IV. ПОЛАТИНЧЕНИ И ПОГЪРЧЕНИ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА
Пръв Сьор, [171] а след него Пердризе, [172] Добруски, [173] Домашевски, [174] Мендел, [175] Първан, [176] Матееску, [177] Геров [178] и др. изказаха мнение, че някои лични имена у траките, които на пръв поглед изглеждат латински, са в същност полатинчени тракийски имена с латински завършъци и като пример посочиха името Mucianus, което се среща извънредно често в надписите от Тракия. Въпросното име може да се сближи с много разпространените тракийски лични имена, като Muca, Μουκας, Μοκας, Μουκα (-πορις, -τραλίς) [179] от които се различава само по това, че е образувано с латинския завършък -ianus по подобие на латинските имена като Aemilianus към Aemilius. [180] Един ясен пример за такова образуване в тракийската ономастика представя името Bitianus (Чомаковци, Белослатинско, CIL3, 14 4122), което е произведено очевидно от личното тракийско име Bitus, Βειθυς [181] със споменатото окончание -ianus. Така тракийското име Mucianus е съвпаднало звуково с известното латинско име Mucianus. Би могло да се приеме също, че Mucianus е видоизменение на едно първоначално Mocianus [182] (срв. Μοκιανος Αυλουζενε[ος], Златна Панега, IG Bulg. II № 542) или дори на Mucaianus [183] (CIL 5, 8631). В латинския език със суфикса -ianus са образувани прилагателни от гентилни имена, които показват притежание или произход и се срещат често като означение на роби, напр. Valerianus „роб на Valerius" [184]. Следователно един Mucianus може да бъде син или внук [185] на някой тракиец Muca,
32
срв. Μουκιανος Μουκαπορεος (Пизос, IG Bulg. III 2, 1690 с 15). Тракийското име Mucianus може да е било схващано и като равностойно на много разпространеното тракийско име Mucaporis, ако втората съставна част -poris е имала наистина значението 'дете', [186] или да е било свързано с латинските имена на роби, като Marcipor. Произведените от гентилиция латински имена, като Aemilianus, имат обикновено значението на когномина. [187] Това значение има в много случаи и Mucianus, напр:
М. Aurel. Mucianus ... Aurel. Dizzae vet. fratri (Недан, Търновско, CIL 3, 12 408),
Ἁδριάνιος Μουκιανος κ[αὶ ὁ υ]ἱὸς αὐτοῦ Αὐρ. Μακεσατ[ος] (Рупките, Старозагорско, IG Bulg. III 2, 1628).
По същия начин са образувани и следните тракийски лични имена:
Ἀπόλ[λ]ωνι Πατρώω Δορταζηνω Μ. Αὐρ. Βεβιανος (Крън, Старозагорско, IG Bulg. III 2, 1756),
Μ[α]ρ. Ἀντωνίου τοῦ καὶ Βεβιανου (Стара Загора, IG Bulg. III 2, 1577) към Βειβους (IG Bulg. III 1516), [188]
Λ. Ἀντίστιος Μεστιανος (IG 4, 835 C 4) към Μεστας, [189]
Remothalcianus [190] към Roemetalces,
Σκωριανος (Пазарджик, IG Bulg. III 1090) към Σκωρις. [191]
Тук принадлежи според Матееску [192] още
С. Iul. Melgidianus (CIL 3, 14 2166) [193] към Μελγις [194] и
Mindianus (CIL 6, 32 628, 12) към Μενδις, Μενδας. [195]
Връзката на Mucianus c тракийските имена като Μουκας, съответно с първа съставна част Μουκα, личи много ясно от приведения по-горе пример Μουκιανος Μουκαπορεος. Тук баща и син носят имена с еднаква първа съставна част, както в случаите, приведени в гл. I, стр. 10—11.
С латинския суфикс -anus [196] е образувано името Dolanus (CIL 13, 7585) [197] към Δολης, Δουλης. [198] Тук принадлежат може би и имената Montanus и Montana към тракийските лични имена Μαντα, Μαντας, Μαντανις, Μαντανα, [199] които са били свързани навярно допълнително с латинското прилагателно montanus. Забележително е, че почти всички примери за имената Montanus и Montana като тракийски произхождат от области (напр. Македония), гдето се срещат тракийски имена като Μαντας, Μαντα и пр. [200] Името Montanus има в някои случаи значението на когномен, напр.: С. Iul. Zoili f. Fabia, Montanus domo Heraclea Sentica.
C латинския суфикс -ius са образувани тракийските лични имена
Mestius (CIL 16, Dipl. I) към Μεστας,
Mucius, Μουκιος [201] към Μουκας,
Seuthius (CIL 3, 3854) към Σευθης, [202]
Surius (G. Kazarow, Reiter 618) към Suro [203]
и евентуално Tarsanius (ИАД 3, 1912, 11 № 7) към Tarsa. [204]
Същият суфикс служи в латински за образуване на някои гентилни имена, напр. Aurelius, [205] а по-късно и на лични имена, произведени от гръцки, келтски и други чужди имена, а на изток често като signum или
33
supernomen, [206] напр. от гръцки Archontius, Eumachius, Eusebius и др., [207] от келтски Carvillius, Cammius Carantius, Giamillius, Tasgetius. [208] Тракийските имена със суфикс -ius имат понякога значение на когномен, напр. Aurelius Surius miles (G. Kazarow, Reiter 618).
C латинския суфикс -(o)sius са образувани следните имена: Αυλοσιος Αυλουκενθου [209] и Μουκασιος (D. Detschew, Spr. 316). Бащиното име Αυλουκενθος, на което първата съставна част е обща с тази на името на сина (срв. същия случай по-горе), показва, че името Αυλοσιος е също тракийско.
С латинския суфикс -inus [210] са разширени тракийските лични имена
Tarsinus (срв. CIL 6, 3601:... fratres Tarsa et Tarsinus conalares) към Tarsa,
Terinus (срв. CIL 6,18 223: T. Flavius Terinus) [211] към Teres и
Bendina (ИАД 3, 1912—1913, 10 и сл. № 7) към Βενδις.
Тук принадлежат може би и Posinus (CIL 6, 24 839) [212] към Ποσσης и Celsinus (срв. CIL 6, 2408: Aur. Celsinus; AEM 17, 1894, 219 № 121 : Αὐρ. Κελσινος). [213] C този суфикс са образувани в латинския език, както е известно, патронимика от когномина, [214] напр.: Messalina, дъщеря на Messala, Carinus, син на Carus, също Balbinus, Calvinus и т. н. Също в келтски, напр.; Cavarinus към Cavarus. [215] Първоначалното значение на този суфикс е било, както е известно, умалително. Приведените по-горе примери означават в същност сина или дъщерята като малкото въплъщение на бащата. Така напр. Carinus е 'малкият Carus', Messalina — 'малката Messala' и т. н. Срв. нашето „цял бащичко" или нем. Entel, умалително от Ahn. Това значение се явява и в първия пример Tarsinus (брат на Tarsa), т. е. 'малкият Tarsa'. Той е бил навярно по-малкият от двамата братя.
Голям брой тракийски лични имена са разширени с деминутивните суфикси -ala-, -illa-, -ula- [216] и -υλος, [217] напр.:
Busilas, Βυσειλας към Βουσας, Βυζης;
Δινειλας, Dinentilla към Dines, Dinens;
Пαιβιλας към Παιβης;
Σευθειλας към Σευθης;
Surilla към Sura, Surus; или
Βεσουλα към Βεσσος;
Πυρουλας към Πυρρος;
Ταρουλα към Tara;
Τορκουλα към Τορκος;
срв. Zipas Marculas (D. Detschew, Spr. 288) към Marcus;
Μεστυλας към Μεστος и пр.
Също Διζαλας към Διζας; Τηραλας (IG Bulg. III 1355) към Τηρης и др.
Във всички приведени случаи деминутивният суфикс е загубил навярно първоначалното си значение, както в гръцкото Πραξιλλα или в келтските Cavarillus към Cavarus, Celtillus, баща на Vercingetorix, към Celtus. [218] От следния пример: Αὐρ. Πυρουλας, син на Πυρρος Ἀλκιδάμου (Солун, L. Duchesne et С. Bayet 23—24 № 13), се вижда, че и тази група имена, ако и образувани с деминутивни суфикси, са имали патронимично значение, [219] както имената, разширени
34
с деминутивния суфикс -inus. Срв. Herodot. I 7, 4: Κανδαύλης, τὸν οἱ Ἕλληνες Μυρσίλον ὀνομάζουσιν... 5. Κανδαύλης δὲ ὁ Μύρσου. [220]
Със суфикса -inius [221] е разширено Tarsinnius (срв. CIL 10, 3656: G. Tarsinnius Fuscus) от Tarsinus към Tarsa, пак със значение на гентилно име.
Подобно положение, както Mucianus, заема всред латинизираните тракийски лични имена често срещаното у траките име Vitalis, [222] което очевидно е било сближено по основа с много разпространеното тракийско име Βειθυς, Bithus, Vitus, а по окончание с тракийските имена като Βειθυτραλις, Μουκατραλις и др. [223]
Няколко тракийски имена имат гръцкия суфикс -ων, -ωνος и -ίων, -ίωνος или съответния латински -о, -onis и -io, -ionis, напр.: Βειθων към Βειθυς, Dizo към Διζας, Seuto към Σευθης или Mucatrio, Seutio, Surio, Συρίων към Suro, Τορκίων към Τορκος и др. [224] В латински едни от имената на -о и -io имат етруски, а други латински произход. Тези последните са произлезли от прякори, [225] напр.: Capito, Fronto, Naso или Dentio, Ventrio, Rufio. Имената и от двата произхода се употребяват като когномина. Гръцките имена на -ων са също по произход прякори, [226] напр.: Δρόμων, Στράβων. На -ων завършват и някои съкратени лични имена, [227] напр.: Ἄνδρων вм. Ἀνδρόνισκος и др. Тракийските имена с горните суфикси в съчетание с латински имат също значение на когномина, напр.: Т. Ael(ius) Dizo Trim(ontio) (CIL 3, 14 507 b II), M. Ulpius Surio (CIL 3, 14 552). Обикновено в гръцките надписи те са лични имена, напр. Βειθυς Βεθωνος (IG Bulg. III, 1255), но също и L. Naevio Bithoni coniugi suo (CIL 6, 36 021), Mucatrio Seutonis в един латински надпис от Добруджа (Histria 4, 1916, 685 № 54). Последните примери се дължат може би на гръцко влияние.
Следните тракийски имена са разширени с гръцкия суфикс -αριον и -αρίων: Σευθάριον, [228] Βειθάριων [229] и Δουλαρίων (Солун, BCH 25, 1901, 318 № 18). Този тип имена имат, както е известно, [230] умалително, гальовно значение и се срещат често като имена на хетери и роби в Египет. [231]
Най-сетне една малка група имена, като Bassus, Castus, Celsus, Mestrius (и Mestrianus), Torquatus и Germanus, се смятат от някои изследвачи [232] също за тракийски, които са били леко видоизменени под влияние на подобно звучащи латински имена. Така тракийското лично име Κερσος е било променено според Матееску [233] в Celsus. Според Сьор [234] обаче Κερσης е станало
35
на Crescens. Към горните имена Матееску [235] причислява и името Pistus.
Ж. Сьор приема, [236] че „Mucianus, Celsus peut-être noms thraces simplement romanises", а „Crescens ... pourrait bien n'être qu'une sorte de calenbour par à peu près entre le surnom romain et le nom thrace Κέρσης". За Mucianus той пише, че се касае за „une sorte de jeu de mots qui en а facilité la diffusion" [237]. За формите Mucatrio и Seuto В. Първан [238] прие, че „une timide romanisation de ce nom avait été essayée par les formes Seuthius et Seuthens; au contraire la forme purement romaine Seuto (sans h), procede directement de la racine thrace sans tenir compte de la forme consacrée grecque Seuthes. Les mêmes réflexions nous sont suggérées par le nom Mucatrio." Според Матееску всички споменати по-горе тракийски лични имена с латински суфикси (traco-romano 108, tracio romanizzato 117) са възприети от романизирани траки (Traci romanizzati 96 заб. 1, 169 заб. 3) поради прилика (per la sua rassomiglianza 96 заб. 1, 108) или съзвучие (per la omofonia 108, 131, per la sua consonanza 133, un omonimo 117) c корена на същинските тракийски имена, напр. Mestrius с Μεστ- в Μεστος, Μεστις.
Приведените мнения могат да бъдат верни само по отношение на случаи като Celsus вм. Κερζος, ако тук наистина е станало такова осмисляне. Употребата обаче на приведените по-горе латинизирани тракийски имена почти изключително като римски гентилиция и когномина, какъвто е случаят с тези на -ianus, -ius, -inus и пр., показва, че се каса за съзнателни, преднамерени образувания, наложени от някаква необходимост, а не за случайни хрумвания, съзвучия или за просто желание да се нагодят към латинския език чрез латински окончания. Защото в последния случай бихме очаквали не латинските суфикси с точно определени значения, нито суфикси като -io, -ionis, а едно обикновено полатинчване със суфикса -us, напр. Auluzanus, Aulucenthus, Bithus, Ebrenus, Dolus и пр., каквито форми действително се срещат и които биха били напълно пригодни при употреба на латинския език. Поради специфичните значения на латинските суфикси в споменатите по-горе имена те са могли да се появят и създадат само в среда, говореща латински, или в която официалният език е бил латинският. А такава среда е била римската войска и провинциалната римска администрация. С това се обяснява защо по-голямата част от примерите принадлежат на траки римски войници. Запазването на тракийския корен в горните имена показва, че латинският език не е могъл да се наложи изцяло, а е трябвало да се примири с оригиналните тракийски
36
имена. Техните носители са правели отстъпки само по отношение на латинските суфикси поради необходимостта да се изразят на латински по-ясно патрономичните отношения, за да се избегне смесването на едни лица с други, имащи едни и същи тракийски лични имена. [239] Възприемането на чужди суфикси в един език обаче не е рядко явление. То свидетелствува за чуждо езиково влияние, но не и за изоставяне на матерния език и възприемане на друг. Примери за това явление могат да се приведат от много езици, но това не е необходимо.
Появата на тракийски лични имена с гръцки суфикси се дължи на причини, подобни на тези за латинските суфикси. Тези имена са се появили също в среда, в която се е говорело предимно гръцки език, напр. в гръцките черноморски колонии, в самата Гърция и Египет. Затова и примерите произхождат предимно от тези области. Имена като Dolucius, Dolicus, Σευθευς и пр. представят опити за полатинчване и погърчване на тракийски лични имена, които обаче не са добили по-широко разпространение.
Полатинчените тракийски имена със суфикси със специфични значения, пренесени в среда, в която се е говорело слабо или никак латински език, са могли лесно да загубят специфичното си значение и да се превърнат в обикновени лични имена. Такива случаи се срещат доста много, особено в надписите, съставени на гръцки език.