Проучването е посветено на почти неизследвано явление в България през Първата световна война – Съюза на българските учени, писатели и художници (СБУПХ). Тази организация е създадена от група изтъкнати интелектуалци и общественици на 25 февруари 1917 г. със задача да работи за укрепване на националното съзнание у българите, да пропагандира и защитава с перо и слово правотата на българските национални въжделения в чужбина. Повествованието е изградено главно върху почти неизползвани досега исторически извори. То разглежда основаването, организационната система и организационния състав на СБУПХ, неговите мъчнотии около осигуряването на материални средства, преодоляването на противодействието на управляващите либерални партии и тяхното правителство. За осъществяването на своите цели той издава редица книги на български и чужди езици. Негови членове публикуват множество материали в българския и чуждестранния печат, изнасят лекции, беседи, сказки; съдействат за функционирането на важни държавни и обществени институции за пропагандна дейност. Съюзът организира няколко мисии в чужбина пак в защита на българската национална кауза.

Изданието представлява принос към историята на българската интелигенция в сложно и критично за страната време.

ПРЕДГОВОР

През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война. Разгаря се грандиозен военен сблъсък между две големи военно-политически групировки – Съглашението (Антантата) и Съюза на Централните сили. Както е известно, в глобален смисъл войната се води за преразпределение на владения, на богатства и за политическо доминиране в света. Кръвопролитието продължава повече от четири години и завършва с победа на Съглашението.

Почти докато трае войната в България е на власт коалицията на Либералната, Младолибералната и Народнолибералната партия (впоследствие част от тази партия начело с Н. Генадиев напуска коалицията). Тази коалиция, зад която стои цар Фердинанд, след известно тактическо изчакване включва България в Съюза на Централните сили. В началото на октомври 1915 г. България започва военни действия срещу Сърбия, а значи и срещу Антантата. Крайните резултати са известни – катастрофално поражение на Съюза на Централните сили .

По време на войната обществено-културният живот в България е подчинен на военновременните условия. Доминиращ фактор, който влияе върху поведението на обществено-активните представители на българското общество е обстоятелството, че българската войска заедно с нейните съюзници очертават граници, в които е установена българска администрация и в които е включена почти цялата територия, която влиза в рамките на българските териториални претенции на Балканите. За затвърдяване на очертаното, както се оказа, временно “обединение” на българските земи, освен военни, икономически и административни мерки, се предприемат и действия с разяснително-пропаганден характер. Целта на тези последните е да се защити пред света справедливостта на българските претенции и евентуално международно признато териториално разширение. А във вътрешнополитически план – да се защити политиката на управляващите.

Официалните власти предприемат някои стъпки в тази посока както в страната, така и в чужбина, макар и не кой знае с какъв ефект . С цел публична защита на българските национални интереси възникват и някои нови обществени организации – едни с по-дълготраен живот, други – мимолетни или с крайно кратко обществено присъствие. Създадената още в началото на 1914 г. масонска ложа “Заря” през ноември 1917 г. прераства във Велика ложа на масоните в България . Дейци на тази формация в началото на 1918 г. провъзгласяват образуването на “Институт за защита на българските интереси” – едно мимолетно образувание . През септември 1913 г. неколцина писатели основават Съюз на българските писатели – организация, която до края на войната води анемичен обществен живот . Във временно освободената Добруджа през 1917 г. е основан “Добруджански комитет” със задача да съдейства за приобщаване към България на цялата област . През същата година в Поморавието е основана “Културно-просветна дружба “Морава” с цел пък приобщаването не само на територията на тази област, но и за възстановяване на ерозираното българско национално съзнание у българското население там, подложено дотогава на усилена сръбска асимилация . Подобна организация с общокултурен характер под формата на кооперации, които да се обединят в съюз, се замисля в Македония. Началото се поставя в гр. Скопие, където през лятото на 1918 г. е основано “Кооперативно народнообразователно дружество “Напредък”. Времето обаче не позволява тази инициатива да се разрасне в мащабите на цялата област .

Една от организациите на български интелектуалци, която възниква към края на войната с цел да защитава българската национална кауза и която привлече вниманието на пишещия тези редове, е Съюзът на българските учени, писатели и художници (по-нататък СБУПХ). Досега частично до историята на този съюз са се докосвали малцина изследователи. Р. Конева на няколко страници от своя монография покрай други проблеми пише и за създаването и някои прояви на тази формация . За нея съвсем кратко споменава и Евелина Келбечева, но с известни неточности . В няколко реда споменава за него и Ив. Илчев . Тъй че едно по-подробно проучване на историята на СБУПХ е необходимо и желателно. В следващите страници се прави опит за по-широко научно пресъздаване на историята му до края на Първата световна война. Така пътьом би се хвърлила допълнителна светлина върху важен момент от историята на българската интелигенция.

[Next]
[Back to Index]