупеното количество меланит, около 250 кг, бива пренесено на части от Шатев и неговите помошници към границата през Кюстендил в с. Сажденик и оттам през с. Саса за Кочани и по-нататък.
Единственото средство за пренасяне на опасния товар бил оризът, който в чували е изнасян от тоя прочут център на оризивото производство в Македония. По този повод сам Органджиев разказва в спомените си: “Всеки вторник - пазарен ден във Велес - “кираджиите” донасяха по един-два товара ориз, като във всеки чувал имаше по няколко килограма динамит. Това беше много опасно, защото колджиите мушеха в чувалите за да търсят контрабанден тютюн. Първият път аз сам пренесох във файтона, с който пътувах, маково семе в един чувал, в който имаше динамит, и само с рушвет можех да отклоня проверката. Кираджиите постъпваха по същия начин. Товарите с ориз пристигаха в един хан и с условен знак ми се съобщаваше за това. От хана аз прехвърлях чувалите в къщата на моя чичо - Никола Органджиев, - където складирах динамита.”
След това динамитът е препращан в Солун в тенекии за шарлаган от самия Органджиев и поеман от Коста Кирков и Орцето пак с избягване на проверките чрез подкуп. Експозивът веднага бил поставян под основите на “Банк отоман” през готовия канал и нищо вече не могло да спаси банката.
От дотук изнесеното е явно, че ключът на цялата акция по канала с. Саса - Кочани - Велес е бил Тодор Александров. Действуващ строго конспиративно, самообладано, с неуморима бдителност по двете посоки в продължение на цял месец, той е показал за пръв път отличните си организаторски качества, които по-сетне разгърна при въстановяването на ВМРО на два пъти - след Хуриета и след Първата световна война.
Макар и привърженик на тактиката на ВМОРО, подготвящ народа за масово въстание, той ценял високо саможертвата на солунските съзаклятници. Получил вълнуващо впечатление от тяхната готовност за героичното дело, макар и само от личния си контакт с двама от тях, той чувствувал и в себе си техния дух и го проявил още през 1911 госина с организираните от него атентати по цяла Македония, без да ги изостави и по-сетне - в борбата срещу сръбските потисници.
Не е излишно да отбележим, че през цялото време на второто учителствуване на Тодор Александров в Кочани, и то в качеството му и на главен организационен ръководител, през района му са минавали най-много чети на път за разните революционни райони на готвещата се за въстание Македония. От тях за пръв път узнал за решението на Януарския конгрес на ВМОРО за въстание. Заедно с другите си съратници от Кратово начело с Григор Манасиев и Стоил Антов - вече освободени от прищинския затвор - обсъждал организирането на районните чети. Но наскоро след това поради предателството на кочански куцовласи, от които поискал пари за подготовката на въстанието, бил арестуван и осъден на 5 години затвор, от които лежал 13 месеца и бил освободен едва през април 1904 година, когато адмирираните от него солунски съзаклятници вече са извършили историческото си величаво дело. Но вдъхновението от това дело го е водило и след това по целия му революционен път.