Проучвания върху личните имена у траките

Веселин Бешевлиев

 

VII. ГРЪЦКИТЕ И РИМСКИТЕ ИМЕНА КАТО БЕЛЕГ НА ЕЛИНИЗАЦИЯ И РОМАНИЗАЦИЯ НА ТРАКИТЕ

 

 

Ние видяхме по-горе (стр. 17 и сл.), че гръцките теофорни имена на траките не могат да служат като безспорно доказателство за елинизация. Това важи в още по-голяма мера за римските и гръцките прякори на траките, които имат чисто индивидуален характер. Типичен в това отношение е латинският надгробен надпис от Реусилово (ВСН 24, 1900, 312 № 4): Bithus Tauzigis fil(ius), qui et Macer, an. LX, Tauzies Bithi qui et Rufus an. XLV, Bithus Tauzigis an. LXXII h. s. e. Zipacenthus Tauzigis, Bithicenthus Cerzulae, Sabinus Dioscuthis nepotes et heredes f. c. Тракиецът Bithus, наречен още macer, е най-старият член на споменатата в надписа тракийска фамилия, или дядото Tauzies, наречен още Rufus, е негов син. Вторият Bithus е внук, а Zipacenthus е също внук или брат на втория Битус. В този надпис имаме рядката възможност да проследим една тракийска фамилия през три поколения. Прякорите Macer и Rufus на най-старите членове не преминават върху потомците, нито оказват някакво влияние върху тракийския характер на фамилията. В следните два надписа: Βειθυς Παραμόνου ἑαυτῶ καὶ Ζαικα τῆ γυναικεὶ καὶ Πυρουσαλα τῆ θυγατρὶ (Враня, Санданско, AB XXX 70 № 4) и Κάσσανδρος Τορκου αὐτὸς ζῶς ἑαυτῶ καὶ συμβίω ἑαυτοῦ Μ[α]ντα καὶ τέκνος Παραμόνω καὶ Τορκω ἥροσι ἀνέστησε τὸ μνῆμα (Солун, G. Mendel, Cat. HI 124, № 909), въпреки гръцките имена Παράμονος и Κάσσανδρος, от които първото е име пожелание, а второто историческо, тракийският характер на фамилията е напълно запазен. Такива случаи могат да се приведат още много, напр.: Μουκατραλις Κρίσπου (Златна Панега, IG Bulg. II, 556), Πυρουσαλα Κρίσπου (Сандански, ИАИ 12, 1938, 240 № 11), Βειθυς Λούππου (Асеновград, IG Bulg. III 1430), Μουκατρα Λύκου (Бели пласт, Кърджалийско, IG Bulg. III 2, 1725), Bithus Bascila qui et Crispus (BCH 24, 1900, 307).

 

В приведените примери бащите имат римски или гръцки прякори, а синовете въпреки това тракийски лични имена. Следователно и тук фамилиите са запазили тракийския си характер.

 

Извънредно често членовете на едно и също тракийско семейство имат различни имена: тракийски, римски и гръцки или покрай тракийското едно от последните две (вж. гл. V), напр.: Valerio Marco mil. leg. XI CI... Aurelia Faustina coniux... una cum Valeriis Decibalm et Seicipere et Mamutzim et Macaria et

 

47

 

 

Matidia filiis suis (Силистра, III в., CIL 3, 7477). Бащата като римски войник има римско име и е бил по народност навярно тракиец. Майката носи също римско име. Една от дъщерите има гръцко име. Изхождайки от имената на тези три членове на семейството, би могло да се приеме, че това семейство е било романизирано или погърчено. Обаче ако се вземат пред вид тракийските имена на тримата синове, това заключение е явно погрешно или най-малко прибързано. Подобна смесица от имена не е рядко явление в семействата на траки, които са били римски войници. Така един надпис от Недан от III в. гласи: М. Aurel(ius) Mucianus vet(eranus)... Muciane fil(iae) eius et Aurel(io) Dizze vet(erano) fratri. Тук бащата и дъщерята носят латинизирани тракийски имена, а братът на бащата — тракийско име с римско гентилно име. В следния надпис бащата и майката имат тракийски имен, а синът, който е бил войник, римско име: Aurel(ius) Longinus mil(es) pretorian(us) Scarini Busile pat(ri)... et Sura Pyrulae matri (Чомаковци, Белослатинско, III в., ИАИ 5, 1928—1929, 369). В един надпис от Рим от III в., който гласи: Aurelio Bito equ. cor. VI pr. natione Trax, cives Filipopolitanus... fratri... Val. Aulusanus (CIL 6, 2601), двама братя, от които единият е войник, не само са запазили тракийските си лични имена, но имат и различни гентилни имена. Това показва, че приемането на римските гентилни имена не е било свързано с някаква фамилна традиция, но е имало само формален и личен характер. В една военна диплома от 237 г. войникът е запазил тракийското си име покрай римските: М. Aurelius Mucatralis fil(ius) Zerula Ulp(ia) Serdica ex Thrac(ia) (CIL 16, Dipl. 146). Показателен е и следният гръцки надпис от Варна (началото на III в., IG Bulg. I 162): Μ. Αὐρ. Σκοντιν ἄρξαντα καὶ ἀγορανομήσαντα καὶ ἱερέα Φοίβου ὁ υἱὸς Ζουραζ[ης] τὸν πατέρα. Бащата, който е служебно лице, е запазил тракийското си лично име покрай римските преномен и номен. Синът обаче има само тракийско име. Римските имена на бащата не са оказали никакво влияние върху името на сина и навярно и върху неговото народностно съзнание. Един надпис от Селян, Гръцка Тракия (ИАИ 16, 1950, 8 № 3) гласи: Valerio Z(i)pa... L. Valerius M(arci) f(ilius) fratri et Mantae matri. Тук бащата носи латинското име Marcus, а майката тракийското Manta. Единият от синовете има тракийско име Zipa, а другият римско име. Това семейство е запазило тракийския си характер поне що се отнася до единия от синовете. Другият син е бил навярно римски войник. Също така без значение е било името на бащата в следния надпис от Тръстика при Разград (IG Bulg. II 750): Αὐρ. Ροιμηταλκας οὺν

 

48

 

 

τῶ πατρὶ Μαρτιάλη πάλαι στρατιώτη. Бащата като бивш римски войник носи латинското теофорно име Martialis, а синът е запазил тракийското си лично име покрай римското гентилно име. Дори нещо повече: той носи името на последния тракийски цар. А това говори за известен тракийски национализъм. Следователно името на бащата не означава още, че това тракийско семейство се е романизирало. Забележителен е и следният надпис от Кунино от края на III в. (IG Bulg. II 506): Αὐρ. Ν... Ζεισειο[ς..] καὶ [Μ?]οῦσαν Ἰνγενόο[υ σ]ύνβιον αὐτοῦ... Μ[α]σκλος καὶ Ζειζεις καὶ Ἀλέξανδρος τῶν γοναίων μνημόσυνον. Бащата има римски номен, а майката, чието име не се чете сигурно, е дъщеря на някой си Ἰνγένοος = Ingenuus. Дядото носи тракийско име, също двама от синовете, от които единият е наследил името на дядото. Третият син има историческото име Александър. Явно е, че тук нито римските имена, нито гръцкото историческо име могат да бъдат меродавни за народностното съзнание на фамилията. От значение са само тракийските лични имена, които се срещат най-малко в две поколения, от които едното е най-младото. Три различни имена съдържа и следният надпис от Капитан Димитриево, Пещерско (IG Bulg. III 1318): Αὐρ. Ρυμεταλκης καὶ Σκαυριανὸς καὶ Δημήτρις οἱ Βασσου εὐξάμενοι ἀνέθηκαν. Бащата има тракийското име Βασσος. Единият от тримата синове носи тракийско име с римско гентилно име, а вторият латинското име Scaurianus, което представя навярно прякора scaurus 'патрав', [252] а третият гръцкото теофорно име Δημήτριος. Изхождайки от различните лични имена, би могло да се твърди чисто формално, че това тракийско семейство е било по отношение на народностното си съзнание раздвоено. Единият от неговите членове е бил романизиран, другият елинизиран, а третият е запазил тракийското си съзнание. В същност се касае за една тракийска фамилия, чиито отделни членове са имали латински прякор и гръцко теофорно име. А това далеч не може да служи като доказателство за промяна на народностния характер, което е ясно при следния пример. В един надпис от Варна се споменава Αὐρ. Ἡρακλιανὸς Ἰουλίου Μεστου (215 г., IG Bulg. I 47; II 19). Тук дядото има тракийското име Μεστος, неговият син римското Iulius, а внукът римското гентилно име Aurelius и гръцкото име Ἡρακλιανός. Римското име Iulius на бащата не е повлияло на сина и той да приеме латинско, а не гръцко име. Подобен е случаят и с Αὐρ. Ἡλιόδωρος Δουραζερεος (Баткун, Пазарджишко, IG Bulg. III 1202). Бащата носи тракийско име, а синът гръцко теофорно с латинско гентилно. Тук принадлежи и следният надпис от Раждавица

 

49

 

 

(Приноси 1 № 2): Χαριτίω υἱῶ Δοληους παραφύλακος Αἵμου Δολ[η]ους Καριελ[ου] διὰ βίου στρατηγοῦ Χαρ[ί]των κὲ Μέστριος οἱ υἱοί. Χαρίτιος е син на Δολης, внук пак на Δολης и правнук на Καριελος. Навярно първородният син носи гръцкото име Χαρίτων, което представя видоизменение на бащиното съгласно обичая баща и син да имат еднакви или почти еднакви имена, срв. тук двамата Δολης. [253] Вторият син има латинското име Mestrius, което според Матееску [254] обаче е тракийско и принадлежи към тракийските имена като Μεστας, Μεοτις, Μεστος, Μεστικενθος. [255] И при тази тракийска фамилия мъчно може да се приеме романизация или елинизация въз основа само на личните имена. Против едно подобно схващане говори изтъкването на родословието на покойника, което очевидно цели да посочи колко е бил стар, знатен и туземен неговият род. Един надпис от Бук, Драмско (ВСН 21, 1897, 533 и сл.) гласи : [Δ]εντουπης Βειθυος βουλευτὴς ἀνέθηκεν ἑαυτῶ καὶ τῶ υἱῶ Οὐάλεντι, ἀντιστρατήγω καὶ φορωλόγω, ἐτῶν κέ, καὶ γυναικὶ αὐτοῦ Ματα Κουνθισιηούς. Имената на бащата и майката показват, че се касае за една чисто тракийска фамилия. Синът, който е починал сравнително млад, на 25 години, носи римското име пожелание Valens. Ясно е, че от римското име на сина не може да се вади заключението, че горната тракийска фамилия е била вече романизирана. В един надпис от Солун (L. Duсhеsne et С. Bayet 23—24 № 13) се споменават Αὐρ. Ἀλκιδάμας καὶ Αὐρ. Πυρουλας κ(αὶ) Αὐρ. Δούλης οἱ πρὶν Πυρρου Ἀλκιδάμου. Като се остави настрана римското генитално име Aurelius, първият от тримата братя, навярно първородният, носи гръцкото име на дядо си Ἀλκιδάμας, вторият тракийско име, произведено от името на бащата, а третият брат честото тракийско име Δουλης. И тук от гръцкото име Ἀλκιδάμας не може да се вади заключение, че споменатите в надписа лица са били елинизирани.

 

Горните примери могат лесно да се увеличат, но това не е нужно, понеже приведените случаи показват достатъчно ясно, че гръцките или римските имена на траките не означават винаги и безспорно и промяна на народностното съзнание. Следователно те не могат да служат като сигурно доказателство за романизацията или елинизацията на траките през първите три века на римската власт в Тракия и Мизия. [256] От наличието на различни лични имена у траките би било погрешно, а също така и прибързано да се вади заключение за смесване на траки с римляни и гърци или за замяна на матерния език на траките с латински или гръцки. [257]

 

50

 

 

Доказателната сила на надписите, от които черпим сведения за съществуването на римски и гръцки лични имена у траките, се намалява поради следните три обстоятелства;

1. Достигналите до нас гръцки и латински надписи от Тракия и Мизия не надвишават, общо взето, 5000—6000. Населението на тези две римски провинции обаче през първите три века на римската власт е възлизало вероятно общо на около 3 250 000. За основа е взето пресмятането на И. Белох [258] за Тракия във времето на Тукидид 600 000, като към това число се прибавят около 50 000 за Мизия и се приеме, че всеки 60 години населението се е подновявало със същия брой хора. Разбира се, този брой не е точен. Той служи само за приблизителна ориентация. Числото на надписите, достигнали до нас от тези три века, сравнено с това на населението, дори ако посочената по-горе цифра е много по-малка, представя очевидно една нищожна част, която не може да бъде сигурно мерило за настъпилите през тези три века промени в народностното съзнание на траките.

 

2. Посоченото по-горе число за надписите, което е също така само приблизително, не може да се смята меродавно и поради следните причини. От броя на надписите, които произлизат предимно от градовете и по-големите населени места, трябва да се спаднат надписите, поставени от чужденци и от гръцките черноморски колонии, а също и онези надписи, които имат официален характер и са поставени от самата власт.

 

3. Най-сетне не трябва да се изпуска из пред вид и обстоятелството, че надписите са поставени главно от заможни лица. А те са съставлявали малка част от общото тракийско население и са стояли поради общественото и имотното си положение в тесни връзки както с римската власт, така и с гръцкото население на Тракия. Поради това те са били изложени на по-силно влияние на римската и гръцката култура. Тъкмо при тези траки би могло да се очаква и навярно е съществувала известна романизация и елинизация или пригаждане към горните две култури. Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите. Те остават направо неми. [259]

 

Показателни в това отношение са следните няколко оброчни плочки с надписи :

Κυρία Ἥρα ἡ κωμαρχία εὐχήν и Κυρίω Διὶ ἡ κωμαρχία εὐχήν (Туден, Софийско, AEM Χ, 1886, 52 = МСб. XVI 53 и сл. и 55),

[Ἀγαθῆ] τύ[χη]· Διὶ Ζβελσονρδωι τῶι Κυρίωι Βολβαβριηνοὶ κωμῆται ἀνέθηκαν (Шатрово, Станкедимитровско, ИзвНМ I 152 № 203),

Κυρίω Ἀπόλλωνι Κερμιλλη[νω κωμῆται] Σκασκοπαρηνοὶ εὐχαρι[στήριον] (Езерово, Пловдивско, IG Bulg. III 2, 1711) и

 

51

 

 

Μουκαπορις Δινε[ος ὑπὲρ] ἑαυτοῦ καὶ τῶν κωμη[τ]ῶ[ν]. (Баткун, Пазарджишко, IG Bulg. III 1197).

 

Последните два надписа са върху оброчни плочки на Тракийския конник. Първите три надписа показват, че дори една проста оброчна плочка е стояла извън възможностите на отделния селянин, а последният, че в редки случаи някой по-заможен селянин е могъл да стори това от името на съселяните си.

 

Големият гръцки надпис, който съобщава за основаването на тържището Пизос в 202 г. (IG Bulg. III 2, 1690), изброява имената на 134 траки поселници от 6 села. От тях само 5 носят бащино или свое име гръцко и 11 бащино или свое латинско, от които 9 са очевидно латински прякори. В друг подобен списък на траки поселници в станцията Κελλαι (IG Bulg. III 1516) от 32 запазени имена само едно е латинско. Тези два надписа показват, че в началото на III в. тракийското село е пазело народностния си характер. [260]

 

Но не само имената в надписите свидетелствуват за запазване на тракийската народност. Това показват и други писмени извори, които съдържат също тракийски имена и се отнасят за III и за началото на IV в. Убиецът на император Аврелиан, до когото последният е изпращал писма, носи тракийското име Мукапор. [261] В два надписа от края на III в. се споменават Mucatra praepositus leg. VII Claudia (Viminacium, CIL 3, 8275, 4 а) и Dinitius, praepositus leg. IV Flavia (AB VI 1903, 52, 65). Между 2.92 и 305 г. управител на ο. Крит бил според два надписа тракиецът Μάρκος Αὐρήλιος Βυζης (Гортюн, R. Cagnat, IGRP I, 1511 и 1512). Според Acta Sanctorum във времето на Диоклециан управител на Кападокия бил Ζηλικίνθιος. [262] В няколко датирани наредби на император Диоклециан се срещат редица чисто тракийски имена. Те са следните:

Aurelia Zania Antipatra от Филипопол, 293 г. (Cod. Iust. 4, 49, 9),

Doles от Хераклея, 294 г. (пак там 7, 35, 6),

Ziparus от Дуросторум, 294 г. (пак там 4, 5, 8 и 8, 41, 6),

Vitus от Рациария, 294 г. (пак там 8, 13, 21);

 

от неизвестни градове:

Zizo, 283 г. (пак там 6, 24, 7),

Zinima, 286 г. (пак там 4, 21, 7),

Dizoni militi, 290 г. (пак там 4, 7, 3),

Bessius, 291 г. (пак там 4, 1, 16),

Cotys, 293 г. (пак там 2, 19, 7),

Diza, 293 г. (пак там 9, 20, 10),

Mucazanus, 293 г. (пак там 4, 30, 10),

Auluzanus, 293 г. (4, 23, 2),

Mucatraulus, 293 г. (пак там 4, 44, 7 и 8, 50, 15),

Bithus, 294 г. (пак там 4, 7, 5),

Derulo, 294 г. (пак там 4, 80, 8),

Resus, 294 г. (пак там 6, 56, 2 и 8, 44, 29) и

Flavius Rumitalcus, 293—304 г. [263]

 

52

 

 

По време на християнските преследвания в Тракия при Диоклециан загинали мъченически няколко светии с чисто тракийски имена: Dadas, [264] Danta, [265] Datysus, [266] Dinocus, [267] Mocios, [268] Mestos. [269] За светиите Pasikrates и Valentio [270] се съобщава, че произхождали от Доростолон в Мизия и че били войници в легион, който командувал един тракиец на име Αυλοζανος. [271] В Acta Sanctorum се споменава един стратег на Тракия на име Терес. [272] В страданието на Филип, епископ на Хераклея в Тракия, загинал мъченически в 304 г., палачът носи тракийското име Мукапор. [273] Тракийски лични имена се срещат и в съвременните надписи, доколкото те могат точно да се датират, напр.: Zinama (ИАИ 4, 1926—1927, 102 и сл. № 26), Ziadinnius (CIL 3, 14 4124), Tzita (V. Beševliev, Spät. 46).

 

 


 

252. Вж. тук стр. 30.

 

253. Вж. за това тук стр. 10 и сл.

 

105

 

 

254. Цит. съч. 83, заб. 1, 96, заб. 1; 133 и 134 и заб. 2, 195; същият: Granica и пр. (вж. заб. 181) 393. J. J. Russu. Graniţa etnică între Traci şi Illiri, Anuarul и пр. (вж. тук заб. 178) 103 и 118.

 

255. Вж. за тези имена D. Detschew, Spr. 298. Срв. също Б. Геров, Западнотр. 320 (168).

 

256. L. Radеrmachеr, Koine (Sitzber. der Akademie der Wissen. Wien 224, Bd. 5, 1947, 26) обръща внимание на това, че даването на латински имена у гърците е било мода, срещу която имало протести: „Doch lesen wir auch die Klage, daß Griechen ihren Kindern römischen Namen gaben", и привежда за това Apollonii Tyan. Ep. οαʹ и οβʹ. Вж. също M. Lambеrtz, 5, 159 и 169.

 

257. Срв. същото положение в Египет, W. Schubart, Einführung 320.

 

258. Die Bevölkerung der griechisch-römischen Welt, Leipzig 1886, 213 и сл.; Γ. Кацаров, Бит 8 и сл., Beiträge 10; RE 6 А 403.

 

259. Срв. за Египет W. Schubart, Einführung 310. Вж. още Б. Геров ГСУ ФФ. 48, 1952—1953, 327.

 

260. Срв. G. Seure, ВСН 22, 1898, 554.

 

261. Script. Hist. Aug., ed. Ed. Hohl II 1937, 169, 6: Epistula ipsius extat ad Mucaporem missa, 176, 4—5: manu Miicaporis interemptus est. F. Jacoby, Fr. Gr. Hist. II 946 fr. 1. Към това Stein, RE 16, 410 s. v.

 

262. Cod. Herogenianus, ed. Haenel IV 2.

 

263. Propyl. ad Acta SS, Nov. 168. Други примери y D. Detschew, Spr. 183 s. v.

 

264. Propyl. ad Acta SS, Nov. 2, 126 u 974; Acta SS, April. 2, 126 и сл.; Analecta Boll. 31, 1912, 272.

 

265. Acta SS, Nov. 2, 29.

 

266. Analecta Boll. 31, 1912, 260.

 

267. Acta SS, Nov. 2, 75 и Iunii 1, 377.

 

268. Analecta Boll. 31, 1912, 163-187. Към това H. Dеlеhayе, Les origines du culte des Martyrs, 2 éd., Bruxelles 1933, 234—235; P. Perdrizet, Cultes et Mythes du Pangée, Paris 1910, 103 § 10.

 

269. Analecta Boll. 31, 1912, 192, 28 и Propyl. ad Acta SS, Nov. 909, 53.

 

270. За това име у траките войници вж. тук стр. 31.

 

271. Propyl. ad Acta SS, Nov. 627 и Acta SS, Maii 6, 23. Срв. също Propyl. ad Acta SS, Nov. 796. Тук се подканят светците Marcus и Marianus ὑπὸ Μαξίμου ἐπάρχου καὶ Αὐλουζάνου θῦσαι τοῖς εἰδώλοις. Вж. и G. Mateescu 165 заб. 3.

 

272. Propyl. ad Acta SS, Nov. 47, 15, Sept. № 2: παρὰ Τήριδος τοῦ τῆς Θρᾷ ης στοατηγοῦ. Вж. и G. Mateescu 113.

 

273. Acta SS, Oct. 9, 555.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]