Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
Името Македония е давано много неопрѣдѣлено на разни области прѣзъ разни врѣмена. Слѣдъ унищожението на Македонското Царство това име се дава на главнитѣ области, които влизаха въ неговия съставъ около долното течение на Вардаръ и Струма. Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове то се прѣнася къмъ изтокъ и по едно врѣме съ името Македония се означава южната часть отъ сегашна Тракия. [1] Днесь съ това име се наричатъ турскитѣ области между Княжество България, Тракия, Сърбия, Стара Сърбия, Албания и Тесалия. По-точно се означаватъ границитѣ на тия области съ Родопската Верига отъ изтокъ; съ Рила, Осоговъ, вододѣлнитѣ височини между Вардаръ и Морава, скопска Черна Гора и Шарската Верига отъ сѣверъ; съ Източно-Албанскитѣ Планини, вододѣлнитѣ височини между р. Дѣволъ и р. Бистрица, Грамосъ и Олимпъ отъ западъ; съ Бѣло Море отъ югь. Въ тия прѣдѣли поставятъ Македония по новитѣ изслѣдователи на турскитѣ земи. Мѣстното население включваше често въ Македония Кюстендилския Окрѫгъ съ цѣлото горно течение на Струма и Вранската Околия, а пъкъ отъ друга страна жителитѣ отъ Населичко и Гребенско въ коритото на Бистрица не се наричатъ македонци.
Въ посоченитѣ граници областьта Македония завзима южната половина отъ срѣдния дѣлъ на Балканския Полуостровъ. По географското си положение тя съставя прѣходъ отъ източния дѣлъ, който има широки равнини между дълги планински вериги, и западния дѣлъ, който е съвършено планинистъ. Отдѣлена е съ важни планински височини отъ всички съсѣдни области. Сношенията ѝ съ Тракия сѫ много мѫчни. Но понеже цѣлиятъ родопски дѣлъ е билъ гѫсто населенъ още въ срѣднитѣ вѣкове, затова сношенията между българското население въ двѣтѣ области не сѫ прѣкѫсвани. Съ сѣверна България е свързана съ по-добри проходи. Тѣ сѫ спомагали за по-силни движения между областитѣ. Отъ чисто сърбскитѣ земи Македония е отдѣлена съ Шаръ, скопска Черна Гора и Копаоникъ; отъ Албания съ високи мѫчно-достѫпни планини, които отиватъ дори до Пиндъ; а самиятъ Пиндъ съ Олимпъ отдѣля страната отъ старитѣ чисто гръцки земи. Тия планински прѣгради сѫ попрѣчили изпърво да се сплътятъ славѣнскитѣ племена въ една държава; попрѣчили сѫ на едно по-яко сплътяванье на македонскитѣ области съ източно-българскитѣ. По-късно обаче тѣ обра-
1. Иречекъ, Кн. България, II. 138.
17
зуватъ прѣграда, която спира нахлуваньето на арнаутитѣ въ славѣнската область отъ една страна и нейното погърчанье отъ друга.
Основно население на Македония въ границитѣ, които показахме, съставятъ днесь българитѣ. Второ мѣсто по брой иматъ турцитѣ. Трѣтьо мѣсто държатъ гръцитѣ и арнаутитѣ, които обхващатъ южнитѣ и западни покраини на страната. На четвърто мѣсто сѫ власитѣ, циганитѣ и евреитѣ, разнесени по цѣлата область. Пето и послѣдно мѣсто завзиматъ малки останки отъ черкези, сърби и други нѣкои народи въ приморскитѣ градове.