Предговоръ
Въ Македония сѫ ставали, ставатъ и ще ставатъ такива приключения, които за жалость, не сѫ извѣстни на много хора не изключая и македонцитѣ. Онова. което става въ Дебъръ не се чува до Охридъ, а камо ли до Солунъ, Одринъ и обратно. И ако тукѣ, въ България, не би се издавалъ единъ македонски органъ, то и дума не би ставала.за Македония и нито едно отъ многото ужасни теглима не би се чули. Органа играе добре собствената си роля, за туй нѣма що да искаме повече отъ него. Обаче, чувствувало се, чувствува се сега и ще се чувствува до тогава, до като не се удовлетвори голѣмата нужда: да ни се представатъ, по какъвто и да е начинъ, нагледно, ония изпитания, които тегли нашия братъ-Македонецъ. Сюжети много и но писачи, за да ги обратотятъ, за жалость малко.
Като видѣхъ, че, отъ една страна, нуждата, за да се пробудатъ много наши братя, е голѣма, а отъ друга — нехайството на много наши Македонци, борявающи съ писателско перо, но за жалость, заробено да пише само партизански статии и антрефилета или дълги професорски лекции за работи, които, освенъ джеба на писача, не ползуватъ, може би, никого, не ползуватъ Македония, а, даже, нѣкой пѫть се насочватъ и противъ нейнитѣ интереси, решихъ се да взема и азъ перото и напиша нѣщо, което мисля, би ползувало нашето отечество? Какво написахъ азъ? Нищо не написахъ. Азъ преписахъ отъ ненаписаната още кървава история на Македония, това, което читателя ще прочете, а зрителя ще види въ театъра. Кървожадностьта на нашитѣ турци бегове, готовностьта на Македонкитѣ да умратъ, ала вѣрата да не си меняватъ и мѫжеството на македонеца да отмъщава юнашки на онѣзи кръвници, които
IV
похитили или би се опитали да похитятъ семейната му честь, ето въ какво се състои главно съдържанието на пиесата. Сполучилъ ли съмъ? Преписалъ ли съмъ вѣрно? — незная; за туй нека се произнесатъ г-да критицитѣ. Ако съмъ сполучилъ, радвамъ се, ако ли не, всичкия грѣхъ хвърлямъ на онѣзи, които могатъ похубаво да извършатъ тая работа, която. за мене, не е по силитѣ ми.
Предъ себе си съмъ оправданъ, защото не съмъ мислилъ да бѫдѫ писателъ, нито мисля, нито ще мисля пъкъ, съ това да изплащамъ дългътъ къмъ поробеното ми отечество.
Г-да критицитѣ, читателитѣ и зрителитѣ, като иматъ предъ видъ горнитѣ обстоятелства, вѣрвамъ, ще бѫдѫтъ снизходителни къмъ моя скроменъ трудъ, а способнитѣ наши писатели ще се заемѫтъ да напишатъ нѣщо изъ нашия страдалчески животъ и раздвижатъ спокойнитѣ, лабави струни на Македонския робъ!
София, Декемрий 1900 г.
В. Чернодринский
5
Предговоръ къмъ 2-то издание
Наградата на единъ авторъ, който, за да напише нѣщо хубаво и полезно, много нощи е трѣбвало да не спи и много дни да ходи като замаянъ, е да види, че съ трудътъ си е постигналъ цѣльта — принесълъ оная полза, която той мислелъ, че ще допренесе. .. Моя скроменъ трудъ, макаръ и лишенъ отъ литературни достойнства, каквито се изискватъ отъ критицитѣ, виждамъ, че принесе и принася полза по-голѣма отъ оная, която азъ очаквахъ ... Особени качества, азъ самъ, лично, не намирахъ и не намирамъ въ тоя ми скроменъ трудъ. Нъ бързото разпродавание на първото издание на пиесата, успѣхътъ, който тя имá на сцената (около 1000 пѫти е представена), търсенето ѝ отъ много мѣста и голѣмото желание да я четатъ и да я гледатъ по нѣколко пѫти, ме принуди, следъ като я поправихъ и допълнихъ, да поднеса на българския читателъ и зрителъ второто ѝ издание.
В. Ч-ски.
6
Бележка къмъ 3-то издание.
Съ малки поправки и допълнения честитъ се считамъ да поднеса на македонския и български читатель третото издание. Макаръ режима на Стара Турция въ Македония да се замѣни съ нови два християнски — сръбския и гръцкия — патилата на македонскитѣ българи не само не престанаха, но напротивъ, станаха по-непоносими: честьта на много Цвѣти, на всички македонски девойки е играчка въ рѫцетѣ на новитѣ сръбски и гръцки Османъ беговци-кърволоци. Затова и сега македонскитѣ синове се боратъ за защитата на своята честь, имотъ, народность, езикъ и традиция. Затова борбата сега е по-ожесточена и стремежътъ къмъ свобода и правдини е по-силенъ, самопожертвуванията сѫ по-героични. И сега македонския изгнаникъ, както преди войнитѣ, търси наслада въ показаната опоритость на Цвѣта, и въ самоотверженостьта на Дуко и Спасе. И въ подкрепа на тоя духъ за борба азъ решихъ да поднеса това издание съ надежда, че права единъ приносъ въ стремежа за засилванието му.
Май, 1928 г.
В. Чернодрински