Pando Mladenov
20 MscLean ave. Toronto Ontario
M4E 2Z9 Canada

Ноемврий 1997 година

До Президента на Р. България Г-нъ Петъръ Стояновъ, София, България.

Г-нъ Президентъ;

Двадесетътиятъ векъ, бе столетие на непосилна борба за националното ни и духовно обединение. Заобиколени отъ всички страни съ неприятели воювахме на неколко фронта.

България изживя трудни времена. Но оцеля.

Въ същото време, исчезнаха отъ картата на земното кълбо; Турската, Австроунгарската, Английската, Френската, Руската и Сръбската, Империй Рухнаха и две тоталитерни системи; Фашизма и Комунизма.

Отъ Берлинскиятъ Конгресъ 1878 г. до създаването на Назависима Македония, България даде съ стотици хиляди жертви.

Ддо ми Пандо ималъ 6 братя, Всички с избити отъ турци и гърци, само единъ умира отъ естествена смъртъ.

Билъ съмъ на 6 месеца, когато гръцката армия на 26 Юлий 1924 година инсцинира убийствата на 17 невинни селяни въ родното ми село Търлисъ Драмско.

Армията била готова да изгори други 150 души навързани въ плевнит. Бързата намеса на Лигата на Нацийт ги спасила.

Емигрирахме въ България 1925 година, при свой, по спогодбата Моловъ Кафандарисъ. Било оскъдно, но живота ни билъ спасенъ.

Още като ученикъ въ 5-ти класъ Май 1940 година съ други съученици, бехме натупани въ затвора въ Невроколъ, заради смелостъта ни, да отстояваме българското си съзнание.

Презъ 1945 година, Гърция отново изгони отъ Егейска Македония 250,000 души българи. Между тхъ и големата сестра на баща ми съ 9 деца, който отсядатъ при насъ.
БКП ги предаде на Тито понеже не били българи, а Македонци.

Целиятъ ни родъ въ с. Мосомище се надига, противъ това предателство и става бой между партията и търлишяни. На баща ми с счулени няколко зъба и ребра, и е хвърленъ въ затвора.

Днесъ половината отъ селянит въ Демиръ Калия близо до Велесъ с отъ мойто родно село Търлисъ, Драмско.

Следъ срещата ни съ Президента на Македония въ Септемврий 1992 година се отбихме, да видимъ роднинит, съ който не сме се виждали за близо 50 години.

Моятъ връстникъ Пандо Семитчиевъ още като се прегръщаме ми казва " Братовчетъ въ Македония може да си всичко, но не и българинъ. Да кажя на децата си, че с българи, отивамъ въ затвора."

По време преброяването въ Пиринска Македония 1946 година нашъ роднина въ селото ни Мосомище, Невроколско, Манолъ Хаджиевъ е испратенъ отъ партията да увещава баща ми и други, при преброяването да се пишатъ Македонци, а не българи, и го заплашва. "Иване големиятъ ти синъ е въ затвора. И ти ще завършишъ тамъ съ тази дебела глава."

Баща ми билъ 6 годишенъ, когато ддо ми Пандо го носи на пазаръ въ Солунъ, кдето се изгубва. Намеренъ отъ турцит, за 4 години е гледанъ въ турскиятъ харемъ на бея, Ниазимъ.

Тамъ научава добре турски и отъ тогава уважаваше турцит. Следъ време Бея се свързва съ Ддо ми, и връща сънътъ му съ специялна турска тапия въ която се казва; ИВАНЪ МЛАДЕНОВЪ БУЛГАРЪ ДЪРЪ (Иванъ Младеновъ българинъ по народностъ)

Тази тапия татко ми развява предъ партията, и имъ казва. "Ето ви го, турцит бха при насъ 500 години и ни признаваха за българи. Комунистита едва с дошли на властъ, и искатъ да сменятъ националностъта ни."

Октомврий 1949 година когато комунистит евакуираха десетки хиляди отъ Пиринска Македония по планинскит села на Стара Планина не бе пощаденъ и учителя Манолъ Хаджиевъ.

Презъ 1945 година бяхъ арестуванъ и минахъ презъ затворит на Неврокопъ, Дупница, Плевенъ съ Македонската група на ВМРО, и концлагерит Русица, Куциянъ и Богдановъ Долъ.

Освободенъ Януарий 1948 година, не можяхъ да понеса унижението, и душевниятъ натискъ, и поехъ нерадостниятъ пътъ на емигранството, но да живея съ достоинство.

ОТЪ МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРИЯ НИЩО ДОБРО НЕ ВИДЯХЪ НО ВЪ СЛЕДВАЩИТЪ 50 ГОДИНИ, САМО ЗА ТЪХЪ МИСЛЕХЪ И МЕЧТАХЪ. ИВ. МИХАЙЛОВЪ НИ КАЗВАШЕ; "РОДИНАТА Е КАТО ЗДРАВЕТО, ЦЕНИ СЕ КОГАТО СЕ ИЗГУБИ.

Въ Торонто отъ 1949 година съмъ се приобщилъ къмъ Македоно-Българскит църкви и Македонскит Патриотични Организаций, който с също подложени на големиятъ натискъ на чуждит пропаганди отъ Атина, Белградъ и технит мекерета.

Ако не бе Българската Екзархия, сто годишната дейностъ на ВМРО и 75 години отъ МПО, днесъ България не би могла да претендира за българи въ Македония, и българска емиграция въ Америка, Канада и Австралия.

Когато Георги Пирински (бащата) билъ запитанъ въ София за българскит организаций въ Америка и Канада, той отговаря; "Какви български организаций? Има само една МПО."

ТОЗИ ГОЛЯМЪ БЪЛГАРСКИ КАПИТАЛЪ СИ ОСТАВА НЕИЗПОЛЗВАНЪ.

Г-нъ Стояновъ описвамъ Ви частъ отъ моя животъ, защото това е приблизителенъ разказъ на десетки, стотици, ако не и хиляди прокудени чеда на родината.

ЗА 50 ГОДИНИ КОМУНИЗМА ПОКВАРИ ДУШЯТА НА БЪЛГАРИНА , ПОВЕЧЕ ОТЪ 500 ГОДИШНОТО ТУРСКО РОБСТВО.

Българина въ Македония и България е униженъ, обезличенъ и опропастенъ. Безъ национално чувство и достойнство и изгубилъ вра въ себе си. Положението въ емиграция не е по добро. Нихилизма даде своето отражение на всякаде.

Народа ни е исправенъ предъ голямата дилема. Какъ да се повдигане, духа и самочуствието на българина.

България си има единъ милионъ проблеми, но зародишя на българскиятъ гений е още живъ. Нуждна е усилена работа. Ще се почне отъ долу, отъ училището. На тези крехки неопетнени души, ще се внуши, че да обичяшъ родината си не е превилегия, а дългъ на всеки българинъ. Необходимо е, да го почувства цялата родолюбива интелегенция.

Когато бащата на българската поезия Иванъ Вазовъ 1912 година поздравява бойцит на фронта, за проявената имъ храбростъ при превземането на Одринската крепостъ т му отговарятъ; "ПОЕТЕ; ЗАСЛУГАТА Е ВАША. СЪ ПАТРИОТИЧНИТЪ СИ ПИСАНИЯ, ВИЙ ВДЪХНОВИХТЕ ДУШАТА НА БЪЛГАРСКИЯТЪ ВОЙНЪ.

Този националенъ духъ трбва да въскръсне въ българската армия пазителката на България. Ще почнете съ Българската Православна Църква, която спаси и опази духа на българина презъ вековет. Ще се изоставятъ дребнавостит.

Вий и ний отъ другата страна на Океана, скоро ще посрещаме 21-ви вкъ и третото хилядолетие. Въ този моментъ нека си спомнимъ пророческит думи на големиятъ българинъ отъ Охридъ Григоръ Парличевъ, казани преди сто години;

"ВЪ БЪДАЩИЯТЪ ВЕКЪ БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ ПО ЧЕСТИТА."

За опазването на българщината, оставамъ Вашъ;

Пандо Младеновъ
Бившъ членъ на Ц .К. при МПО.
 
[Next]
[Back to Index]